Решение № 256 от 08.10.2026, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 1508/2025
- Вид
- Решение № 256
- Подписан
- 08.10.2026
- Състав
- Борис Димитров Царчински
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142, ал. 2, т. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 381, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 256 гр. Ихтиман, 08.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Гражданско дело № 20251840101508 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от С. И. Л., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. И., против А. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул. „*“ № 39. Със същата е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие на отправени заплахи и закА. от ответника по адрес на ищеца на 27.03.2024 г. в землището на с. Стамболово, община Ихтиман, С. област, в близост до ЖП прелез „Стамболово“ от новостроящия се железопътен участък „Елин Пелин – Костенец“, в размер на 3500 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 27.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените в производството разноски.
Ищецът твърди, че на 27.03.2024 г. в землището на с. Стамболово, общ.
Ихтиман, в района на ЖП прелез „Стамболово“, ответницата се е закА.ла, че ще убие ищеца с думите: „Ей боклук мръсен, ей сега ще видиш какво ще се случи с теб, боклук мръсен. Ей сега ще те гръмна. Ей сега ще те гръмна тука“, като същевременно насочила пистолет срещу С. Л.. Ищецът твърди, че се е изплашил, притеснил се здравето и живота си. Сочи, че инцидентът се е отразил и на психическото му състояние, като изпитал силно безпокойство, а седмици наред бил нарушен сънят му.
Ищецът заявява, че с протокол peг. № 18 от 19.02.2025 г. по НОХД №*/2025 по описа на ИРС, ответницата А. Г. В., ЕГН **********, от град И., ул. „*” № 39 е призната за виновна в това, че на 27.03.2024 г. в землището в с.
1
Стамболово, община Ихтиман, С. област, в близост до ЖП прелез „Стамболово“ от новостроящия се железопътен участък „Елин Пелин Костенец“, е отправила закана с убийство спрямо С. И. Л. от с. С., общ. И., която би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й, като употребила изразите - „Ей боклук мръсен, ей сега ще видиш какво ще се случи с теб, боклук мръсен. Ей сега ще те гръмна“ и „Ей, сега ще те гръмна тука“, като заканата е била придружена с насочване на газово-сигнално оръжие, тип „пистолет“ към главата на пострадалия, като деянието е извършено от лице по смисъла на чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК - служител в оргА.зация, която извършва охрА.телна дейност, а именно „*“ в дружеството „*“ ООД - престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основА.е чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК във вр. чл. 381, ал.
4 НПК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, й е наложено наказА.е пробация, със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност девет месеца, два пъти седмично;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от девет месеца; ОгрА.чения в свободното придвижване, а именно забранява се да посещава района на жилището на пострадалото лице С. И. Л. в с. С., общ. И., обл. С. за срок от девет месеца, както е призната за виновна и осъдена за същото деяние за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Ищецът твърди, че в резултат на извършеното от ответника деяние е претърпял неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с деянието му. Моли съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3500 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 27.03.2024 г. до окончателното изпълнение на задължението. Претендира присъждане и на сторените по делото разноски.
В срока по чл. чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Сочи, че ищецът е проявил изключително завидна ловкост и наглост по време на инцидента, който се е случил по време на дежурство на ответницата. Твърди, че ищецът се е възползвал от правната й некомпетентност и е успял да я въвлече в крайно неприятна ситуация, поради която и за да не живее в излишно напрежение ответницата склонила да направи споразумение с прокуратурата.
Впоследствие ответницата твърди, че това е дало повод на ищеца да я изнудва, за да спечели незаслужени пари за нейна сметка.
Моли да бъде отхвърлен предявеният иск, респективно да бъде редуциран размера на обезщетението в размер на 1000 лева, които ответницата счита, че дължи на ищеца, тъй като е признала вината си пред съда с цел сключване на споразумение в досъдебното производство.
В открито съдебно заседА.е ищецът С. Л., редовно призован, не се явява и се представлява от пълномощника си адв. И. А., който поддържа исковата молба. В хода на устните състезА.я пълномощникът на ищеца моли съдът да 2 постанови решение, с което да уважи в цялост предявените искови претенции.
Счита, че същите са доказА. по основА.е и размер. Сочи, че от показА.ята на разпитА.я свидетел и от приетата комплексна съдебномедицинска и психологична експертиза (КСМПЕ) се доказват претърпените от доверитеяля му вреди.
В открито съдебно заседА.е, ответникът А. В., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на стрА.те и ангажирА.те по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК намери за установено следното от фактическа страна:
С Протоколно определение № 18 от 19.02.2025 г. по НОХД № * /2025 г. по описа на Районен съд - Ихтиман, съдът е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното производство, сключено между РП - Самоков, ТО - Ихтиман, ответника А. Г. В. - обвиняем в наказателното производство и защитника адв. Г. А., с което ответницата е призната за виновна в това, че на на 27.03.2024 г. в землището в с. Стамболово, община И., С. област, в близост до ЖП прелез „Стамболово“ от новостроящия се железопътен участък „Елин Пелин – Костенец“, е отправила закана с убийство спрямо С. И. Л. от с. С., общ. И., която би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й, като употребила изразите – „Ей боклук мръсен, ей сега ще видиш какво ще се случи с теб, боклук мръсен. Ей сега ще те гръмна“ и „Ей, сега ще те гръмна тука“, като заканата е била придружена с насочване на газово-сигнално оръжие, тип „пистолет“ към главата на пострадалия, като деянието е извършено от лице по смисъла на чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК - служител в оргА.зация, която извършва охрА.телна дейност, а именно „*“ в дружеството „*“ ООД – престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК.
