Решение № 247 от 08.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора Емил Цв. Галипонов като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601491 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.327 НПК вр.чл.318 НПК,като е образувано по въззивен протест,вх.№100159/18.09.2024 година,подаден от прокурори при Софийска градска прокуратура против присъда №143/13.09.2024 година,постановена по нохд №4194/2023 година по описа на Софийски градски съд.

С цитираната присъда №143/13.09.2024 година,постановена по нохд №4194/2023 година по описа на Софийски градски съд,състав на съда е признал подсъдимия Д. И. Д.,роден на *** година в гр.Стара Загора,български гражданин,със *** образование, осъждан, ЕГН ********** за невиновен в това,че в периода от началото на 2017 година до 11.10.2019 година на територията на област Стара Загора е ръководил заедно с Е. И. Д. организирана престъпна група с участници В. И. Т.,С. С. С.,А. Г. Т.,К. И. С.,Х. Я. Я.,Ц. И. Ф.,И. Ж. Т., Н. Р.

И. и М. Д. В.,създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.354а ал.12НК и чл.354в НК,поради което на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.321 ал.3,т.1 вр.ал.1 НК.

С присъдата съдът е признал подсъдимия Д. И. Д.,с установена самоличност и ЕГН********** за невинен в това на 11.10.2019 година в адрес *** да е държал в прилежащо помещение към ап.№** боеприпаси за огнестрелно оръжие /65 патрона,калибър 7,65х17мм./ без да има за това надлежно разрешение,поради което на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.339 ал.1 НК.

1

С цитираната присъда №143/13.09.2024 година,постановена по нохд №4194/2023 година по описа на Софийски градски съд,състав на съда е признал подсъдимия В. И. Т.,роден на *** година в гр.Стара Загора,българин,български гражданин,със *** образование ,неосъждан,ЕГН ********** за невинен в това в периода от началото на 2017 година до 11.10.2019 година на територията на област Стара Загора да е участвал в организирана престъпна група,ръководена от Д. И. Д. и Е. И. Д.,с участници В. И. Т.,С. С. С.,А. Г. Т.,К. И.

С.,Х. Я. Я.,Ц. И. Ф.,И. Ж. Т., Н. Р. И. и М. Д. В.,създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.354а ал.1-2НК и чл.354в НК,поради което на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.321 ал.3,т.2 вр.ал.2 НК.

Съдът не се е произнасял за сторени по делото разноски.

Произнесъл се е за веществените доказателства-боеприпаси за огнестрелно оръжие /65 патрона,калибър 7,65х17мм./,като е постановил отнемането им в полза на Държавата на основание чл.53 ал.2,б.“а“ НК.

С въззивния протест се твърди,че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, и е постановен при превратно тълкуване и анализ на събраните доказателствени източници.

По същество е сторено оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,доколкото съдът е заличил “прибързано и неправилно“ от списъка за призоваване на свидетели свидетел с тайна самоличност,идентификационен №490,без да е дадена възможност на държавното обвинение да се ползва от тези гласни доказателствени средства.

Твърди се,че обвинението против подсъД.то лице Д. И. Д.,с оглед събрания доказателствен обем,е доказано по несъмнен и категоричен начин,както изисква закона.Прави се анализ на разписаните в обвинителния акт фактически обстоятелства,като се преразказва в сбит вид фактическата обстановка,изложена в обвинителния акт,относно:

-решението на подс.Д.Д. и брат му Е.Д. да сформират ОПГ на територията на област Стара Загора за извършване на престъпления по чл.354а НК и чл.354в НК, -привличането на трети лица-В. И. Т.,С. С. С.,А. Г. Т.,К. И. С.,Х. Я. Я.,Ц. И. Ф.,И. Ж. Т., Н. Р. И. и М. Д. В.,по отношение на които наказателното производство е приключило със споразумение по реда на гл.29 НПК /без подс.В.Т./,

-проведена среща в началото на 2017 година с останалите членове на ОПГ /не се сочи къде,при какви условия е проведена такава среща и на коя дата/,дадени разяснения,указания и дадено съгласие от останалите лица да участват в такава организирана престъпна група, -твърдението в обвинителния акт,че е изяснено на посоченото място и дата /не е посочено мястото и датата/ да са разпределени ролите и функциите на всеки от членовете на ОПГ.

