Решение № 983 от 08.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 983 гр. Варна, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20233100500652 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ал. 1 т.3 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 1284/25.01.2023 г., депозирана от „АМС България“ ООД, представлявано от И А А, чрез юрисконсулт Е Ч, против Постановление от 03.01.2023 г. на ЧСИ Захари Димитров, вписан в КЧСИ под рег. № 808, с район на действие ОС-Варна, постановено по изп. дело № 20198080400223 по описа на ЧСИ Захари Димитров, с което съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК. В жалбата се излага, че незаконосъобразен е извода на ЧСКИ, че е налице перемпция , тъй като в преди изтичане на двугодишния срок от образуване на делото е подадена молба от взискателя, с която е поискано не само да бъдат извършени справки за имуществото на длъжниците, но и да бъдат наложени запори.Твърди се, че този факт неправилно не е бил съобразен от ОС-Варна по предходното дело, образувано по жалба на длъжниците И. С. и В. С. , поради което и неправилно е бил отменен отказа на ЧСИ да прекрати изпълнението и делото е върнато с указания за 1 предприемане на съответните действия. Моли се за отмяна на атакуваното постановление за прекратяване и връщане на делото за продължаване на изпълнителните действия.

В законоустановения срок по чл. 436 ал. 3 изр. 1 от ГПК, длъжниците И. и В. С.и са депозирали писмени отговори, с които оспорват жалбата. Сочат, че жалбата е недопустима, тъй като по предходното дело ВОС е формирал извод, че е налице перемпция и правилно е указал прекратяване на изпълнителното производство. В евентуалност, сочат, че жалбата е неоснователна, тъй като фактически запорът върху трудовото възнаграждение е наложен едва на 22.12.2021г. , т.е. след изтичането на две години от образуване на изпълнителното дело, което е на 07.06.2019г. Молят жалбата да бъде оставена без уважение.

По реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК ЧСИ е представил мотиви по жалбата.

Намира я за допустима и основателна, като уточнява, че прекратяването е извършено само поради дадени от ВОС задължителни указания при предходно обжалвано изпълнително действие.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и мотивите на съдебния изпълнител, оцени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, в това число с приложеното копие от изпълнителното дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело №20198080400223 е образувано на 07.06.2019г. в кантората на ЧСИ З. Димитров въз основа на подадена писмена молба от „АМС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, ведно с приложен Изпълнителен лист, издаден на 27.12.2011г. от ВРС на основание Заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №20864/2011г. на ВРС, VIII с-в, с която В. И. С., ЕГН ********** и И. П. С., ЕГН ********** са осъдени да заплатят парично задължение в полза на РАЙФАЙЗЕНБАНК ЕАД определени суми. Към молбата за образуване на изп. Дело са приложени още и Рамков договор за прехвърляне на вземане от 02.08.2017г., сключен между РАЙФАЙЗЕНБАНК ЕАД и АМС БЪЛГАРИЯ ООД, Приложение № 1А към Конкретен договор за цесия от 24.04.2018 г., Приложение №1 към Рамков договор за продажба и 2 прехвърляне на вземане; Констативен протокол, уведомление и разписка от ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, удостоверяваща връчването на Уведомление за Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.08.2017 г., сключен между РАЙФАЙЗЕНБАНК ЕАД С ЕИК ********* и АМС БЪЛГАРИЯ ООД С ЕИК ********* и конкретен договор за цесия, сключен на 24.04.2018 г. на длъжниците В. И. С., с ЕГН: ********** и И. П. С., с ЕГН:

**********. По молба на взискателя са извършени справки, след което са наложени запори върху всички валутни и левови банкови сметки на В. С. открити при ИНВЕСТБАНК АД, както и запор върху трудовото възнаграждение, което получава от работодателя ИНВЕСТБАНК АД.

По молба на взискателя са извършени справки и са наложени запори върху всички валутни и левови банкови сметки на И. С., открити при ИНВЕСТБАНК АД, РАЙФАЙЗЕНБАНК ЕАД и БАНКА ПИРЕОС

БЪЛГАРИЯ АД. Държавата е присъединена като взискател по делото въз основа на издадени удостоверения от ТД на НАП - гр. Варна С писмо вх. №9780/21.06.2019г. ИНВЕСТБАНК АД уведомява ЧСИ, че вземанията на длъжника И. С., по откритите в банката сметки са запорирани в изпълнение на разпореждането на ЧСИ. Съобщение за образуване на изпълнително дело с изх. № 10770/11.06.2019 г. до И. П. С. е прието за редовно връчено на основание чл. 47 от ГПК и приложено по делото считано от 03.08.2019г.