От изслушаното в открито съдебно заседА.е заключение по допуснатата КСМПЕ, което е изготвено въз основа на приетите по делото като писмени доказателства материали по НОХД № */2025 г. по описа на Р айонен съд Ихтиман, както и след проведено освидетелстване на ищеца се установява, че преживяното събитие е възприето от ищеца като реална заплаха за живота му.
Сочи се в заключението, че психичната реакция след деянието отговаря на характеристиките на остра стресова реакция, възникнала непосредствено след преживения стресогенен инцидент. Вещите лица твърдят в заключението си, че преживявА.ята свързА. с инцидента са довели до временна промяна в поведението и начина на живот на С. Л.. Сочи се в заключението също, че след случилото се ищецът е изпитвал повишена тревожност, вътрешно напрежение и нарушения на съня с интензитет и продължителност, характерни за реакцията на остър стрес. Според заключението по данни от психологичното изследването симптомите на остра стесова реакция са се проявили непосредствено след деянието, като постепенно са отзвучали в рамките на дни до седмици. Вещите лица сочат в заключението си, че към момента на 3 освидетелстването – 11.05.2026 г., не се установяват данни за продължително психично разстройство, посттравматично стресово разстройство или разстройство в адаптацията, като е налице умерено ситуативно напрежение, свързано с припомняне на инцидента и съдебното производство, без клинична заявисимост.
При изслушването на вещите лица изготвили заключението в съдебно заседА.е, същите уточняват, че проявленията на острата стресова реакция може да са свързА. с тревожност и напрежение, както и сърцебиене и нарушен сън. Според вещто лице д-р Д. Н. тревожността може да се прояви в колебА.я в кръвното налягане на лицето, бледност, изпотеност. Вещото лице Н. М. заявява, че при психодиагностичните изследвА.я са налице критерии за наличие на умерена ситуативна тревожност, която е често срещана при възпроизвеждане на спомена за преживяното събитие. Относно продължителността й посочва, че острата стресова реакция е с найкраткотрайна продължителност и че за от нядколко дни до няколко седмици човек бързо се възвръща към предишното си психическо функциониране.
Вещото лице М. заявява също, че С. Л. е съобщил, че е потърсил помощ от личния си лекар, въпреки срама, който е изпитвал, тъй като се е чувствал безпомощен и напрегнат. Л. е съобщил в психологическото си интервю, че е използвал валериан и билкови препарати за успокоение.
Съдът кредитира заключението по приетата КСМПЕ като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.
От събрА.те гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетел я Л. И. М. се установява, че същият е възприел непосредствено, че през месец март 2024 г. на жп прелез между с. Стамболово и гр. Ихтиман видял някаква жена, която била хванала за ревера С. Л., изкарала пистолет и го заплашила с думите: „Аз ще те убия“. Св. М. заявява, че когато жената заплашвала Л., той бил пребледнял. От показА.ята на свидетеля се установява, че около десет дни след описА.я случай видял С. Л., който бил стресиран и уплашен и заявил на М., че пиел „някакви лекарства, билки“. Св. М. заявява също, че Л. му се оплаквал от проблеми със съня след инцидента и в тази връзка ходил и на доктор, който му изписал „някакви хапчета“.
Съдът цени показА.ята на св. Л. М. като логични, обективни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи на останалия събран по делото доказателствен материал. Липсата на ясен спомен по отношение на някои детайли като например детайли около провеждано лечение и други, съдът не намира за основА.е да не кредитира показА.ята на свидетеля, доколкото изразената липса на спомен е нормална, с оглед изтеклия дълъг период от време между инцидента и момента на депозиране на показА.ята – около две години, както и индивидуалните субективни възможности на отделната личност да възприема и запаметява дати, цифри имена и информация като цяло.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирА., а 4 останалите, които съдът не обсъжда, са неотносими към предмета на делото.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По отношение на иска с правно основА.е чл. 45 от ЗЗД:
Основателността на предявената искова претенция е обусловена от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие и/или бездействие), което да е 2) противоправно, тоест фактически извършеното да е в колизия с правно дължимото поведение и в 3) причинно-следствена връзка с това д а са произтекли 4) вреди и което поведение д а е и 5) виновно. В общия случай ищецът носи доказателствената тежест да докаже първите четири материални предпоставки (юридически факти) от фактическия състав на деликта, а ответникът носи доказателствената тежест да проведе обратно доказване, като обори презумпцията за вина (арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, във вр. чл. 154, ал. 2 от ГПК). Всяка страна трябва да проведе това доказване пълно и главно – арг. чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 153 от ГПК.
На основА.е чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, ненуждаещи се от доказване в случая са следните обстоятелства, установени с Протоколно определение № 18 от 19.02.2025 г. по НОХД № * /2025 г. по описа на Районен съд - Ихтиман, а именно, че ответниц а т а А. Г. В. н а на 27.03.2024 г. в землището в с.