Решение № 521 от 30.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. Пловдив, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20225001000659 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260081/18.07.2022 г. по т.д. № 43/2021 г. на ОС-С.З. в частта му, с която З.“Б.“АД-гр.С. е осъдено да заплати на Х. Н. Х., действаща като малолетна чрез своя законен представител Н. В. Х., сумата в размер над 45 000 лв. до 50 000 лв. (т.е. за сумата 5 000 лв.), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие причинената смърт на нейната майка З. Н. Х. при ПТП, настъпило на 23.08.2020 г., като искът е предявен като частичен за сумата 50 000 лв. от пълен размер на претенцията 200 000 лв., ведно със законната лихва върху обезщетението в размер над 45 000 лв. до 50 000 лв., като искът е предявен като частичен от пълен размер на претенцията 200 000 лв., считано от 6.10.2020 г. до окончателното изплащане, а също и в частта му за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт ДТ в размер на 2 000 лв. и сумата 950 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт.

Жалбоподателят З.„Б.“АД-гр.С. моли решението да бъде отменено като 1 неправилно в обжалваните негови части по съображения, изложени в жалбата от 11.08.2022 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция. Претендира за присъждане на разноски.

Ответницата по жалбата Х. Н. Х., действаща като малолетна чрез своя законен представител Н. В. Х., моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 26.09.2022 г. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 4.02.2021 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника З.„Б.“АД-гр.С. да й заплати сумата 50 000 лв., частично от 200 000 лв., която сума представлява дължимо обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за понесени болки и страдания вследствие на смъртта на нейната майка З. Н. Х., настъпила на 23.08.2020 г. вследствие на ПТП по вина на водача Н. В.

Х. при управлението от него на лек автомобил марка „О.К.“ с рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира от ищцата като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата от датата 6.10.2020 г.

Не заявява искане за събиране на нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателката, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 23.08.2020 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „О.К.“, управляван от Н. В. Х., и на лек автомобил „Ф.Т.“, управляван от Й.И.Й., при което е пострадала и е починала пътничката в първия автомобил З. Н. Х., дъщеря на водача Н. Х., майка на ищцата Х. Д.. Не се спори понастоящем между страните, че виновен за това ПТП е и водачът Н. Х., който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по непредпазливост смъртта на З. Х.. Не се спори между 2 страните, че за водача на посочения по-горе лек автомобил е имало застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищцата е отправено до ответното застрахователно дружество искане за предявяване на претенция, получено при дружеството на 6.10.2020 г. Безспорно е, че преди датата на подаването на исковата молба не е било изплатено на ищеца от застрахователя обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

Твърдението на ищцата, заявено в исковата молба, е, че в резултат на настъпилото по вида на водача Х. ПТП е починала нейната майка З. Х. и тя е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.

Ищцата твърди, че е загубила своята майка на възраст едва от 2 години и ще чувства тази загуба на най-близкия й и важен човек и ще изпитва скръб през целия си живот. Претендира се за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв., като искът е предявен като частичен от пълен размер 200 000 лв., ведно със законната лихва от 6.10.2020 г.

С отговора на исковата молба от 6.04.2021 г. ответното застрахователно дружество оспорва иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер. Оспорва вината на застрахования водач Х. за причиняване на вредоносния резултат. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като е пътувала без поставен обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП. Оспорва размера на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди като прекомерен. Оспорва претенцията за присъждане на лихви относно началната дата, като счита че тя следва да бъде 7.01.2021 г., на която дата е изтекъл срокът за произнасяне от дружеството по заведената застрахователна претенция, но при положение, че по делото бъде представена банкова сметка на ищцата, по която да бъде преведено евентуално присъдено обезщетение. Заявено е, че непредставянето на данни за банковата сметка съгласно чл. 380 от КЗ има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането и затова застрахователят не дължи законна лихва за забава на ищцата.

