Решение № 104 от 15.01.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Варна , 15.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100502914 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба с вх. № 17652/28.02.2020 г., депозирана от Б. М. М. с ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул.”Евлоги Георгиев” бл. 25, вх. Б, ет. 1, ап. 12, против Решение № 465/03.02.2020 г., постановено по гр. д. № 19269/2018г. по описа на РС Варна, ГО, 24 съдебен състав , с което е отхвърлен предявеният от него срещу С. А. М. с ЕГН **********, гр. Варна, ул. ”Никола Козлев” № 26, ет. 2, ап. 4, иск за установяване в отношенията между страните, че Б.М. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 79, 89 кв.м., представляващ апартамент, находящ се в гр. Варна, ул.”Евлоги Георгиев” бл. 25, вх. Б, ет. 1, ап. 12, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение с площ от 3,36 кв.м. и 0, 8669 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж при граници: на същия етаж: обект с идентификатор № ***, ***, под обекта: няма и над обекта: ***, на основание договор за дарение от 08.06.1984г., инкорпориран в НА № 85, том VII, дело № 2602/1984г. и за предаване на владението, на основание чл. 108 ЗС. Отхвърлен е и предявения от ищеца в условията на евентуалност иск с правно основание давностно владение, осъществено от деня на раждането на ищеца - 20.10.1983г. до 2014г. и за предаване на владението, на осн. чл. 108 ЗС.

Жалбоподателят намира постановеното решение за нищожно, недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като моли за неговата отмяна, за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноските по делото.

Според Б.М. нищожността на съдения акт се основава на противоречие между мотиви и диспозитив. Недопустимостта се изразява в липсата на посочени три имена на съдията, постановил акта, както и поради това, че съдът се е произнесъл по непредявен иск на 1 ответника по реда на чл. 135 от ЗЗД. Въззивникът сочи, че голословно и неправилно съдът е приел, че развалянето на договор за прехвърляне на недвижим имот връща имота в патримониума на прехвърлителя, като твърди, че развалянето само дава права на развалящия договора, но тези права следва да се реализират чрез искове. Твърди, че собствеността му по отношение на процесния имот е доказана с нотариален акт за дарение.

Намира за неправилно решението на РС Варна и относно предявения от него иск в условията за евентуалност, че е придобил имота по давност. Твърди, че от свидетелските показания ясно се е установило, че имотът е негов, като без значение за това обстоятелство е колко време е пребивавал в апартамента, а е важно намерението, с което е пребивавал там.

Намира за неясни изводите на съда относно СМР в имота, извършени от ответника. Твърди, че той е бил недобросъвестен и не е следвало да предприема никакви ремонтни дейности, тъй като още през 2013г. е бил уведомен за претенциите на ищеца към имота. Предвид това счита, че ответникът не може да черпи никакви права от тези се действия.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от С.М., с който въззиваемият изразява несъгласие с изложените в жалбата твърдения, становища и изводи, като оспорва изцяло същата и моли за потвърждаване на атакуваното решение. Сочи, че съдът последователно и аргументирано е проследил фактологията относно историята на процесния имот, като е извел правилни и логично непротиворечащи си правни изводи за неоснователност на предявения ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС. По отношение на предявения в условията на евентуалност иск по чл. 108 от ЗС с претенция за право на собственост вследствие на давностно владение, намира, че съдът правилно е определил давностния срок за периода от 21.10.1997г. до 2014г., като от събраните по делото доказателства (писмени и гласни) не се е установило, че Б.М. е осъществил фактическата власт върху процесния имот постоянно, непрекъснато, явно и спокойно.

В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът, чрез адвокат М., поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение. Не претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемият, чрез процесуалния си представител адвокат К., оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания от него отговор. Прилага списъци с разноските по чл. 80 от ГПК, като претендира присъждането на същите.

Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, констатира следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Б.М. срещу С.М., в условията на обективно евентуално съединяване, искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване в отношенията между страните, че Б.М. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 79, 89 кв.м., представляващ апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. ”Евлоги Георгиев” бл. 25, вх. Б, ет. 1, ап. 12, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение с площ от 3,36 кв.м. и 0,8669 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж при граници: на същия етаж: обект с идентификатор № ***, ***, под обекта: няма и над обекта: ***, на основание договор за дарение от 08.06.1984г., инкорпориран в НА № 85, том VII, дело № 2602/1984г. и за предаване на владението, а в условията на евентуалност на основание давностно владение, осъществено от деня на раждане на ищеца 20.10.1983г. до 2014г. и за предаване на владението.

Ищецът твърди, че е придобил от своя баща М. М. правото на собственост върху имота, 2 предмет на делото, на основание договор за дарение от 08.06.1984г., инкорпориран в НА № 85, том VII, дело № 2602/1984г., последният легитимиращ се като собственик въз основа на договор за издръжка и гледане от 31.01.1977г., за който е съставен НА № 66, том 1, дело № 138/1977г., а в условие на евентуалност по давностно владение, осъществено от деня на раждането си - 20.10.1983г. до 2014г.

