Решение № 246 от 30.06.2021, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Сливен , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Минчо Ст. Минев при участието на секретаря Таня Т. Иванова като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20212230100977 по описа за 2021 година

В исковата си молба М. Г. Д. твърди, че на 24.10.1986 г. в гр. Сливен сключила с Я..

М. Д. граждански брак, както и че от него имат родени две дъщери, вече навършили пълнолетие. Също, че в началото с ответника се разбирали, но в последствие се проявило съществено несходство в характерите и възгледите им за живота, в резултат на което настъпило пълно отчуждение между тях. Вече повече от 15 години всеки от двамата живеел отделно от другия, а така установилата се дълга фактическа раздяла не може да бъде преодоляна.

При това положение Д. намира, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен и предявява иск съда да го прекрати с развод, без да се произнася по въпроса за вината. Прави изявление ползването на семейното жилище да се предостави на ответника. Желае да запази брачното си фамилно име.

В съдебно заседание исковете се поддържат.

Ответникът не депозира писмен отговор и не се явява в съдебно заседание.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съда намери за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение № 030461за граждански брак, издадено на 24.10.1986 г. от Общински народен съвет - Сливен съда установява, че на тази дата, в гр. Сливен, страните по делото са сключили граждански брак. От същия документ е видно, че жената е имала фамилно име Г., но е приела да носи фамилията на мъжа- Д. . Впрочем, това са безспорни по делото обстоятелства.

Също такива са и обстоятелствата, че съпрузите са във фактическа раздяла от петнадесет години, в която не поддържат контакти. Тези факти се установиха и от сведенията, получени при разпита на свидетеля В. Я.. Д.- дъщеря на страните. Показанията й съда кредитира- тъй като не се опровергават от останалия събран доказателствен материал, а и не се установи да са дадени в резултат на заинтересованост от изхода на 1 делото.

За безспорно следва да се счита и обстоятелството, че от брака си съпрузите нямат деца, ненавършили пълнолетие.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е брачния иск за развод- с правно основание чл. 49 ал. 1, във вр. с чл. 44 т. 3 от СК, а с него са съединени иск за ползването на семейното жилище след прекратяването на брака- иск с пр. осн. чл. 56 от СК, както и иск за фамилното име на съпругата след прекратяването на брака - с пр.осн.чл. 53 от СК.

Първият от тях е основателен- безсъмнено се установи, че от около петнадесет години съпрузите са във фактическа раздяла; също, че през това време не поддържат никакви контакти, както и че ищцата е категорична в желанието си брачната им връзка да бъде прекратена. Ето защо съда ще стори това с решението си- явно е, че брака е изчерпан от съдържание и запазването му не е в интерес на съпрузите.

Така също, с решението си съда няма да взема становище по въпроса за вината, тъй като никой от двамата съпрузи не е поискал това.

По иска с пр.осн.чл.53 от СК- той е допустим и основателен- защото при сегашната уредба на въпроса, от значение е единствено желанието на онзи от съпрузите, който при сключването на брака е приел фамилията на другия. В случая се установи, че жената е имала предбрачно фамилно име, различно от това на мъжа, но при сключването на брака е приела неговото фамилно име и след като желанието й е да продължи и занапред да носи брачната си фамилия, въпреки разтрогването на брака, това ще бъде разпоредено със съдебното решение.

По иска с пр.осн.чл.56 от СК- той е неоснователен. Съгласно §1 от Допълнителните разпоредби на този нормативен акт, семейно по смисъла на последния е жилището, което е обитавано от съпрузите и техните ненавършили пълнолетие деца. В случая децата на страните по делото са пълнолетни, а самите те- съпрузите, от петнадесет години не живеят заедно. Явно е при това положение, че в случая на обитаваното от съпрузите до настъпването на фактическата им раздяла жилище /в с. М., общ. Сливен/ не е присъщо качеството „семейно” по смисъла на закона.

Така също, с аргумент от разпоредбата на чл.56 ал.1 от СК /жената иска ползването на семейното жилище да се предостави на мъжа, но пък мъжа не е направил такова искане/ и тъй като ищцата не е процесуален субституент на ответника, иска й с решението си съда да предостави ползването на семейното жилище на ответника, е недопустим и производствоо по него следва да се прекрати.

Тъй като от брака си съпрузите нямат деца, ненавършили пълнолетие, за съда не съществува служебно задължение да се произнася по други въпроси, свързани с прекратяването на граждански брак с развод, освен онези, с които е сезиран и бяха коментирани по-горе.

На осн.чл.6 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съда определя окончателна държавна такса в размер на 25лв. и тъй като първоначалната е заплатена от жената /при депозиране на исковата молба/, тя ще бъде поставена в тежест на мъжа.

При горните съображения, Сливенски районен съд

2

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод, без да се произнася по въпроса за вината, сключения на 24.10.1986 г. в гр. Сливен, с акт № 746 от същата дата, граждански брак между М. Г. Д. с ЕГН: **********, адрес: ********** и Я.. М. Д. с ЕГН: **********, понастоящем в затвора гр. Бургас.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи брачното си фамилно име Д..

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявения от М. Г. Д. с ЕГН:

********** иск с пр.осн.чл.56 от СК, ползването на семейното жилище, на адрес: с. М., общ.

Сливен, обл. Сливен, ...., да бъде предоставено на Я.. М. Д. с ЕГН: **********.

ОСЪЖДА Я.. М. Д. с ЕГН: ********** да заплати на осн.чл.6 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, на държавата, в полза на Сливенски районен съд, за окончателна държавна такса сумата 25 лв. (двадесет и пет лева), както и такса от 5 лв. (пет лева) в случай, че за принудителното събиране на това вземане съда служебно издаде изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде чрез Сливенски районен съд, в двуседмичен срок, течащ за всяка от страните от момента, в който й бъде връчено.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

3