С допълнителна искова молба от 19.05.2021 г. се оспорват като неоснователни възраженията на ответника.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че искът за 3 присъждане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди е доказан по основание. Относно размера на претенцията съдът приема, че тя е основателна за размера 200 000 лв., съответно, за предявената част от нея в размер на 50 000 лв. Съдът отчита установената силна емоционална връзка между детето и майката, типична за отношенията майка-дъщеря, както и че за детето е налице най-тежката загуба – на неговата майка, с което то е лишено от възможността да бъде подкрепяно и подпомагано емоционално и морално, лишено е от опора. Съдът преценява, че лишаването от родител е увреждане със значим отзвук, като в случая детето е в крехка възраст, все още далеч от началото на самостоятелен живот. Съдът посочва, че при определянето на обезщетението следва да вземе предвид значението на неосъзнаваната още, но съществуваща нужда на детето от майка, както и че с нарастване на възрастта му то ще разбере безвъзвратната загуба на най-близкия си човек, все по-ясно ще усети липсата на нейните грижи и подкрепа, което се установява и от заключението на СПЕ. Съдът посочва, че тази загуба ще бележи отражение върху целия живот на детето, то ще бъде различно от растящо с майка дете, като огромната мъка и душевно страдание, причинени от непоправимата загуба на един от най-близките, значими и любими хора ще оставят незаличим отпечатък върху психиката на детето, който ще го съпътства до края на живота. Относно иска за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението съдът приема, че той следва да се уважи от датата 6.10.2020 г., която е датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищцата, по аргумент от чл. 429,ал.3 и чл. 430,ал.1,т.2 от КЗ.

С въззивната жалба дружеството-жалбоподател твърди, че решението е неправилно в обжалваната негова част за присъждането на обезщетение за размера над 45 000 лв. до 50 000 лв., претендирано частично от пълен размер 200 000 лв., защото размерът на обезщетението е завишен. Счита, че по делото не са установени претърпени от ищцата душевни болки и страдания в степен и интензитет, които да обуславят присъждането на обезщетението в определения от съда размер. Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че малолетната ищца е изпитвала сериозни, извън обичайните, душевни болки и страдания, които да се отличават със своята специфика и да обосновават определянето на по-висок размер на обезщетението. Заявява, че не е налице влошаване на здравословното и битовото положение на ищцата, не се доказва и промяна в 4 социалния й статус вследствие смъртта на нейната майка, липсват и доказателства, от които да се направи извод, че трагичният инцидент е довел до влошаване качеството на живот на ищцата. Счита, че от събраните по делото доказателства се налага извод, че интензитетът на душевните болки и страдания, които е изпитвала ищцата, не се отличава от обичайния при аналогични или сходни случаи, и не са доказани заявените с исковата молба високи по интензитет и продължителност душевни болки и страдания, които да обосноват определянето на обезщетение от 50 000 лв. като частично от 200 000 лв. Оспорва присъждането на законната лихва от датата 6.10.2020 г.– датата, на която застрахователят е уведомен със застрахователната претенция.

Заявява, че застрахователното дружество с писмо от 15.10.2020 г. е изискало от ищцата документи, доказващи виновността на застрахования при дружеството водач, каквито не са представени. Счита, че в случая претенцията за лихва е дължима от 7.01.2021 г., на която дата е изтекъл срокът за произнасяне от дружеството по заведената застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ. Заявява и че по делото липсва посочване съгласно чл. 380 от КЗ на банкова сметка на ищцата за изплащане на обезщетението, което има за последица забава на кредитора по отношение на плащането и затова застрахователят не дължи законна лихва за забава.

С отговора на въззивната жалба ответницата по нея твърди, че изводите на окръжния съд относно размера на присъденото обезщетение са съобразени със събраните по делото доказателства и определеният от съда размер не е прекомерен. Относно началния момент на присъждането на законната лихва се посочва, че той следва да е именно определеният от окръжния съд 6.10.2020 г. – датата, на която застрахователят е сезиран с молбата-претенция за изплащане на обезщетението. Заявява, че са неоснователно твърденията за наличие на забава на кредитора поради непосочване на банкова сметка, след като нито извънсъдебно, нито в хода на съдебния процес застрахователят е определил обезщетение и не е предложил да бъде изплатена сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза от 6.06.2022 г., изготвено от вещите 5 лица д-р Т.Т. и инж. Х.Х., основната техническа причина за настъпването на ПТП е навлизането на лекия автомобил „О.“ в платното за движение на пътя без водачът му да пропусне да премине движещият се по пътя с предимство лек автомобил „Ф.“, като за навлизащия в пътя лек автомобил „О.“ преди кръстовището е имало поставен пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и разчертана напречна пътна маркировка М6 „Стоплиния“, а травматичните увреждания на пострадалата биха могли да се получат както с, така и без поставен предпазен колан, дори ползването на предпазен колан в случая създава условия за по-тежки травми. Понастоящем между страните не е спорно, че ответното застрахователно дружество дължи да заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищцата като дете на починалата вследствие на настъпилото на 23.08.2020 г. нейна майка З. Х.. Във въззивната жалба не са заявени доводи във връзка с възражението за съпричиняване от починалата на вредоносния резултат. Жалбоподателят оспорва само размера на определеното, съответно, присъдено обезщетение за неимуществените вреди, както и присъждането на законна лихва върху сумата на това обезщетение.