Решение № 445 от 08.10.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. София, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20211100507814 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №7814/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „А.П.“ ЕООД гр.Сливница ЕИК ******* срещу решение №20245761 от 06.11.2020 г по гр.дело №66150/2019 г на СРС , 141 състав , в частта , в която са отхвърлени исковете на въззивника да се осъди ЗАД “ОЗК-З.” АД ЕИК ******* гр.София да му заплати на основание чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД разликата над 1090,98 лева до предявения размер от 7121,69 лева – неплатена част от застрахователно обезщетение по „Каско“ полица №0110-110-2016-00182 за настъпило на 09.01.2017 г застрахователно събитие /падане на дърво на път до село Радуловци/ при което е увреден колесен трактор „John Deere 7290r“ с рег.№*******, ведно със законната лихва от 16.11.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и разликата над 270,34 лева до предявения размер от 1764,42 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 07.06.2017 г – 15.11.2019 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел , който е единствен очевидец на инцидента , независимо , че е служител на ищеца . На място е имало силен вятър , натрупан вятър и снеговалеж и сателитната антена може да е издухана на голямо разстояние и е нормално да не бъде намерена . Не може да се очаква при виелица водачът на трактора да тръгне да търси 1 в снега части от антената и така да застраши собствения си живот . Своевременно е съобщено на застрахователя за събитието , но негови представители не са дошли веднага поради тежките метеорологични условия . Нормални са някои несъответствия в свидетелските показания при разпит , който е проведен повече от 3 години след застрахователното събитие .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Антената не е толкова малка /20 см на 10 см/ , за да не бъде намерена от водача на трактора или поне да се представят части от нея на застрахователя .

Не е доказано да е имало виелица към датата на застрахователното събитие , а антената е търсена многократно . Сервизът не е уведомил застрахователя за стойката на антената като допълнително увреждане , което трябва да бъде отстранено . Съгласно Раздел II чл.5 ал.2 т.28 от ОУ застрахователят не покрива щети при непредставени за оглед части и детайли , а такива са антената и 3 броя стойки .

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 07.12.2020 г и е обжалвано в срок на 18.12.2020 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли искове в обжалваната част СРС е приел следното . При съставения опис от застрахователя от 23.01.2017 г не е отразено увреждане на стойката на антената на трактора , а относно сателитната антена е посочено , че липсва към момента на огледа . Според САТЕ липсващата сателитна антена е била захваната за тази стойка като приблизителната големина на антената е била 20 см/10 см.

Според СРС не следва да се кредитират показанията на свидетеля-водач на трактора , който е заинтересован като служител на ищеца . Свидетелят твърди , че е намерил някакви части от антената , но такива не са представени на застрахователя . Не е логично антената да не е била намерена на мястото на събитието . Търсене на антената е направено на 21.01.2017 г , а не в деня на инцидента , както твърди свидетеля . Съгласно Раздел II чл.5 ал.2 т.28 от ОУ застрахователят не покрива щети при непредставени за оглед части и детайли , а такива 2 са антената и 3 броя стойки . Налице е основание за отказ от изплащане на обезщетение по чл.408 ал.1 т.3 КЗ .

Решението на СРС е частично неправилно в обжалваната част .

В съставения опис от застрахователя от 23.01.2017 г е посочено , че сателитната антена липсва , като няма данни дали тази липса касае самата антена или и 3 броя стойки .

Следователно трябва да се приеме , че са липсвали и стойките на антената . Твърденията на ответника , че след като не са описани изрично в описа стойките са били налични и годни за употреба , не са доказани по делото . Следователно , не се поставя въпроса за уведомяване от страна на сервиза за „допълнително увреждане“. Не е доказано от ответника и евентуалните стари стойки да са съвместими с нова сателитна антена , за да се приспадне цената им . Нормално е при монтиране на нова част това да се направи с всичките й оригинални принадлежности .

Основателни са оплакванията на въззивника , че СРС /без представяне на други доказателства от ответника/ неправилно не е кредитирал показанията на св.Д.К.-водач на трактора . Същият установява лошите атмосферни условия , както и фактът , че не е намерил антената . Не могат да се възприемат мотивите на първоинстанционния съд , че антената като част с размери 20 см/10 см винаги и при всякакви обстоятелства може да бъде намерена , включително и при значителни увреждания на трактора и наличие на снежна покривка .