На 11.05.2021г. взискателят депозира молба вх. № 6125/11.05.2021г. за извършване на справки в НАП за имущественото състояние на длъжницитедвижими недвижими вещи, МПС, трудови договори, наследствени имущества, като е поискано да бъдат наложени запори върху сметките или вземанията и/или възбрани върху недвижимите имущества респективно.

С разпореждане от 01.09.2021г. ЧСИ постановява извършване на справки в НАП относно имущественото състояние на длъжниците.

С разпореждане на ЧСИ от 22.12.2021г. e наложен запор върху трудовото възнаграждение на В. С., получава от ОБЩИНА ВАРНА.

Извършено е и разпределение на постъпилите суми.

На 12.07.2022 г. в деловодството на ЧСИ Захари Димитров е депозирано Възражение-молба с вх. № 8690 от В. И. С. и И. П. С., съдържащо искане за прекратяване на изпълнителното производство. С разпореждане от 08.11.2022 3 г., ЧСИ оставя без уважение подаденото възражение вх. № 8690 от 12.07.2022г. за прекратяване на изпълнителното дело. Отказът е обжалван и с Решение №1680/23.12.2022г. по в. гр.д. №2637/22г. по описа на ВОС последният е отменил отказа за прекратяване на изпълнителното дело и е указал на ЧСИ да прекрати същото. Изпълнителното дело е прекратено на 03.01.2023г. с атакуваното постановление на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

По така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие. Възражението, че същата е недопустима, тъй като вече е налице произнасяне от ВОС с Решение от 23.12.2022г. по твърденията за перемпция, е неоснователно. Произнасянето на въззивната инстанция по жалба срещу действия на ЧСИ макар и да се става с акт, назован съдебно решение, не формира сила на присъдено нещо досежно правни въпроси в изпълнителното производство, а само установява законосъобразността на конкретно изпълнително действие. /което именно е отразено и в диспозитива на съдебното решение/. Затова и доколкото предмет на обжалване по в. гр.д.

№2637/22г. по описа на ВОС е бил отказът от 08.11.2022г. на ЧСИ да спре производството, то формираните с Решение №1680/23.12.2022г. правни изводи на въззивния състав при ВОС нямат задължителна сила по отношение на настоящия състав при произнасяне по Постановлението за прекратяване от 03.01.2023г. Последното представлява ново изпълнително действие, подлежащо на самостоятелно обжалване. Жалбата е допустима.

По същество е основателна поради следното:

Основанията за прекратяване на производството са изрично предвидени в нормата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Съобразно т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на 4 определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В конкретния случай с молба от 11.05.2021г. взискателят е поискал освен извършване на справки в НАП за наличие на трудови договори, вземания, наследствени имоти, МПС, така и налагане на възбрани и/или запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците, МПС или други движими вещи и недвижими имоти, които бъдат установени при извършените справки. Ясно са посочени както изпълнителните способи, т.е. принудителното действие, което се иска да бъде извършено, така и срещу кого. Ирелевантно е кога фактически е извършено налагането на запора, тъй като давността се прекъсва с предприемане на самото действие от взискателя чрез сезирането на ЧСИ. Дали съдебният изпълнител и предприел необходимите действия за реализиране на посочения изпълнителен способ и дали са били налични суми за запориране е ирелевантно, тъй като бездействието на ЧСИ или обективната невъзможност за запориране на възнаграждението поради липса на такова не обуславя извод за дезинтересиране и бездействие от страна на взискателя, което е основание да се приеме, че е настъпила перемция. Такава не е настъпила, тъй като между последното извършено изпълнително действие – наложените запори на 11.06.2019г., поискани още с образуване на изпълнителното производство, до 11.05.2021г., когато взискателят е предпирел ново изпълнително действие – искане за налагане на запор върху трудови възнаграждения и сметки, не са изтекли две години. ВОС поради опущение - несъобразяване, че молбата от 5

11.05.2021г. освен искане за извършване на справки, съдържа и искане за същински изпълнителни действия, е формирал противен на изложеното погоре правен извод, който обаче както вече се коментира, не обвързва настоящия състав. Искането за прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК е неоснователно, а Постановление на ЧСИ, с което изпълнителното производство е прекратено на соченото основание е незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 03.01.2023 г. на ЧСИ Захари Димитров, вписан в КЧСИ под рег. № 808, с район на действие ОС-Варна, постановено по изп. дело № 20198080400223 по описа на ЧСИ Захари Димитров, по жалбата на „АМС България“ ООД, представлявано от И А А, чрез юрисконсулт Е Ч, с което изпълнителното производство е прекратено на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6