Твърди се,че обвинението против подсъД.то лице Д. И. Д. за престъпление по чл.339 2 ал.1 НК е категорично доказано,като се анализират факти,свързани с проведено претърсване и изземване на 11.10.2019 година от килер в адрес ***, прилежащо помещение към ап.

№**,както и установените и иззети там боеприпаси за огнестрелно оръжие-65 патрона,калибър 7,65х17мм.Държавното обвинение се позовава във въззивния протест на показания на свидетелите А. Й. и И. Д..

Твърди се,че обвинението против подсъД.то лице В. И. Т. е доказано категорично,като се позовава на заявено от свидетелите Ст.М.,З. Г.,както и от заявеното от св.З. Б.,Св.С. и заявеното от свидетел с тайна самоличност и идентификационен №489.Твърди се,че фактите на обвинението се доказват от заявеното от осъдения И. Т. и съпругата му-св.К. И. Т..Твърди се,че престъпната деятелност на подс.Т. се установява и от заявеното от Х. Я..

Във въззивния протест се сочи,че е налице действително промяна в заявеното в хода на съдебно следствие на голяма част от свидетелите /не се сочи кои/,като свидетелите са обяснили промяната с оказан им на ДП натиск от разследващи лице,но се сочи,че не е доказано да е оказан такъв натиск за невярно свидетелстване в хода на ДП.Едновременно с това не се твърдят неизяснени фактически положения в наказателно-правния спор.

Доказателствени искания не са правени.

На основа изложеното се иска отмяна на присъда №143/13.09.2024 година,постановена по нохд №4194/2023 година по описа на Софийски градски съд /във въззивния протест е посочена и присъда с друг номер,друга дата на произнасяне и номер на друго наказателно дело,вж.стр.7 от протеста/,с която състав на съда е признал подсъдимия Д. И. Д. и подс.В. Т. за невинни по повдигнатите им обвинения,като се постанови нова присъда,с която подсъдимите бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения.

Не взето становище,касателно наказания за подсъдимите лица.

При условията на чл.327 НПК и произнасяне по насрочване разглеждането на делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните,въззивният съд е намерил необхоД.ст от провеждане на въззивно съдебно следствие за събиране на нови доказателства и проверката им чрез разпит на Е. И. Д.,С. С. С.,А. Г. Т.,К. И. С.,Х. Я. Я.,Ц. И. Ф.,И. Ж. Т., Н. Р.

И. и М. Д. В.,всички посочени като участници в организираната престъпна група,по отношение на които наказателното производство е приключило със споразумение по реда на гл.29 НПК.Посочените лица са допуснати като свидетели по делото и са призовани надлежно.

Пред въззивният съд представителят на държавното обвинение поддържа изложените във въззивния протест оплаквания и искания.Обобщаващо твърди,че „престъпленията са доказани от обективна и субективна страна“,като препраща към доводите,описани във въззивния протест. Намира,че в хода на проведеното наказателно преследване са допуснати процесуални нарушения, свързани с липсата на анализ на доказателствените източници по начина,изискуем от Закона,но конкретни възражения по това оплакване и в тази насока не излага.Сочи,че в обвинителния акт и неговата обстоятелствена част подробно са отразени твърдени факти и обстоятелства,които са очертали фактическата рамка на обвинението и са 3 доказани несъмнено,като с цел „процесуална икономия“ анализ в тази насока не е правен нито за отделните твърдени престъпни деяния,нито за отделните подсъдими лица.Като твърди,че релевантните за предмета на доказване факти са безспорно установени чрез доказателствените източници и категорично е установена престъпната деятелност за всяко от подсъдимите лица се иска да се отмени като незаконосъобразна и неправилна първоинстанционната присъда.