Твърди, че без основание ответникът С.М. владее имота, предмет на ревандикационните искове, поради което настоява за уважаването им.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.М. оспорва предявените искове, заявявайки свои права, изключващи тези на ищеца, а именно, че е придобил правото на собственост въз основа на влязло в законна сила решение по гр.д. № 8592/2013г. на ВРС, с което е обявен за окончателен сключеният между ответника и А.Дж., последната явяваща се баба на Б.М. предварителен договор за покупко – продажба на процесния имот. Сочи, че владее жилището след осъществен въвод във владение по изп. дело № 20137170400316 по описа на ЧСИ И.Ст., след успешно проведен ревандикационен иск срещу А.Дж. и сина Б.М.. Сочи, че с влязло в законна сила решение от 22.05.1998г., постановено по гр.д. № 474/1998г. на ВРС, е развален, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключеният на 31.03.1977г. договор за издръжка и гледане, а с решение по гр.д. № 5253/1998г. по описа на същия съд, е обявен за относително недействителен договорът за дарение, от който ищецът черпи права.

В срока за отвогор и в условията на евентуалност ответникът е направил и възражение за право на задържане на имота, до заплащане на направените от него подобрения в процесния имот за периода от въвода му във владение, до предявяване на исковата претенция. Сочи, че общата стойност на подобренията е 37 200 лв., като подробно е описал всяко едно от тях по вид и стойност.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.

235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не е спорно, че ответникът С.М. упражнява фактическа власт върху процесния имот от 2013г.

От Нотариален акт № 69, том 3, дело № 853/1972г. е видно, че А.Т.Д. е призната за собственик на апартамент № 12 от сграда, находяща се на ул. “Вела Благоева“, XXIV подрайон, бл. 25, гр. Варна, етаж първи в дясно от стълбището, вх. Б с площ от 79,89 кв.м., ведно с едно избено помещение с площ от 3,36 кв.м., както и 0,8669 % идеални части от общите части на сградата в това число и от правото на строеж.

Видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка с № 66, том 1, дело № 138/1977г. А.Т.М.а е прехвърлила на своя син М. М. собствения си апартамент № 12, находящ се в жилищна сграда на ул. “Вела Благоева“, XXIV подрайон, бл.

25, гр. Варна, етаж първи в дясно от стълбището, вх. Б с площ от 79, 89 кв.м., ведно с едно избено помещение с площ от 3, 36 кв.м., както и 0, 8669 % идеални части от общите части на сградата в това число и от правото на строеж, срещу задължение за гледане и издръжка на прехвърлителя А.М. и съпруга й Г.М. докато са живи лично или чрез трето лице, като им осигурява при болест и немощ необходимите медицински грижи, храна, отопление, осветление и квартира.

От Нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 85, том 7, дело № 2602/1984г., се 3 установява, че М. М. е дарил на своя син Б.М. правото на собственост върху придобития от него с договор за издръжка и гледане от 31.01.1977г. недвижим имот.

От удостоверение с № 1062/1997г. на РС Варна е видно, че бракът между А.М. и Г.М. е бил прекратен, като решението на съда е влязло в сила на 11.03.1998г.

В влязло в сила на 11.06.1998г. съдебно Решение от 22.05.1998г., постановено по гр.д. № 474/1998г. на ВРС, по иск на прехвърлителката е бил развален, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, сключеният на 31.03.1977г. договор за издръжка и гледане между А.М. и М. М.. Исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е била вписана в СВ – Варна на 18.02.1998г.

С влязло в сила на 11.05.1999г. съдебно Решение № 5861 от 24.03.1999г. съдът е обявил за относително недействителен по отношение на А.Т.Д. сделката, сключена с Нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 85, том 7, дело № 2602/1984г., по силата на който М. П.

М. е дарил на сина си Б. М. М. процесния недвижим имот.

Видно от Нотариален акт № 64, том 1, рег. № 4306, дело 527 от 23.12.1999г. А.Т.Д. е била призната за собственик на процесния имот на основание чл. 483, ал.1 от ГПК.

На 09.10.2003г., в качеството си на собственик на имота, А. е сключила предварителен договор за покупко-продажба на същия с ответника по настоящото производство – С. А. М., съгласно който продавачът се задължава да продаде на купувача собствения си недвижим имот за сумата от 16 800 евро, като в момента на подписване на предварителния договор е бил платен задатък в размер на 1 700 евро.

Така посоченият предварителен договор за покупко-продажба е бил обявен за окончателен с влязло в сила на 06.08.2010г. съдебно Решение № 1782/05.06.2009г. по гр.д. № 8592/2003г. на ВРС, потвърдено и оставено в сила с Решение № 850/23.06.2010г. по в.гр.д. № 1682/2010г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Видно от Решение по гр.д. № 8592/2003г. на ВРС, С. А. М. е бил признат за собственик на основание чл. 108 от ЗС.

С Решение № 654/27.02.2012г. на ВРС по гр.д. № 2704/2011г., влязло в законна сила на 23.11.2012г., А.Дж. и М. М. са осъдени да предадат владението върху имота, предмет на настоящото дело.

От протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 15.03.2013г. е видно, че по изпълнително дело № 20137120400316 по описа на ЧСИ И.Ст. е било отнето владението на имота от А.Дж. и М. М., като са били сменени патроните на входните врати.

Видно от книга на собствениците, започната от 09.10.2009г., Б.М. е вписан като обитаващ процесния имот от 01.05.2011г. и е бил отписан на дата 01.03.2011г. – очевидна е грешка в посочените дати, доколкото датата на напускането е предхождаща датата на настаняването.

Разпечатката съдържа 40 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af1a1273-5cfc-4ba7-ac55-996e7b651e68