Решение № 15 от 26.02.2026, Районен съд - Свищов

Мотиви към Решение № 15/26.02.2026г. по НАХД № 253/2025 г. на СвРС С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 6.10.2025г. на Районна прокуратура Велико Търново, е направено предложение О. О. О. с ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 144а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това че в периода от 28.04.2024г. до 24.09.2024г. в гр. С системно следил М. Д. С. с ЕГН ********** и това следене би могло да възбуди основателен страх за живота и здравето й, като е проявил поведение със заплашителен характер спрямо нея, което се изразявало в преследване, показване на С., че е наблюдавана, навлизане в нежелана комуникация с нея чрез средства за комуникация, както следва:

На 28.04.2024г. в гр. С осъществил следене спрямо М. Д. С., като следенето осъществил с поведение със заплашителен характер спрямо нея, което конкретно се изразявало в преследване и настояване С. да правят секс в дома му, като след неин отказ, я хванал за гърлото

На неустановена дата през лятото на 2024г. в гр. С, на ул. „*, осъществил следене спрямо М. Д. С., като следенето осъществил с поведение със заплашителен характер спрямо нея, което конкретно се изразявало в преследване, показване на С., че е наблюдавана- неколкократно стоял срещу дома на С. и я причаквал да излезе, светел с фенер през прозореца на дома и, за да се увери, че е вътре в къщата.

На неустановена дата през лятото на 2024г. в гр. С, осъществил следене спрямо М. Д. С., като следенето осъществил с поведение със заплашителен характер спрямо нея, което конкретно се изразявало в преследване на М. С. на обществени места- в магазин „М“ гр.С, до магазин“ Б“ гр.С, и двора на училище „ Ц“ гр.С, с настояване да имат интимна връзка.

На неустановена дата в периода от 28.04.2024г. до 24.09.2024г. в гр. С осъществил следене спрямо М. Д. С., като следенето осъществил с поведение със заплашителен характер спрямо нея, което конкретно се изразило в навлизане в нежелана комуникация с нея чрез мобилно приложение „Месинджър" от профил „**” й написал „ Ще те следя, .. да знаеш“, Няма да се отървеш от мен и постоянно ще ти създавам проблеми“… Сега ако излезеш пак ще те хвана“….. „ Този път ще те бия“, отправял обиди, че е „курва, боклук" и я заплашил, че ще я пребие, и това следене би могло да възбуди основателен страх за живота и здравето й, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, и да му се наложи административно наказание на основание чл.78 А от НК.

Обвиняемият О. О. О. не се явява. Представлява се от упълномощения 1 защитник –адв.И. Илиева, която заявява, че обвинението е недоказано, както от субективна, така и от обективна страна. Моли обвиняемият О. да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка: М. Д. С. през 2024г. е била на 16 години. Тя и роднините и живеят в гр.С, ул.“***“. Родителите и -св. А. А. С. и Д.В.С. живеят на адрес гр.С, ул.“***“ №-, заедно с две от децата си ДД. С. на 7 г. и В.Д.С. на 3г. А по големите им деца- М. Д. С. на 16 години и ДДС на 14години живеят в дома на св.В. С. К.- баба на непълнолетната М. С., находящ се в гр.С, ул.“***“ №--. На същата улица живее и обвиняемият О. О.

О. , на 42 години, разведен , с добро материално положение според стандартите на квартала. Същият работи в строителството и периодично е командирован в чужбина от фирмата, с която има трудов договор. През есента на 2023г. непълнолетната М. Д. С. със знанието на родители й започнала интимна връзка с обв.О. О. О.. След шест месеца С. прекратила отношенията cи с обв.О., защото и омръзнал /според нея/, а освен това започнала връзка с друго лице от махалата, а О. проявявал ревност.

Според повдигнатото обвинение -след приключване връзката им, О. започнал да я преследва, отправял обидни думи спрямо нея, наричал я „курва и боклук", звънял по мобилния телефон, да я заплашва, за да изтрие снимки на чатовете им и че ако тя го блокира в „Месинджър" той ще публикува снимки, на които С. е в компанията на трети лица, непрекъснато настоявал да продължат интимните си отношения, като я следял, изпращал съобщения чрез социалната мрежа, причаквал на обществени места.

