Решение № 217 от 05.05.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20261001000071 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивната жалба на „Дабъл М Канстракшън“, ЕООД, ЕИК 205692184, подадена чрез представителя по пълномощие адв. М. А. срещу решение № 1500/27.10.2025г. по т.д.№ 1267/24 по описа на СГС, ТО, VI-5 състав, в частта, с която съдът е отхвърлил иска за главницата за разликата до пълния предявен размер от 126 449.95 лв., иска за законна лихва за забава върху главницата за разликата до пълния предявен размер от 2 059.80 лв. и иска с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 22 275.99 лв. – неустойка по чл. 13 от Договор за СМР, сключен на 01.03.2023 г.

Твърди се, че в тази си част решението е неправилно и незаконосъобразно, поради допусната грешка от първоинстанционния съд в частта, която е присъдено възнаграждението за извършените СМР, тъй като не е отчел, че стойността посочена от СТЕ е без ДДС. Относно претенцията за мораторна лихва, счита че е акцесорна и също следва да бъде уважена в този случай в цялост.

Счита, че съдът неправилно не е уважил и иска за мораторна неустойка, който счита за доказан по основание и размер. Твърди, че ответникът е 1 изпаднал в забава не от момента на издаване на съответния документ (фактура), а от момента на неизпълнението на договорното задължение за заплащане на цената.

Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, като бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Не са направени докзателствени искания.

Ответникът не е депозирал в срок писмен отговор.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо.

По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата неправилност намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна в обжалваната част:

Решението е влязло в сила, като необжалвано в частта, в която „Бул Хоумс - 2“ООД, ЕИК: 206274558, да заплати на „Дабъл М Кънстракшън“ЕООД, ЕИК: 205692184, по предявения иск с правно основание чл. 266 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 51 037.51 лв. – главница за незаплатено възнаграждение по Договор от 01.03.2023 г., сключен между Бул Хоумс-2 ООД – в качеството му на възложител и Дабъл М Кънстракшън ЕООД – в качеството му на изпълнител, за изпълнение на СМР по отношение на следния обект на възложителя – Многофамилна жилищна сграда с гаражи в УПИ III-299 от квартал 93В, местност „Прилежащи квартали на ул. Железна врата, представляващ съгласно КККР на гр. София поземлен имот с идентификатор ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба– 19.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и по предявения иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД сумата от 957.97 лв. – законна лихва забава върху главницата от 51 037.51 лв., начислена за периода от 02.05.2024 г. до 19.06.2024 г.

В тази връзка, е налице влязло в сила решение, което установява със сила на присъдено нещо действителността и валидността на договора от 01.03.2025г., както и е налице произнасяне относно възраженията на ответника за недействителност на същия, поради липса на представителна власт на лицето, което е подписало от страна на възложителя.

За извършените видове и количество СМР по процесния договор по делото е изслушана пред първата инстанция СТЕ, от заключението по която се установяват тези, които е предвидено да бъдат извършени по проект и тези за които са издадени Акт Образец 19 и които са констатирани като такива при извършен оглед на обекта. Акт Образец 19 е съставян за отделните етапи на работата, които са обособени като такива и са обусловени при извършването им в определена последователност. От заключението на експертизата се 2 установява несъществено различие в количеството извършени СМР и вложени материали от предварително зададените по проект, което е допустимо при възникнала необходимост от корекция в процеса на работа.

Несъответствието в общата стойност, определена по проект и въз основа Акт Образец 19 се дължи и на констатираната от вещото лице невъзможност да бъдат установени, респективно остойностени част от извършените работи при огледа на обекта, доколкото са предшестващи по етапност видимите и установимите работи. Съдът кредитира изложеното в заключението, че е налице съответствие, като не са констатирани несъответствия или дефекти в изпълнените работи. Според заключението на експертизата, следва да бъдат приети като изпълнени всички посочени от вещото лице такива като вид и количество по Акт Образец 19 и възлизащи на обща стойност от 377 062.21 лв. без ДДС, а общата стойност по протоколите с начислен ДДС е в размер на 452 474,69лв.

Не се спори между страните, че е извършеното частично плащане от страна на възложителя в изпълнение на договора, съответно в размер на сумата от 150 000 лв. по Фактура № 401/19.06.2023г.; на сумата от 50 000 лева с ДДС по Фактура № 416/18.07.2023г.; на сумата от 25 000 лева с ДДС по Фактура № 417/18.07.2023г.; на сумата от 5 000 лева с ДДС по Фактура № 418/21.07.2023г.; на сумата от 25 000 лева с ДДС по Фактура №

419/21.07.2023г.; на сумата от 5 000 лева с ДДС по Фактура № 459/02.10.2023г.; на сумата от 10 000 лева с ДДС по Фактура № 470/17.10.2023г.; на сумата от 10 000 лева с ДДС по Фактура №

494/17.11.2023г.; на сумата от 10 000 лева с ДДС и по Фактура № 509/17.12.2023г. на сумата от 10 000 лева с ДДС или общо сумата 150 000лв. с ДДС.

Безспорен е и фактът на извършеното плащане от възложителя чрез прихващане на насрещните задължения по договора и продажната цена на собствения на възложителя имот, по отношение на които страните по договора са поели задължение да сключат договор за покупко-продажба – чл. 5, ал. 2 и възлизаща на 90 000 евро, равняващи се на 176 024.70 лв. При това положение, остатъкът на дължимата и незаплатена част за изпълнените СМР на процесния обект възлиза на 126 449,95 лв.

