Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4087 от 07.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54555/2022
Вид
Решение № 4087
Подписан
07.03.2024
Състав
СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4087 гр. София, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20221110154555 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от „Еос Матрикс“ ЕООД срещу Е. П. Е. за сумата от 669,99 лв., представляваща неплатени вноски по главница с настъпил падеж за периода от 14.02.2021г. до 14.10.2021г. по договор за потребителски кредит № 3450930/19.11.2018г., сумата 108,78 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 14.02.2021г. до 14.10.2021г., сумата 51,18 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 14.02.2021г. до 18.11.2021г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 18.11.2021г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 66039/2021г. по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД твърди, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника, е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 3450930/19.11.2018г., по силата на който кредиторът предоставил кредит в размер на 3408,11 лева. Излага, че ГЛП към датата на сключване на договора е в размер на 9,99 % , ГПР по кредита е 11,49 %, както и че ответникът се задължил да погасява отпуснатия кредит на 48 месечни вноски. Твърди, че крайният срок на погасяване на кредита е 14.11.2022г. Поддържа, че след усвояване на кредита, кредитополучателят е погасявал, след което в преустановил плащане. Излага, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.02.2021г., вземането спрямо ответника, произтичащо от 1 договора за кредит, е прехвърлено на ищцовото дружество. Сочи, че уведомлението за извършено прехвърляне на вземания е изпратено на 07.04.2021г. до ответника на постоянния в договора адрес, като писмото се е върнало с отбелязване „непотърсено“.

Развива съображения, че ответникът следва да се счита за уведомен и с връчването на уведомлението като приложение към исковата молба. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. П. Е., с който предявените искове се оспорват. Ответникът оспорва наличието на облигационни отношения между страните по процесния договор за кредит, като твърди, че липсва положен негов подпис, поради което прави искане за задължаване на ищеца да представи договора в оригинал. Оспорва да е налице валиден договор за цесия, както и да е надлежно уведомен за извършената цесия, като във връзка с последното излага подробни съображения. Счита, че доколкото не е уведомен за цесията, то настоящият ищец няма активна процесуална легитимация. Оспорва кредиторът да е предоставил сумата по процесния договор. Навежда доводи за нищожност на процесния договор на осн. чл.22, във вр. чл.10, ал.1 ЗПК, а именно, че шрифтът на договора не е 12, както и на осн. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 ЗПК. Твърди, че договорът за кредит е нищожен и в частта, в която са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата и лихвите. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателствата по делото, намира oт фактическа и правна страна следното:

По предявените исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ал. 2 ТЗ, вр. чл.99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следното: наличието на действително правоотношение по договор за потребителски паричен кредит от 19.11.2018г., по силата на който е предоставил на ответника парична сума и за него е възникнало задължение да я върне, заедно с уговорената между страните възнаградителна лихва, непогасеният размер на претендираната главница и възнаградителната лихва, както и че между ищеца и заемодателя е бил сключен договор за цесия на процесните вземания и длъжникът е уведомен писмено за прехвърлянето на процесните вземания.

В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже погасяване на задълженията на падежа.

Приложено е ч.гр.д. № 66039/2021г. по описа на СРС, 81 с-в, от което се установява, че по заявление на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Е. П. Е. за вземанията, предмет на настоящите искове. По делото е постъпило в срок възражение по чл. 414 2

ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.

От представения и приобщен към доказателствения материал договор за потребителски паричен кредит № 3450930, сключен на 19.11.2018г. между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и Е. П. Е., се установява в производството, че на 19.11.2018г. между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в качеството на кредитор и Е. П. Е., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер от 3000 лева, а последният се е задължил да го върне на 48 погасителни вноски в размер от 86,53 лева, при уговорен годишен лихвен процент от 9,99 % и годишен процент на разходите от 11,49 %. Уговорена е такса за разглеждане на кредита от 60,00 лв. и еднократна застраховка към кредита с премия от 348,11 лв. като общия размер на кредита е 3408,11 лв., а кредитополучателят се е съгласил да върне сумата 4 153,46 лв. Във връзка с оспорване наличието на облигационна връзка, поради липса на положен подпис за кредитополучател, съдът е изискал оригинал на документа, който е представен от ищеца по делото. Видно от съдържанието на документа, е налице полагане на подпис за кредитор и кредитополучател на всяка страница, като автентичността на същите не е била оспорена в настоящото производство. Същевременно след запознаване с оригинала на договора за кредит и приложимите ОУ ответникът е взел отношение като е заявил, че няма да релевира нови доказателствени искания. Ето защо съдът намира, че по делото се установява съществуването на валидна облигационна връзка между страните.