Описани са следните три случая:

Първи-На 28.04.2024г. непълнолетната С. е била на дискотека „Джубокс“ в гр.С в компания със свидетелите Е. М. и К. А.. Обвиняемият О. настоял пострадалата да отиде в дома му, но същата е отказала. Тя се опитала да си тръгне, но той я блъснал да си седне на мястото. Пострадалата и свидетелката А. излезли от дискотеката. Обвиняемият тръгнал след тях. М. С. побягнала, но обвиняемият я настигнал, хванал я за врата и настоял същата да отиде в дома му да правят секс. Св.Е. М. сигнализирал за видяното на ЕЕН 112. По делото е приложен протокол от оглед на веществено доказателство-един брой СД оптичен носител, предаден от отдел „ Районен център 112“- Русе. Видно от същият е заявено, че обвиняемият на четиридесет и няколко години не пуска момиче на 16 годишна възраст да се прибира, настоява да спи с нея. На местопроизшествието са пристигнали служители на РУ-С- свидетелите ПП и П.П..

В действителност от събраните гласни доказателства - показания на свидетелите Е. М. и М. С. се установява, че те заедно с обвиняемия О. и други лица са били заедно на дискотека „Джубокс“ в обща компания. Около тръгването от дискотеката и продължението на вечерта е възникнал конфликт 2 между М. С. и обвиняемия О.. Вече в техния квартал, С. искала да се прибере, а О. я дърпал към дома се за да правят секс. Намесил се св. Е. М., сдърпали се с обв.О., като М. се намесила да ги разтърва, паднала на земята , а обв.О. я дърпал, като я хванал за врата. Тази ситуация е довела до обаждане на Е. М. на ЕЕН 112 и съответно намеса на служители на РУ С.

Това деяние не би могло да се определи като следене, съгласно разпоредбата на чл. 144а, ал. 2 от НК, което може да се изразява в преследването на определено лице, показването , че е наблюдавано, навлизането в нежелана комуникация с него чрез всички възможни средства за комуникация.

В случая от разпитите става ясно, че обвиняемият и пострадалата са били заедно на дискотека, като след тръгването от там и отказът на М. да продължат в дома на обвиняемият О. се е стигнало да намеса на органите на реда. Това деяние може да е морално укоримо, но не се вмества в определението за следене , съгласно чл.144а ал.2 от НК.

Втори, съгласно обвинението-На неустановени дати през лятото на 2024г. пострадалата С. забелязала, че обвиняемият О. стои в изоставена къща срещу дома и на ул.“ ***“ №19, гр.С и наблюдава дома и. Свидетелката К. А. потвърждава това обстоятелство. Тя твърди, че дори когато е била в дома на пострадалата е виждала обвиняемият да свети с фенер през прозореца, да се увери, че пострадалата е в дома си. Св.С. е споделяла тези обстоятелства и със майка си- А. С.. Последната твърди, че една вечер когато дъщеря и излязла от дома си, обвиняемият бил в пристройката, излязъл, настигнал я и отново започнал да отправя обидни думи при отказа, да осъществява контакти с него.

Св.Кънева твърди, че през месеците юли и август на 2024г. внучка и не смеела да излезе от дома си. Тя непрекъснато получавала съобщения от обвиняемият, че ще я смачка, ще я пребие, защото се правела на недостъпна. Приложени са копия от кореспонденцията чрез социалната мрежа между пострадалата и обвиняемият. Последният е заявил, че ще я следи постоянно и няма да се отърве от него, ако излезе, пак ще я хване и този път ще я бие.

Относно този случай не се събраха категорични доказателства. Св.А. С. обясни , че по принцип не е видяла лично нищо, знае каквото и е казала дъщеря и М. и то впоследствие. Св.К. Н., чийто показания са приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.3 от НПК, също казва че е разбрала от М. , че О. стои в изоставена постройка срещу бараката на баба и. Самата М. казва, че е имало случай, когато е видяла обв. О. О. приклекнал в съборената сграда, но тогава нито и се е обадил , нито писал. Тя се прибрала в дома си , а той вероятно също си е тръгнал. По отношение на кореспонденцията в месинджър , приложена по делото като разпечатка /л.82-89 от ДП/ същата е без дати, т.е. не може да се отнесе към инкриминирания период.

