Решение № 817 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. ......., 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110123873 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

14.01.2026 г., гр........

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №23873 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД.

Образувано е във връзка с подадена искова молба от Р. Р. М., чрез адв.И. М. от САК, 1 срещу .... срещу и ......, с която са предявени искове за прогласяване недействителност на Договор за паричен заем №.........г., сключен между ищеца и .... и на Договор за предоставяне на гаранция №.........г., сключен между ищеца и ......, както и за осъждане на .... да заплати сумата от 708 лв., представляваща недължимо платена сума за възнаградителна лихва по нищожен Договор за паричен заем №.........г., сключен между ищеца и ...., и недължимо платена сума за възнаграждение за гарант по нищожен Договор за предоставяне на гаранция №.........г., сключен между ищеца и .......

В условията на евентуалност ищецът предявява осъдителни искове за осъждане на ...., да му заплати сумата от 249,03 лв., представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по нищожен Договор за паричен заем №.........г. и за осъждане на ...... да заплати сумата от 458,97 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за предоставяне на гаранция № .........г.

Твърди се, че на 19.12.2023г. е сключен Договор за паричен заем №..... с ...., по силата на който кредитодателят отпуснал сумата от 3 000 лв. в полза на ищцовия кредитополучател.

На същата дата ищецът сключил и Договор за предоставяне на гаранция №..... с ......, като било предвидено заплащане на възнаграждение в размер на 1 367,45 лв., платимо разсрочено ведно с погасителните вноски. Твърди, че по договора за паричен заем и този за гаранция е заплатил общо сумата от 3 708 лв. / 4 вноски по 927 лв./. Сочи, че възнаграждението за гарант било изплатено на ..... Поддържа, че процесният договор за паричен заем е недействителен поради противоречието му с чл.22 ЗПК. Сочи, че съдържанието му не е ясно и разбираемо за потребителя. Счита, че възнаграждението за гарант е следвало да бъде включено в ГПР. Посочва, че липсва задължителен реквизит от договора, доколкото не бил посочен срок. Поддържа и че погасителният план не съответствал на изискванията на ЗПК. Липсвало посочена методика за изчисляване на референтния лихвен процент. Твърди, че записаният в договора размер на ГПР не е реално прилаганият в отношенията между страните, като последният надхвърлял максимално установения законов праг. Допълва, че възнаграждението за гаранта представлява скрита лихва или такса по усвояване и управление на кредита. В договора за паричен заем липсвала клауза, уреждаща правото на потребителя да се откаже от същия. Поддържа, че клаузата за договорна лихва била нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Твърди недействителност и на процесния договор за предоставяне на гаранция поради нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на задължителните изисквания на ЗПК. Твърди, че дружеството гарант ...... е дъщерно дружество на ответното. Със сключването на последния договор не се целяло обезпечаване изпълнението на кредита, а една допълнителна печалба за ..... Моли за уважаване на исковете. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК отв. .... депозира ОИМ, чрез юрк.Д. К., с който оспорва исковете като недопустими поради липсата на правен интерес. Поддържа, че договорът за паричен заем е действителен като отговарящ на изискванията на ЗПК. Твърди, че същият съдържа всички задължителни реквизити. Възразява срещу твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР е следвало да бъде взет предвид размера на възнаграждението за гарант.

Поддържа, че ищецът има непогасено задължение за сумата от 653,51 лв., от които 634,99 лв. – за незаплатена главница, и 18,52 лв. – за незаплатена лихва. Оспорва евентуалната претенция относно заплатено възнаграждение за предоставена гаранция за неоснователна.

Поддържа, че заплатеното възнаграждение е влязло в патримониума на ....... Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК отв. ...... депозира ОИМ, чрез юрк.М. З., с който оспорва исковете като недопустими поради липсата на правен интерес. Поддържа, че налице е злоупотреба с процесуални права. По същество оспорва иска като неоснователен. Твърди, че оспореният договор за предоставяне на гаранция е действителен като сключен в съответствие със законовите изисквания. Оспорва към процесния договор за предоставяне на 2 гаранция да се прилагат разпоредбите на ЗПК. Претендира разноски.