От представен по делото и приобщен към доказателствения материал Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.02.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.12.2020г., сключени между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в качеството на цедент и "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, в качеството на цесионер, се установява по делото, че заемодателят Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД е прехвърлил на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД вземанията си срещу Е. П. Е. по процесния договор за потребителски паричен кредит № 3450930/19.11.2018г. По делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /. Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало 3 до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /. В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението направено от името на ответника по отношение на обстоятелството, че извършената цесия не е надлежно съобщена на ответника.

Предвид изложеното ищецът се явява материлноправно легитимиран да претендира всички вземания от договорното правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит № 3450930/19.11.2018г., сключен между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в качеството на заемодател и Е. П. Е., в качеството на заемополучател.

Предвид служебното задължение на съда, следва да бъде извършена проверка за нищожност на клаузите от сключения между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в качеството на заемодател и Е. П. Е., в качеството на заемополучател, договор.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към датата на сключване на договора (преди изм. с ДВ бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Според нормативно установените изисквания погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна 4 на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В случая в процесния договор за кредит се съдържа информация за броя на месечните плащания – 48, както и техният размер – 86,53 лева. Посочен е и падежът на всяко месечно плащане. Годишният процент на разходите не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК, а като се вземе предвид размера на предоставения кредит, неговия срок и необезпечения му характер, установеният годишен процент на разходите от 11,49 % не противоречи и на добрите нрави.

Неоснователни са доводите на ответника, че шрифтът на договора е по-малък от "12". Приетите по делото договор, приложение и Общи условия са изписани с шрифт, който позволява лесното им прочитане и възприемане на съдържанието, поради което при проверка от външна страна съдът приема, че шрифтът на договора не е по-малък от "12".

На следващо място, съдът приема, че клаузите в процесния договор относно уговорената възнаградителна лихва са действителни и не са нищожни като противоречащи на закона и на добрите нрави. В чл. 6 от ОУ е предвидено, че потребителят дължи плаваща лихва, начислена върху главницата, съобразно приложимия към съответния период променлив годишен лихвен процент, по методика за определяне на плаващата лихва, заложена в ОУ, която не подлежи на едностранна промяна. ГЛП се състои от два компонента - референтен лихвен процент +фиксирана надбавка. Променливия РЛП представлява осреднен депозитен индекс /ОДИ/, изчисляван от "УКФ" ЕАД на база лихвената статистика на БНБ с конкретно посочена таблица от нея, публикувана на интернет страницата на БНБ. Посочен е начина по който се изчислява като средно претеглен лихвен процент по целия обем на левови депозити на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства в банковата система в България. Указано, че посочената методика за изчисление е публикувана на интернет страницата на "УКФ" ЕАД. Указано е че актуалната стойностна ОДИ се публикува на интернет страницата на кредитодателя в първия работен ден на всеки календарен месец. Договорна клауза е неравноправна, когато не е индивидуално уговорена, сключена е в нарушение на принципа за добросъвестност и създава съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните и като резултат е във вреда на потребителя. Съобразно константната практика на касационния съд приложното поле на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП изисква изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от волята на търговеца или доставчика на финансови услуги и са породени от въздействието на свободния пазар и/или от акт на държавен регулатор. В тези хипотези се приема, че търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Другото изискване е договорните клаузи да бъдат формулирани по ясен и 5 недвусмислен начин, а потребителят предварително да е получил конкретна информация от какви фактори ще зависи промяната на цената на предоставената финансова услуга. Във формираната постоянна практика е прието, че уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата дефиниция на чл. 143 от ЗЗП. Конкретно по отношение на банковия кредит, уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност банката едностранно да увеличава първоначално уговорения размер на базовия лихвен процент при липса на клаузи, съдържащи ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП е неприложимо.