Решение № 101 от 08.05.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Ихтиман, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20261840200207 по описа за 2026 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. М. М., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 26-0274-000***/**.**.2026 г., издадено от началника на РУ-Ихтиман, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 255 евро (500.01 лева).

В депозираната жалба са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на атакувания акт, като е отправена молба за неговата цялостна отмяна, както и на основание поради допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН.

В съдебното заседание защитникът чрез писмено становище поддържа депозираната жалба и излага съображения за отмяна на издаденото НП.

АНО (началникът на РУ на МВР-Ихтиман) не изпраща представител и не изразява становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е основателна.

1

От фактическа страна:

На **.**.2025 г. жалбоподателят, лице от женски пол и две деца, предприели пътуване с лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с рег. № СВ*****О, собственост на Д. С., който бил управляван от наказания В. М. М..

За автомобила не била сключена валидна застраховка „гражданска отговорност“ и регистрацията му била служебно прекратена на основание чл.

143, ал. 10 от ЗДвП, като въззивника М. не бил уведомен и не знаел за това.

Около 15:35 часа в гр. Ихтиман по ул. „Западна“, срещу дом № 25, докато управлявал лекия автомобил с посока на движение към с. Живково, жалбоподателят бил спрян от свидетеля К. К. и А. М. – ******, за осъществяване на контрол на автомобилния транспорт. По време на проверката те установили, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Жалбоподателят Г. казал на свид.

К. К., че не знае за това обстоятелство, нито че застраховката „Гражданска отговорност“ е изтекла.

За това, че въззивникът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, свид. К. – в качеството на ******, съставил срещу жалбоподателя Акт серия GA № 4260*** от **.**.2025 г. за установяване на административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.

Материалите от преписката били изпратени на РП – Самоков, ТО – Ихтиман. С постановление от **.**.2026 г. на прокурор при РП-Самоков, ТОИхтиман, на основание чл. 199 и чл. 213, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, е постановен отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 116/2026 г. по описа на РП-Самоков, ТО-Ихтиман, тъй като деянието не съставлява престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК. Разпоредено е препис от прокурорския акт да се изпрати на началника на РУ - Ихтиман за сведение.

С Наказателно постановление № 26-0274-000***/**.**.2026 г. на началника РУ – Ихтиман, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 255,65 евро (500.01 лв.), за това че на **.**.2025 г. около 15:35 часа на в гр. Ихтиман на по ул. „Западна“, срещу дом № 25, с посока на движение към с. Живково, управлявал л.а. марка марка „******“, модел „******“ с рег.

№ СВ*****О, собственост на Д. С., със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП – административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетеля К. К., писмените доказателства – АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, прокурорско постановление и справка и решения на Общински съвет гр. Ихтиман във връзка със съществуването и създаването на ул.

„Западна“.

Изброените доказателства са непротиворечиви, еднопосочни, взаимно допълващи. От тях се установяват всички елементи от възприетата фактическа обстановка. Те не разкриват никакви противоречия помежду си. Изводът, че 2 жалбоподателят не е знаел за служебно прекратената регистрация, следва от показания на свид. К.. Те не са опровергани от други доказателства. Липсват и ангажирани доказателства или поне такива даващи индиция, че е възможно въззивникът да е бил уведомен за прекратената му регистрация и да разколебаят направения в предишните изречения извод.

Доколкото липсват противоречия в доказателствените източници поподробното им обсъждане е ненужно предвид разпоредбата на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението.

Не се споделят оплакванията в жалбата, че непосочването в наказателното постановление на акта за установяване на административно нарушение, послужил като основание за издаването му, представлява съществено процесуално нарушение. При преглед на разпоредбата на чл. 57 ЗАНН се установява, че посочване на АУАН не е сред задължителното съдържание на наказателното постановление. Доколкото АУАН е връчен на наказания и е налице пълен идентитет във фактическото описание на нарушението (прави впечатление, че АНО е пресъздал дословно дори правописните и пунктуационни грешки в АУАН), не може да има абсолютно никакво съмнение, че обжалваното НП е издадено за деянието, установено с Акт серия GA № 4260*** от **.**.2025 г. за установяване на административно нарушение.

Неоснователно е възражението, че е допуснато съществено процесуално нарушение при описание на мястото на извършване на нарушението. В хода на 3 съдебното следствие се доказа по несъмнен начин, че на територията на гр.

Ихтиман съществува ул. „Западна“. Посочена е посоката на движение на автомобила – към с. Живково, както и точният административен адрес – срещу дом № 25, т.е. ул. „Западна“ № 25. Подобна индивидуализация е достатъчно конкретна, за да разбере къде се твърди, че е осъществено вмененото нарушение, за да реализира правото си на защита. Следва изрично да се посочи, че посочването на мястото на извършване на нарушението не е самоцелно и не следва да се интерпретира като посочване при всеки случай на точен административен адрес и географски координати. Нужно е единствено то да е определяемо, за да е ясно къде се твърди, че е извършено дадено деяние. Това е изпълнено, като естеството на процесния случай е такова, че няма значение за реализирането на правото на защита на наказания точният номер на ул. „Западна“, макар същият да е посочен.

Наказателното постановление е подписано от АНО, поради което доводите в жалбата в обратен смисъл не се споделят. Вероятно твърдението, че актът е неподписан от издателя след от връчването на наказания, посредством ССЕВ.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация.

Нарушението е описано с всички съставомерни признаци.

При издаване на АУАН и НП обаче е допуснато неправилно приложение на материалния закон, тъй като не може да бъде направен извод, че деянието е осъществено виновно, поради това и административно нарушение.

Аргументите са следните:

В хода на съдебното производство бе установено, че жалбоподателят не е знаел за осъщественото служебно прекратяване на регистрацията на автомобила. Няма доказателства или каквито и да е данни, сочещи структурата, към която административнонаказващият орган принадлежи, да е изпълнила задължението си по чл. 143, ал. 10 ЗДвП или по друг начин наказаният да е уведомен за прекратената регистрация. Табелите на автомобила и талона за регистрация част 2 също не са били отнети. В Република България липсва публичен регистър, интернет страница или система чрез която жалбоподателят, преди предприемане на управление на автомобила, да има възможност да провери дали същият е регистриран или с прекратена регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска 4 отговорност“ на автомобилистите, е със защитена информация.

След като не е било възможно деецът да разбере, че автомобилът е с прекратена регистрация, той не е знаел и не е можел да знае, че предприема управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Незнанието му не се дължи на непредпазливост или небрежност, тъй като обективно не е било възможно да получи информация относно регистрацията на автомобила.

Поради което деянието не е извършено виновно с оглед разпоредбата на чл. 14 от НК, приложим в административнонаказателното производство на основание чл. 11 ЗАНН, изключваща умисъла и непредпазливостта на извършеното деяние. Щом деянието не е извършено виновно, то не представлява административно нарушение, тъй като съгласно дадената легална дефиниция в чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно нормата на чл. 14 НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите Д.ия, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.

При това положение след като жалбоподателят не е бил длъжен и не е могъл да знае за прекратената регистрация на автомобила и това не се дължи на непредпазливото му поведение, то предприемане на управлението на същия не може да съставлява административно нарушение. Като е приел обратното, административнонаказващият орган е допуснал неправилно приложение на материалния закон. Ето защо на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.