С доклада са приети за ненуждаещи се от доказване, като безспорни между страните, следните обстоятелства:

- на 19.12.2023г. ищецът е сключил Договор за паричен заем №..... с ...., по силата на който последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от 3 000 лв. в полза на ищеца.

- на 19.12.2023г. ищецът е сключил Договор за предоставяне на гаранция №..... с ......, като било предвидено заплащане на възнаграждение в размер на 1367,45 лв., платимо разсрочено ведно с погасителните вноски.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за основателни, поради следните съображения:

Приложени към ИМ са неподписани преписи на Договор за паричен заем №..... с ...., за сумата от 3 000 лв., платима на 5 месечни вноски, с краен срок за изпълнение: 20.05.2024г., както и Договор за предоставяне на гаранция №..... с ......, за предоставяне на гаранция за изпълнение на задълженията на потребителя към ......., при възнаграждение от 1 367,45 лв., платимо разсрочено на 5 месечни вноски, с краен срок за изпълнение: 20.05.2024г.

Съгласно прието заключение по съдебна- икономическа експертиза, платената сума по двата договора е общо 3 700 лв., разпределена като следва: по дог. за заем- 2 614,04 лв. и по дог. за гаранция- 1 095,96 лв., като хронологично първо се погасяват задължения по договора за гаранция, след това лихвата и накрая главницата по договора за паричен заем. ГПР в договора за заем е посочен на 41,20 %, като по поставен служебно въпрос е изчислено, че с включване на възнаграждението за гарант в изчислението, ГПР възлиза възлиза на 525,22 %.

Правните изводи на съда са следните:

Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“ всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20 на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната практика трайно се приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в кратък срок от сключване на договора- поръчителство от ФЛ или банкова гаранция или др. подобни води до неравностойност на насрещните задължения по договора.

Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗПотр., нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен при индивидуално уговаряне на договорни клаузи. Неравноправност е налице при неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, създаваща значителна неравноправност, водеща до необосновано несъответствие между страните относно правата и задълженията и сключване на уговорка във вреда на потребителя. Поръчителството представлява договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задълженията му.

3

Поръчителят е самостоятелен длъжник на кредитора и при плащане на дълга изпълнява свое собствено задължение в качеството си на солидарен длъжник, срещу което получава регресно право да иска платеното от длъжника. Договорът за поръчителство е каузален, като намерението е да се обезпечи едно чуждо задължение. Поръчителството от ЮЛ срещу възнаграждение за неопределен брой задължения разкрива белези сходни със застрахователния договор с покрит застрахователен риск от неизпълнение на договорно задължение, който се сключва единствено с лицензирани застрахователни дружества.

Свободата в гражданските правоотношения е ограничена от повелителните правила на закона, като поръчителстване срещу възнаграждение от ЮЛ представлява изначално нищожно правоотношение на основание горните разпоредби от ЗЗпотр. с оглед прикриване действително приложимия ГПР по кредитното правоотношение. По делото не е налице спор между страните за сключените правоотношения. От приетото заключение по съд. експертиза се установява, че с включване на възнаграждението за поръчителстване в изчислението ГПР се равнява на 525,22 %, с което се надвишава макс. допустимия законов праг от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС за 2023г. от 59,10 %, както и не съответства на формално посочения в договора за кредит размер. С оглед на горното, договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като в него липсва действителният процент на ГПР.

Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.

След като в договора не е посочен реалният размер на ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, е налице неяснота за потребителя относно неговия размер и не може да се приеме, че е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Последица от несъобразяване с изискването на чл.11, ал. 1, т.10 ЗПК е, че договорът се явява недействителен, на осн. чл.22 ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Това е своеобразна санкция за недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания при сключване на договор за потребителски кредит, като целта е да се пресекат подобни практики. Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения, целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага.

Началната липса на основание предполага още при получаване на престацията да липсва валиден юридически факт, който да оправдае разместването на имуществени блага.

Фактическият състав на чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД включва даване на нещо от престиращия, получаването му от акципиенса и липса на основание за имущественото разместване.

Субект на задължението за връщане на даденото е лицето, което го е получилокредитодателя. От приетата съдебно- икономическа експертиза се установява заплатеното по двете правоотношения. С оглед на горното исковите претенции подлежат на цялостно уважаване, като не следва да се обсъждат предявените осъдителни искове, поради изхода по главния осъдителен иск.