Определение № 1469 от 16.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1469 гр. Пловдив, 16.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501291 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба „КУИН ЕСТЕЙТС“ ЕООД – гр.

Пловдив, ЕИК 200147385; против разпореждане № 12661/02,06,2022 г., постановено по ч. гр. д. № 4588/2022 г. на РС Пловдив, с което е издаден изпълнителен лист въз основа на издадената по същото дело Заповед № 2438/31,03,2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Като счита, че посочената заповед за изпълнение не е влязла в сила, жалбоподателят иска обжалваното разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно.

Постъпила е и частна жалба от „КУИН ЕСТЕЙТС“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 200147385; против разпореждане № 13549/14,06,2022 г., с което е върнато като просрочено предявеното от жалбоподателя възражение с вх. № 46676/08,06,2022 г. против посочената по-горе заповед за изпълнение. Като счита, че възражението е предявено в срок, жалбоподателят иска обжалваното разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно.

С последно посочената частна жалба се предявява възражение по реда на чл.

423 от ГПК, във връзка със същото се предявява искане за спиране на изпълнението на издадената заповед; както и се обжалва по реда на чл. 413 от ГПК заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Ответникът по частните жалби „Врачеви“ ЕООД – гр. Хисаря, ЕИК 115940638; заявява становище за недопустимост, евентуално – неоснователност на частните жалби и иска потвърждаване на обжалваните разпореждания.

1

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството по ч. гр. д. № 4588/2022 г. на РС Пловдив е образувано на 30,03,2022 г. - по заявление от „Врачеви“ ЕООД – гр. Хисаря, ЕИК 115940638; за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК против „КУИН ЕСТЕЙТС“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 200147385. В полза на заявителя е издадена Заповед № 2438/31,03,2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора претендираните суми.

Заповедта е изпратена за връчване на адреса на управление на длъжника: гр.

П., ул. В. Л. № .., ..., етаж ... ап. .... Съобщението за това (л. 14 от делото на РС) се е върнало невръчено, с отбелязване на връчителя, че на посочения адрес няма обозначен офис-канцелария на фирмата, при посещенията не са открити представители.

Заповедният съд е разпоредил да се залепи уведомление (прилагайки разпоредбите на чл. 50, ал. 4, вр. с чл. 47, ал. 1 от ГПК). Такова е залепено на 12,05,2022 г. на видно място до входната врата на сградата.

След изтичане на двуседмичния срок за получаване на книжата РС е постановил обжалваното разпореждане № 12661/02,06,2022 г., за издаване на изпълнителен лист, приемайки, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Длъжникът е предявил възражение с вх. № 46676/08,06,2022 г. срещу издадената заповед за изпълнение, което е върнато като просрочено с обжалваното разпореждане № 13549/14,06,2022 г.

Според жалбоподателя, изводът на РС за изтичане срока за възражение и влизане в сила на заповедта е незаконосъобразен, тъй като към датата на предявяване на възражението не е изтекъл едномесечният срок по чл. 414 от ГПК, считан от датата, на която изтича срокът за получаване на книжата по чл. 47 от ГПК.

Настоящата инстанция не споделя тези съображения.

Разпоредбата на чл. 50 ал. 1 от ГПК предвижда, че мястото на връчване на търговец или юридическо лице е последният посочен в търговския регистър адрес.

Според чл. 50 ал. 3 от ГПК, връчването на търговци и юридически лица става в канцелариите им и книжата може да се връчат на всеки служител или работник, съгласен да ги приеме. Видно от удостоверение за актуално състояние на л. 10 по заповедното дело, както и от справка на л. 42 по настоящото дело, адресът на управление на дружеството-длъжник към датата на издаване на заповедта и връчването й е този, на който е било изпратено съобщението – гр. П., ул. В. Л. № .., ..., етаж ... ап.

.... Не се спори и относно това, че на адреса няма канцелария и служители на дружеството-длъжник.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 50 ал. 2 от ГПК, ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. И доколкото длъжностното лице връчител е удостоверило именно тези обстоятелства, то на основание посочената разпоредба следва да се приеме, че съобщението е редовно връчено.

Не са налице основания за извършеното от РС залепване на уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 50 ал. 4 от ГПК предписва да се извърши залепване на такова уведомление, когато връчителят не намери достъп до канцеларията на дружеството или не намери служител, съгласен да получи книжата (без да е необходимо да се удостоверява отсъствие в продължение на един месец и да се извършат най-малко три посещения). Такава хипотеза обаче в случая не е налице.

Затова заповедта за изпълнение следва да се приеме за редовно връчена на основание чл. 50 ал. 2 от ГПК със съобщението на л. 14 по заповедното дело, с което на 27,04,2022 г. е надлежно удостоверено отсъствие на офис-канцелария на дружеството на адреса му на управление.

Следователно едномесечният срок за предявяване на възражение следва да се счита от следващия ден – 28,04,2022 г., поради което същият е изтекъл на 30,05,2022 г.

(понеделник).

Следователно обжалваните разпореждания от 02,06,2022 г. – за издаване на изпълнителен лист, и от 14,06,2022 г. – за връщане на предявеното след изтичане на срока възражение вх. № 46676/08,06,2022 г., са законосъобразни и следва да бъдат потвърдени.

По отношение на съдържащите се в частна жалба вх. № 93456/21,11,2022 г. възражение по реда на чл. 423 от ГПК и искане за спиране на изпълнението на издадената заповед; както и жалба по реда на чл. 413 от ГПК заповедта за изпълнение в частта за разноските, същите не са надлежно администрирани от РС. По отношение на възражението и на частната жалба следва да се внесат съответни държавни такси за разглеждането им и РС следва да укаже на подателя на възражението по реда на чл.

423 от ГПК да представи доказателства за спазване на срока за предявяването му.

Затова в тази част делото следва да се изпрати на РС с указания за предприемане необходимите действия по администриране на възражението и частната жалба.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 12661/02,06,2022 г., постановено по ч. гр. д. № 4588/2022 г. на РС Пловдив, с което е издаден изпълнителен лист въз основа на 3 издадената по същото дело Заповед № 2438/31,03,2022 г.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 13549/14,06,2022 г., с което е върнато като просрочено предявеното от жалбоподателя възражение с вх. № 46676/08,06,2022 г.

ИЗПРАЩА делото на РС за изпълнение задълженията му за администриране на съдържащите се в частна жалба вх. № 93456/21,11,2022 г. възражение по реда на чл.

423 от ГПК и искане за спиране на изпълнението на издадената заповед; както и жалба по реда на чл. 413 от ГПК заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4