Решение № 10 от 08.02.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Велико Търново, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000294 по описа за 2022 година

С Решение №260019/15.06.2022г. п о т. д. №86/2020 год. ОС- Плевен е осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД- София, да заплати на Ц. Д. А. от гр. Долни Дъбник, с ЕГН: ********** сумата от 75 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди- резултат от смъртта на сина му Л.

Ц.ОВ А., настъпила на 23.12.2018г. вследствие на ПТП, причинено виновно от И. С. Т., с ЕГН: **********, като водач на лек автомобил марка ФОЛКСВАГЕН, модел ПАСАТ, с ДК №ЕН 25****, със застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"АД- гр. София, съгласно полица №BG/22/l 18000190722, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 01.07.2019г. до окончателното й изплащане . В останалата част, за разликата от 75 000 лв. до претендираните 200 000 лв., претенцията е отхвърлена.

Присъдени са и разноски.

Решението е постановено при участие в производството на И. С. Т., с ЕГН: ********** и ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"АД-гр.

София, с ЕИК: 000694286, като трети лица-помагачи на ЗК „ЛЕВ ИНС"АД-гр.

София, с ЕИК: 121130788.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Ц. Д. А., чрез адв. Ч. и насрещна въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС “ АД- София.

Във въззивната жалба на Ц. Д. А., чрез адв. Ч., се излагат възражения срещу решението в отхвърлителната част за разликата над присъдените 75 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв., като неправилно и необосновано. Сочи се, че съдът определил занижен размер на справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени вследствие смъртта на 1 сина на ищеца при ПТП от 23.12.2018г. и неправилно е намалил същото с 50% поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Л. А..

Изложени са подробни възражения срещу приетото от първоинстанционният съд съпричиняване, определеният размер на същото, както и размерът на определеното по справедливост обезщетение за неимуществени вреди: Каруцата била частично оборудвана със светлоотразителни елементи /изисквани съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗДвП/ и попадала в опасната зона за спиране само при движение на МПС на къси светлини, като в тежест на ответника било да докаже движение на лекият автомобил на къси светлини, но това не било направено. Недоказана била и причинната връзка на нарушението на Л. А. с настъпването на вредоносния резултат, тъй като само при движение на автомобила на къси светлини допуснатото от Л. А. нарушение водело до попадане на каруцата в опасната зона за спиране. Съдът допуснал процесуално нарушение, като не е изпълнил задължението си да се произнесе дали приема движението на къси светлини за доказан факт и ако да- на базата на какви доказателства. Без значение било дали необорудването на каруцата по реда на чл. 71, ал. 1 от ЗДвП е възпрепятствало видимостта й към движещите се на къси светлини МПС-та и възможността на водачите им да я забележат извън опасната зона за спиране, ако процесният удар е настъпил с МПС, което не се е движело на къси светлини. Необорудването на ППС с животинска тяга с всички необходими елементи по чл. 71, ал. 1 от ЗДвП било правонарушение от страна на нейния водач , което възпрепятства възприемането на каруцата извън рамките на опасната зона за спиране само от страна на водачите, движещи се на къси светлини. Съдът определил несъразмерно висок процент на съпричиняване- ако бъде прието, че съпричиняване е доказано, проценът следвало да се намали от 50% на 5%. Нарушението на водача на каруцата било, че я е управлявал без да е оборудвана с всички необходими елементи по чл. 71, ал. 1 от ЗДвП, поради което каруцата попаднала в опасната зона за спиране. Но водачът на процесното МПС не направил никакъв опит за спиране в нито един момент, а директно се е врязал в каруцата, като се движил със скорост 104,8 км.ч. Съдът не отчел, че след загубата на Л. ищецът изпаднал в тежко емоционално и психично съС.ие, психически вече не бил наред според свидетелите, не разсъждавал логически нормално, поС.но ходел на гробищата, дори направил опит за самоубийство, пред дома му поС.но били забелязвани линейки, които посещавали адреса много често след загубата на Л.. Наложило се ищецът да търси специализирана помощ от специалист- психолог и в психологическо изследване № 25/10.11.2020г. бил диагностициран с посттравматично стресово разстройство, характеризиращо се с повишена тревожност, проблеми при социализирането, паника, пасивност и подчиняемост. Присъденото от ОС- Плевен обезщетение не било съобразено с изключителната болка, която смъртта на детето причинява на родителя, независимо от възрастта им. Съдът не се съобразил с критериите за справедливост и съдебната практика в сходни случаи, при която били присъдени обезщетения в значително по- големи размери.

Претендирано е решението в обжалваната част да се отмени и ответника да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително обезщетение от още 125 000 лв., ведно със законната лихва от 01.07.2019г. до окончателното плащанеобезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили като следствие от смъртта на сина му Л. А. при ПТП от 23.12.2018г., реализирано виновно от застрахован при този застраховател водач. Претендират се разноски пред 2

ОС- Плевен и АС- Велико Търново, включително адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част на иска.