Пред въззивния съд защитникът на подс.Д. Д.,адв.Т.,оспорва обосноваността на оплакванията във въззивния протест и претендира по реда на чл.334,т.6 НПК и чл.338 НПК атакувания съдебен акт да се потвърди.Твърди,че първият съд е провел задълбочено съдебно следствие и законосъобразно е приел,че обвинителната теза не е доказана.Сочи,че самия въззивен протест е „бланкетен“ и пресъздава описаното в обвинителния акт при липса на конкретна „мотивация“.

Намира,че и след проведено въззивно съдебно следствие обвинителната теза не е защитена „..в обема,качеството и количеството…“,изискуеми от чл.303 НПК.Сочи,че по отношение на обвиненията срещу подс.Д. е налице „пълен дефицит в доказателствата..“,като обосновано част от доказателствените източници,събрани в хода на досъдебното производство не са кредитирани от първия съд.

Прави се подробен доказателствен анализ по двете обвинения,предявени и поддържани против подс.Д..Касателно обвинението по чл.321 ал.3,т.1 вр.ал.1 НК се сочи,че не е установена лидерска роля и въобще участие на подсъД.то лице в организираната престъпна група,като не е установено да е налице въобще участие на Д. в такава група,както и негово волево поведение към това да я е организирал,структурирал и да е поставял задачи.Прави анализ на процесуалната деятелност на съда,като твърди,че гласните доказателствени средства са обсъдени поотделно и в съвкупност,като законосъобразно по реда на чл.118 ал.2 НПК са изключени от доказателствения материал не само показанията на свидетелите Д.Д. и Й.,но и на други лица.Твърди,че нито един доказателствен източник не сочи подс.Д. за ,участник в ОПГ,още по-малко да я е организирал и лидирал.

По отношение обвинението по чл.339 ал.1 НК се твърди,че законосъобразно,при липса на доказателства за осъществено деяние от обективна и субективна страна,подс.Д. е признат за невинен от първия съд,затова на 11.10.2019 година да е държал 65 боеприпаса в помещение на твърдян административен адрес в гр.Стара Загора.

Сочи,че помещението,в което е установен предмета на престъпление не е прилежащ към имота,ползван до 2018 година от подсъД.то лице,а е обща част към входа на жилищната кооперация,като по самия предмет на престъпление не са открити дактилоскопни или биологически следи от подсъдимия,за да се твърди,че Д. е осъществявал или осъществява към инкриминираната дата фактическа власт върху боеприпасите.Едновременно с това сочи,че липсва гласно доказателствено средство,което да свързва Д. с предмета на престъпление,а са налице единствено предположения от държавното обвинение в такава насока.Акцентира на разписаното в чл.303 НПК и заявеното от свидетелите П.а и Н..

4

Претендира атакуваният съдебен акт да се потвърди.

Защитникът на подс.Д.,адв.Ч. оспорва обосноваността на подадения въззивен протест.Прави анализ на самия въззивен протест,като намира същия за преразказ на твърденията ,обективирани в обстоятелствената част на обвинителния акт.Оспорва твърдението,че показанията на св.И. Т. подкрепят обвинителната теза,като анализира заявеното от този свидетел в хода на въззивно съдебно следствие /преди това не е давал обяснения и не е имал качество „свидетел“/. Намира,че показанията на свидетели с идент.

№№489 и 490 съдържат предположения и преразказани слухове,както и данни за лични отношения между подс.Д. и Т.,но не и данни за създаване и ръководене на организирана престъпна група.На основа дадени свидетелски показания във въззивно съдебно следствие анализира причините и мотивите част от обвинените лица,вкл.св.Т.,да сключат споразумение с Прокуратурата и да се признаят за виновни.Споделя и преповтаря доводите на другия защитник,по отношение обвинението против подс.Д. по чл.339 ал.1 НК.

Претендира атакуваната присъда да се потвърди.

Подсъдимият Д. Д. поддържа становището на защитата си,включително по реда на чл.333 ал.2 НПК,като оспорва и отрича да има каквото и да е отношение към вменените му престъпни деяния.Не отрича допуснати от него „грешки“в миналото,но отрича години преди инкриминирания период да е извършил противозаконно действие.