Факт е , че свидетелят твърди , че е намерил части от антената , но такива не са представени от застрахователя . От друга страна по делото няма данни по време на описа или след това застрахователят да е искал представяне на въпросните части, за да изплати обезщетението , а самият опис е извършен цели две седмици след инцидента .

Т.28 от Раздел II чл.5 ал.2 т.28 на ОУ - застрахователят не покрива щети при непредставени за оглед части и детайли – следва да се тълкува в смисъл , че застрахованият трябва да положи дължимата грижа за представяне на частите и детайлите . За невъзможното няма задължение . Налице са много хипотези , в които и при полагане на дължимата грижа може да не е възможно за застрахования по „Каско“ да се представи увредена част или детайл .

Такъв е и процесният случай , като според удостоверение от 19.01.2017 г на РУ-Сливница на 09.01.2017 г на пътя за с.Радуловци е имало силен вятър и обилен снеговалеж т.е. виелица. Атмосферните условия са били много тежки и т.28 от Раздел II чл.5 ал.2 т.28 на ОУ не може да се тълкува като основание за отказ по чл.408 ал.1 т.3 КЗ . В тази разпоредба се визира неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие . На практика ответникът твърди опит за застрахователна измама , но не представя доказателства , а се позовава само на неясноти в съставения от него опис на щетите , както и на буквален прочит на показанията на единствения свидетел .

САТЕ установява , че цената на необходимите ремонтни работи на трактора по средни 3 пазарни цени е в размер на 8765,96 лева . Като се вземе предвид извънсъдебното плащане на ответника на сумата от 2056,39 лева , последният дължи на ищеца сумата от 6709,57 лева част от застрахователно обезщетение , съответно сумата от 1662,47 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 07.06.2017 г – 15.11.2019 г.

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени частично в обжалваната част и исковете да се уважат за разликите над присъдените от СРС размери до размерите от 6709,57 лева главница и 1662,47 лева лихви за забава . В останалата отхвърлителна част и в частта за разноските решението на СРС трябва да се потвърди. С оглед изхода на делото в тежест на ответника са допълнителни разноски от 1297,88 лева пред СРС , както и разноски /по компенсация/ пред СГС .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №20245761 от 06.11.2020 г по гр.дело №66150/2019 г на СРС , 141 състав , в частта , в която са отхвърлени исковете на „А.П.“ ЕООД гр.Сливница ЕИК ******* да се осъди ЗАД “ОЗК-З.” АД ЕИК ******* гр.София да му заплати на основание чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД разликата над 1090,98 лева до 6709,57 лева – неплатена част от застрахователно обезщетение по „Каско“ полица №0110-110-2016-00182 за настъпило на 09.01.2017 г застрахователно събитие /падане на дърво на път до село Радуловци/ при което е увреден колесен трактор „John Deere 7290r“ с рег.№*******, ведно със законната лихва от 16.11.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и разликата над 270,34 лева до 1662,47 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 07.06.2017 г – 15.11.2019 г ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК-З.” АД ЕИК ******* гр.София АД да заплати на „А.П.“ ЕООД гр.Сливница ЕИК ******* на основание чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД разликата над 1090,98 лева до 6709,57 лева – неплатена част от застрахователно обезщетение по „Каско“ полица №0110-110-2016-00182 за настъпило на 09.01.2017 г застрахователно събитие /падане на дърво на път до село Радуловци/ при което е увреден колесен трактор „John Deere 7290r“ с рег.№*******, ведно със законната лихва от 16.11.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и разликата над 270,34 лева до 1662,47 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 07.06.2017 г – 15.11.2019 г .

ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която искът за главница е отхвърлен за разликата над 6709,57 лева до предявения размер от 7121,69 лева , ведно със законната лихва от 16.11.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; искът за лихви за забава върху посочената главница за периода 07.06.2017 г – 15.11.2019 г е отхвърлен за разликата над 1662,47 лева до 1764,42 лева ,както и ЗАД “ОЗК-З.” АД ЕИК ******* гр.София АД е осъдено да заплати на „А.П.“ ЕООД гр.Сливница ЕИК ******* сумата от 4

102,09 лева разноски пред СРС .

ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК-З.” АД ЕИК ******* гр.София АД да заплати на „А.П.“ ЕООД гр.Сливница ЕИК ******* допълнително още 1297,88 лева разноски пред СРС /по компенсация/ и 135,99 лева разноски пред СГС /по компенсация / .

Решението не подлежи на обжалване ; като постановено по търговско дело с цена на всеки от исковете под 20 000 лева / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5