Определение № 6582 от 16.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6582 гр. София, 16.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20261110103455 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ФИРМА” ЕАД срещу В.

Ц. Б., с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК. Вземането на ищеца е било предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.10.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 2701 по описа за 2025 г. на Районен съд – Ш, V-ти състав. С разпореждане № 5482 от 04.12.2025 г. заповедният съд е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Тъй като същите са били изпълнени след изтичане на предвидения в чл. 415, ал. 4 ГПК едномесечен срок, с определение № 259 от 22.01.2026 г. издадената заповед за изпълнение е била обезсилена изцяло. Препис от определението е връчен на заявителя на 31.01.2026 г., като в указания от съда едноседмичен срок същото не е било обжалвано.

Съдът, сезиран с установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, на общо основание дължи преценка на неговата допустимост. А правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специалните процесуални предпоставки за надлежното му упражняване, сред които е и подадено в срок възражение от длъжника. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение от длъжника по чл.

414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск (вж. т. 10.а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Настоящият съдебен състав намира, че предявените установителни искове са недопустими, тъй като заповедта за изпълнение е била обезсилена изцяло, като не са налице и другите предпоставки по чл. 415, ал. 1 ГПК. При тези обстоятелства подадената искова молба следва да бъде върната като недопустима поради липса на правен интерес, а 1 производството по нея – да бъде прекратено.

Воден от горното и на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3455 по описа за 2026 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на ищеца да се връчи препис от настоящото определение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2