Трети случай, съгласно обвинението-На неустановена дата през лятото 3 на 2024г. М. С. е отишла със свидетеля М. М. в магазин на М, находящ се в гр.С. Обвиняемият пристигнал с такси, влязъл в магазина и настоял пострадалата да му даде телефона си. Те излезли пред магазина и обвиняемият е накарал св.С. да изтрие водена кореспонденция- съобщения и скрийншотове на техните чатове. Тя го направила, за което обв. О. взел телефона, за да се увери в това. Той настоял да отидат в двора на училище „Ц“ гр.С. Там обвиняемият настоял пострадалата да прави секс с него, и ако не се съгласи няма да я пусне да си тръгне. Той настоял С. да стои на пейката до него и да не мърда, защото ако тръгне щял да я хване и изнасили. След като тя не се съгласила да прави секс с него, обв.О. предложил тримата да отидат в дома му. С. отказала да се качи с него в такси, и обв.О. поръчал друго такси, в което се качила тя със св.М. М.. Последният твърди, че пострадалата не е искала да отива в дома на обвиняемият за това е указала на шофьора да спре пред училище „ДБ“ гр.С. Двамата слезли и пострадалата звъннала по телефона на баба си св.В. Кръстева и казала „ Ела до Б, че О. ще ме хване“. Те се срещнали на уговореното място – магазина на „ Б“ гр.С, когато пристигнал при тях и обвиняемият. Той уверявал баба и, че всичко било наред и нямало причина за безпокойство. Въпреки това продължил да изпраща съобщения по телефона на пострадалата, с които настоявал да продължат интимните си отношения като я заплашвал, че ще я пребие като я хване на улицата.

И този случай не се припокрива точно с определението за следене. Не е ясно обв.О. следил ли е М. и приятелят и М. до въпросния магазин , или случайно ги е засякъл там. От изнесеното в постановлението, а и от разпитите на свидетелите е видно, че целта му е била , М. да изтрие от телефона си техни чатове, след което я уговарял да правят секс, на което тя отказала, а впоследствие М. и св.М. се качили на такси, различно от това , на което се качил обв. О. , т.е. могли са да слязат където си поискат, както и направили.

Това, че М. се обадила на баба си да я посрещне, за да няма контакт с О., също не показва , че се е страхувала за живота и здравето си.

Посочено е и че, на неустановена дата в периода от 28.04.2024г. до 24.09.2024г. в гр. С О. осъществил следене спрямо М. Д. С., като следенето осъществил с поведение със заплашителен характер спрямо нея, което конкретно се изразило в навлизане в нежелана комуникация с нея чрез мобилно приложение „Месинджър" от профил „**” й написал „ Ще те следя, .. да знаеш“, Няма да се отървеш от мен и постоянно ще ти създавам проблеми“… Сега ако излезеш пак ще те хвана“….. „ Този път ще те бия“, отправял обиди, че е „курва, боклук" и я заплашил, че ще я пребие, и това следене би могло да възбуди основателен страх за живота и здравето й.

По горе беше описано, че приложена по делото кореспонденция, като разпечатка на чатове по „Месинджър" от профил „**” /л.82-89 от ДП/ - същата има часове, но е без дати, т.е. не може да се отнесе към инкриминирания период.

Всичко гореизложено навежда на извода за несъставомерност на 4 обвинението , поради недоказаност на отделните деяния.

Основен принцип в действащото наказателно право в Р България е този на законоустановеност на престъплението и наказанието. Т.е. ако законът не е обявил едно деяние за престъпно, то за извършването на същото не се носи наказателна отговорност.

Престъпленията на системно извършване се осъществяват чрез няколко отделни еднородни деяния, въз основа на отделни решения, като всяко от тях, взето само за себе си, не осъществява престъпен състав, но многократното извършване на деяния от този род (системността), ги обединява в едно престъпление . Според трайната съдебна практика, за да се приеме, че е налице престъпление на системно извършване, отделните прояви трябва да бъдат най-малко три и между тях трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност. 3а разлика от продължаваното престъпление, деянията, включени в престъплението на системно извършване, не съставляват престъпления взети поотделно.