От събраните гласни и писмени доказателства, както и от заключението на експертизата се установява, че поръчаното е изпълнено без отклонения и качествено. Установява се също така, че е прието от възложителя без да са направени възражения.

Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца за отправена от него покана към възложителя да извърши доброволно плащане на начислената сума като остатък незаплатено възнаграждение за СМР по договора.

Безспорно е отправянето на такава по електронен път на и-мейл адреса на ответника чрез адресирано писмо от ищеца на 17.04.2024 г. Изпратеното по този начин писмо е в изпълнение на предвидения в чл. 26 от договора начин за това, като съгласно клаузата се счита за получено на датата на изпращането му. Безспорен е и фактът, че предоставеният срок за доброволно изпълнение е 3

14-дневен от датата на получаването на поканата - 17.04.2024 г., изтичащ на 01.05.2024 г.

Не е спорно, също така между страните, че за неплатения остатък от задължението за заплащане на цената по договора, ищецът не е издал на ответника данъчна фактура.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По отношение на принципната основателност на главния иск, настоящата инстанция споделя изводите на СГС, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

По отношение на размера на претенцията за заплащане на цената на изработеното намира, че същата е определена неправилно от СГС. Безспорно при определяне на общата стойност на изработеното, вещото лице е определило сумата, като сбор от издадените актове образец 19, като е отчело общото е единична стойност без включен ДДС. Не е спорно между страните (така са извършени и плащанията по фактурите), че цената е дължима с ДДС.

Дължимостта на данък добавена стойност върху единичните и крайната цена е уговорена и в договора между страните – чл. 4 от същия.

Общо дължимата цена с ДДС възлиза на сумата 452 474,69 лв. Като се отчетат плащанията от ответника (150 000лв. + 90 000 евро) на суми по договора с включен ДДС (отразено в данъчните фактури) остава дължима сумата от общо 126 449,95лв.

Първоинстанционният съд е приел, че искът следва да се уважи до размера от 51 037,51 лв. и отхвърлил над тази сума до пълния размер от 126 449,95лв. Поради несъвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези на СГС, следва да бъде отменено решение в частта, в която искат е отхвърлен над 51 037,51 лв. до 126 449,95лв., като вместо това бъде осъден ответника да заплати сумата.

По отношение на акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, същият по изложените съображения за главния иск, е основателен и следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 2 059,80лв. Решението следва да бъде отменено и в тази отхвърлителна част и постановено ново, с което бъде осъден ответника да заплати мораторната лихва за забава за периода от поискването сумата – 02.05.2024г. до датата на предявяване на иска – 19.06.2024г.

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД:

Искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

В чл. 13 от договора е предвидено, че неустойка се дължи в размер на 0.1% върху стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 5%, като дължимата такава от възложителя е за забава в плащането на фактурата, издадена от изпълнителя.

Така както е била уговорена неустойката, следва безспорния извод, че 4 основанието за начисляване на същата е издаването на фактура за плащане от страна на изпълнителя по договора. По делото е безспорно, че фактури от изпълнителя не са били издавани, преди да бъде извършено плащане от възложителя, поради което и доколкото не се установява да е изпълнен фактическият състав по прилагане на така предвидената в договора санкционна последица, предявеният иск за неустойка е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Във въззивната жалба се сочи, че причината поради която не се били издадени данъчните фактури е факта, че веднага след издавеното им се дължи внасянето на ДДС, като би се стигнало до неговото внасяне в голям размер, без изобщо да е получено плащане. Този довод от фактическо естество не се отразява на извода, че не са налице договорните предпоставки за възникване на задължението за заплащане на неустойка от страна на възложителя.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция в тази обжалвана част на решението, съвпадат с тези на СГС, следва то да бъде потвърдено в частта по иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД.

С жалбата се претендират разноски за двете съдебни инстанции.

За първата инстанция на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 564,85 евро за държавна такса; 293 евро за експертиза и за адвокатско възнаграждение в размер на 2 975 евро за адвокатско възнаграждение или общо 4 832,85 евро.

Разноски са претендирани от жалбоподателя за въззивната инстанция в размер на 1 010,21 евро за държавна такса и 5 000лв. за адвокатско възнаграждение.

Съразмерно на уважената част от жалбата на тази страна следва да се присъдят разноски в размер на 782,42 евро и 3 873 евро за адвокатско възнаграждение или общо 4 619,42 евро.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1500/27.10.2025г. по т.д.№ 1267/24 по описа на СГС, ТО, VI-5 състав, в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 266 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за сумата над 51 037.51 лв. до пълния предявен размер от 126 449,95лв – главница от незаплатено възнаграждение по Договор от 01.03.2023 г. между страните и за мораторна лихва за периода от 02.05.2024г. до 19.06.2024г. върху главницата над размера от 957,97 лева до пълния предявен размер от 2 059,80лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Бул Хоумс - 2“ООД, ЕИК 206274558, със седалище и адрес управление - гр. Смолян, ***, ет. 2, да заплати на „Дабъл М Кънстракшън“ЕООД, ЕИК 205692184, със седалище и адрес на управление: