Решение № 838 от 04.08.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 100/2026
- Вид
- Решение № 838
- Подписан
- 04.08.2026
- Състав
- Олга Златева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 838 гр. Стара Загора, 04.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20265530100100 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба „АПС Бета България” ЕООД - гр. София против Д. Т. Т. от ***************** - за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по приложеното ч.гр.д. № 2369/2025г. по описа на РС - Кюстендил, а именно: 255,65 евро - главница по договор за паричен заем № 850319 от 24.04.2023г., сключен със „Сити кеш“ ООД; 12,80 евро - договорна лихва върху главницата за периода от 24.04.2023г. до 08.06.2023г.; 23,44 евро - лихва за забава върху главницата за периода от 09.06.2023г. до 11.08.2025г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземанията.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че на 24.04.2023г. ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № 850319 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 500 лева, която се е съгласил да върне с 1 вноска, в размер на 525,03 лв., в срок до 08.06.2023г., съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.62 %.
Съгласно чл. 9 от ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на 1 стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 850319 на 24.04.2023г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който, ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор е действителен, като сключен според повелителните норми на чл.10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
В чл. 31 ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33 ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.
Горепосоченият договор бил по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние.
При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
2
Дори съдът да не приемел, че договорът е сключен по електронен път, то следвало да приеме, че договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.
Ответникът не бил изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2024г. „Сити Кеш“ ООД, като цедент, прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера - ищеца. Вземането било индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия, извадка от което, със заличени лични данни, била приложена към исковата молба.
Длъжникът не бил изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика, нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което, същото следвало да се счита надлежно извършено.
Ако се приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли съдът да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба /Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г., I т.о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г., II т.о., ВКС/.
Ответникът не бил изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, с който изцяло оспорва предявените искове.
Сочи, че съгласно чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума.
Заемът за потребление е реален договор и се счита за сключен не с постигане на съгласие, а с предаването на сумата на кредитополучателя. Представените по делото 3 неподписани и незаверени Договор за паричен заем № 850319 от 24.04.2023г. и Лог файл по договор за паричен заем № 850319 не доказвали факта, че ответникът е получил от цедента „Сити кеш“ ООД сумата от 500 лв.
Записаното приложение към исковата молба под т. 4 - Разписка за усвоена сума липсвало.
Сам по себе си договорът за паричен заем Кредирект № 850319 не доказвал, че до знанието на кредитополучателя са стигнали Общите условия. Нямало доказателства за това твърдение в исковата молба. Вписаното в т. 3 на приложения Лог файл по договор за паричен заем № 850319, че „ОУ са приети“, не доказвало, че заемополучателят е получил ОУ на договора за заем, съгласява се с тях и ги приема като обвързващи. В съдържанието на неподписания договор за заем липсвало такова изявление. Такова изявление имало само от името заемодателя /т. 8 от договора за заем/.
Заемополучателят не бил идентифициран по безспорен начин. Всяко трето лице, което имало достъп до личната му карта, можело да заяви и получи процесния онлайн кредит. Не бил ясен и определеният в договора ден за плащане - „четвъртък“ /т.3.3 от договора за заем/.
Липсвали доказателства, че вписаният в договора за заем телефон за контакт ***************** - на 24.04.2023г. - датата на сключване на договора, е с титуляр заемополучателят - ответникът.
Нито едно от представените приложения към исковата молба не било заверено, с изключение на уведомлението за цесия.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което поддържа иска, представя списък с разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от назначения особен представител, който моли искът да се отхвърли, представя писмена защита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2369/2025г. по описа на РС - Кюстендил, съдът е издал Заповед по чл. 410 от ГПК с № 1326/28.08.2025г., по силата на която ответникът Д. Т. Т. е осъден да заплати на ищеца процесните суми. Съдът е дал указания за предявяване на настоящия установителен иск, поради връчване на Заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, обуславящо допустимостта на настоящия установителен иск.
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да докаже претенцията си 4 изцяло по основание и размер, сключването на договора за цесия, по силата на който му е прехвърлено вземането срещу ответника и надлежното му уведомяване за извършената цесия, че е сключен валиден договор за кредит между ответника и „Сити Кеш” ООД, параметрите му, че сумата по договора е предоставена на ответника, че същият се е задължил да я върне, кога, също и претенцията си за установяване дължимостта на лихвата за забава. Ответникът следва да провежда насрещно доказване и да докаже положителните, изгодни за него факти, които твърди с отговора, да докаже, че е платил или съответно, че не дължи плащане.
В случая, от представените и приети в преписи на хартиен носител: договор за паричен кредит, логфайл по договор за паричен кредит, разписка за извършено плащане, Общи условия /находящи се в приложеното ч.гр.д./съдът приема, че се установява, че на 24.04.2023г. между „Сити Кеш” ООД и Д. Т. Т. е сключен Договор за предоставяне на паричен заем кредирект от разстояние № 850319, за сумата от 500 лв.
Договорът за заем е реален и се счита сключен с получаване на сумата по него, а насрещните волеизявления относно съществените му условия са отправени "от разстояние" по смисъла на ЗПФУР. В приложените по делото писмени доказателства е посочено името и ЕГН на заявителя на кредит, които отговарят на тези на ответника.
На 24.04.2023г. е избрана сума 500 лв., като преводът на сумата по същия договор – 500 лв. е извършен чрез системата на „Изи пей“ на 24.04.2023г. - който е обективиран в Разписка за извършено плащане № 2000000349767877 от 24.04.2023г., 17:41ч. В разписката изрично е посочен номерът на договора, имената и ЕГН на ответника, т.е. няма съмнение, че сумата е преведена по този договор. Видно от Лог файла, в 18:11:09ч. плащането е получено, сумата е изплатена от Изи пей на Д. Т. Т.. Предвид това, съдът приема, че договорът валидно е бил сключен по електронен път от разстояние. Действително, по делото няма разписка, че сумата по договора е получена от ответника на каса в Изи пей, но по цитираното с писмената защита от особения представител на ответника гр.д. № 173/2026г. по описа на СтРС е било установено, че едно лице, ползвайки чужда лична карта, е въвело в заблуждение служител на кредитора и е получило сумата по кредита, като тези обстоятелства са били установени по несъмнен начин от ответника по това дело - чрез свидетелски показания, включително на представилото се за друг лице, и приложено копие от досъдебно производство. В настоящия случай, няма такива данни, твърдения и доказателства по делото.