В насрещната въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС"АД се излага, че решението се обжалва в частта, в която исковата претенция е уважена в размер на 75 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 01.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и в частта за направени разноски и адвокатско възнаграждение- за целия размер на неимуществени вреди, направени разноски и адвокатско възнаграждение, като необосновано, недоказано и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че парично обезщетение, ведно с компенсаторна лихва, било недължимо поради недоказаност на твърденията за проявление на нематериални вреди съобразно заявеното в тази връзка в обстоятелствената част на исковата молба, като отделно не съответствало в присъдения размер на справедливостга, определено в отклонение от задължителната практика на Върховния съд - ППВС №4/68г. Обезщетението за нематериални вреди не се определяло по общи аргументи или виждания, а в настоящето производство не били установени конкретните аспекти на проявление на нематериални вреди за ищеца. Неправилно съдът приел, че е налице деликтно поведение на И. Т., при недоказаност на причинна връзка с нарушение на правилата за движение от негова страна за осъществяване на транспортния инцидент, при който е пострадал Л. А.. Не било проведено пълно събиране и изследване на доказателствения материал по делото, но съдът приел, че виновен за процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег.№ ЕН 25**** и отказал да изследва механизма на процесното ПТП, механизмът на получените от Л. А. травми и вида на травмите. В случая бил налице сложен механизъм на ПТП и на обстоятелствата, довели до възникване на произшествието. За процесното ПТП били заведени множество искове от името на В. Л. А.а ЕГН **********, Ц. Д. А. ЕГН **********, А. М. ЕГН **********, Ц. А. М. ЕГН **********, Ш. А. М. ЕГН **********, К. А. М.

ЕГН **********, В. А. М.а ЕГН **********, П. А. М. ЕГН **********, в които процесуалният представител твърдял различни обстоятелства относно механизма и виновността на двамата водачи участвали в ПТП. Заведени били дела и срещу ЗК "Булстрад Виена Иншуранс груп " АД, като по т.д.

164/2019г. на ОС- Плевен ищци били също В. Л. А.а и Ц. Д. А.. По делата с ответник едната застрахователна компания се твърдяло, че вината е на застрахованият при нея водач, а по делата с другата- на застраховат там различен водач. Процесното ПТП протекло в две фази: Л. А. управлявал каруца с конски впряг по време на реализирането на ПТП без изискуемото по закон оборудване на каруцата, А. не е носил светлоотразителна жилетка и каруцата се е движела по- близо до осевата линия. След удара на лекия автомобил в каруцата, който бил неизбежен, тялото на Л. А. паднало в насрещното пътно платно, неговия баща Ц. А. започнал да тича в насрещната пътна лента, след като установява, че там се задава насрещен автомобил „Фолксваген Туран" с рег.№ ЕН 77****. Водачът на този автомобил имал техническа възможност да избегне удара и да не допусне попадане на тялото на Л. А. под неговия автомобил и да го влачи по пътното платно. Смъртта на Л. А. била в резултат от комбинирана транспортна травма, която следвало да се изследва пълно и обективно, коя травма от кой удар е получена и в каква степен е допринесла за леталния изход на починалия. При падането на А. от каруцата получил само охлузвания и натъртвания не опасни за живота. След това тялото му било притиснато и влачено върху пътя от автомобил 3

„Фолксваген Туран", което довело до съчетана механична травма изразяваща се в черепно- мозъчна травма; гръдна травма- директно притискане откъм гърба, предимно вдясно сподлежащо счупване на ребрата, вдаване на краищата им към гръдната кухина довело до широко разкъсване на белия дроб; коремна травма; охлузвания и охлузни рани. Тези увреждания били получени, когато тялото на А. попаднало под автомобил „Фолксваген Туран" и провлачено по пътната настилка. Предвид тези обстоятелства виновен бил водачът на автомобил „Фолксваген Туран", застрахован в ЗК "Булстрад Виена Иншуранс груп " АД, поради което постановеното решение се явявало неправилно и незаконосъобразно. В настоящото производство не били доказани пълно и главно твърденията за съществували между ищеца и пострадалия отношения на трайна и дълбока емоционална връзка, извън обичайната за този вид родствени отношения. Съдът не обсъдил дали са налице конкретни факти, с които да са доказани конкретни твърдения за съдържанието на отношенията между ищеца и пострадалия, а приел, че му се следва обезщетение и то в изключително значителен размер. Не били ангажирани доказателства за установяването и проявлението на вредите, за да се определи размера на обезщетението съобразно задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968г. Не било установено между ищеца и починалия да има по- силна от обичайната връзка между роднини, че обитават едно домакинство и са били финансово зависими помежду си. Съдът не се съобразил със съдебната практика в тази насока. Между ищеца и неговия син били установени нормални отношения за родственици от такава степен и не била доказана изключителност на засилена емоционална близост и необичайно силна и интензивна привързаност между тях.

Претендирано е обжалваното решение да се отмени и исковите претенции да се отхвърлят изцяло. Претендират се съдебно- деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение за пред две съдебни инстанции.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото и възраженията изложени във въззивните жалби, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, въз основа на представените по делото писмени доказателства и присъда №1/11.01.2022г. по нохд №761/2021г. по описа на ОС- Плевен, че: на 23.12.2018г. около 17:50 ч., на третокласен път III-305, област Плевен, на разС.ие 1,4 км. от ПП 1-3 км. 97+814 /Пътен възел НХК - с. Крушовица/, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „Фолксваген Пасат", с регистрационен № ЕН 25****, негова собственост, в посока гр.

Плевен - с. Крушовица /от изток към запад/, И. С. Т. е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДП, а именно: чл. 20, ал.2 от ЗДП, вследствие на което причинил по непредпазливост смъртта на Л. Ц.ов А., с ЕГН: **********, поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в" , вр. чл.342, ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание, на основание чл.58а ал.1 от НК е намалено с 1/3 и му е определено наказание в размер на две години лишаване от свобода, като е признат за невинен да е извършил деянието, нарушавайки чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДП, както и чл. 20, ал.1 от ЗДП.