Решение № 1711 от 14.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1711 гр. Варна, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20243110108702 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от Р. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********** срещу М.АД, със седалище и адрес на управление:

************** в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № **********, евентуално на клаузата на чл.10, ал.1 от него, както следва:

- главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № **********;

- евентуални искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 10, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 190313 от 12.12.2022г., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД вр. чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, а в условията на евентуалност, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 12.12.2022 г. ищцата сключила с ответника Договор за потребителски кредит № ********* Излага, че по силата на договора ответното дружество й предоставило кредит в размер на 500 лева, която сума се задължила да върне на 12 анюитетни месечни вноски, при лихвен процент от 41.00%. ГПР е определен на 49.65%.

Отбелязва се, че в чл.10, ал.1 от договора е установено задължение за ищеца за заплащане на неустойка в случай, че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл.20 от договора. Размерът на същата е определен на 3.90 лв. плюс 0.260 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0.260% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. В исковата молба подробно се обяснява какви са изискванията на ответното дружество за обезпечаване на кредита, а именно с поръчителство до пълния му размер, като кредитополучателят се задължава в срок от 3 работни дни от сключването на договора да го обезпечи с поръчителството на едно физическо лице, одобрено от кредитора, което да отговаря на изрично поставени условия.

При това положение, според ищеца общо дължимия размер на кредита възлиза на 1085.86 лв., от които 500 лв. главница, 117.86 лв. лихва, 468.00 лв. неустойка за непредоставяне на обезпечение. Съобразно погасителния план към Договора месечната вноска на ищеца възлиза на 90.49 лева, с включени в нея главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение. Ищецът обръща внимание, че има качеството потребител по смисъла на чл.9, 1 ал.2 ЗПК, като поддържа становище, че в случая при наличие на предпоставките по чл.22 ЗПК, процесният договор е недействителен. В тази насока ищецът навежда доводи, че неустойката не е включена в ГПР, противно на приетото в чл.19, ал.1 ЗПК вр. § 1, т.1 ДР на ЗПК относно разходите, които се включват в ГПК. Според ищцата, посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР противоречи на закона, а по същество нарушава изискването на чл.19, ал.4 ЗПК. Освен това се обосновава и противоречие с чл.3, § 1 и чл.4 от Директива 93/13 ЕИО, както и с практиката на СЕС по дело С-453/10. Твърди се, че с оглед неизпълнимостта на клаузата на чл.20 от договора, предвидената неустойка представлява скрито възнаграждение за ответника, което следва да бъде включено в ГПР.

Прави се оплакване и че не е посочено кои точно разходи формират ГПР, като по този начин потребителят се поставя в неравностойно положение, тъй като е препятстван да разбере икономическите последици на поетото от него задължение и в частност колко точно е оскъпяването по кредита. Ищецът изразява становище за противоречие на клаузата на чл.20 от договора с добрите нрави. Ищецът изразява мнение, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на кредитора. Като аргумент в тази насока се сочи, че от една страна поставените изисквания създават значително затруднение на потребителя, а от друга страна, че неустойката е включена в погасителния план по договора. Навеждат се доводи за нищожност и поради значителната нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, доколкото с неустойката се увеличава почти двойно дълга на потребителя. Ищецът се позовава и на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, в която изрично се сочи, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин. В този смисъл се обосновава извод, че уговорената неустойка противоречи на преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи за неоснователност на предявените искове. Ответникът не оспорва, че с ищеца се намира в облигационно правоотношение по процесния договор за кредит, сключен по реда на ЗПФУР. По отношение ГПР се поддържа становище, че неговия размер е записан в договора и е отразено, че се изчислява съгласно чл.19, ал.2 ЗПК, а именно по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Според ответника, нито законът, нито съдебната практика му вменяват задължение подробно да разписва методиката за формиране на ГПР, а е достатъчно да бъде посочен размерът и да има предоставена информация за начина на формиране. В тази смисъл се оспорва противоречие на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Ответникът твърди, че размерът на ГПР по процесния договор за кредит не надхвърля максималните размери по чл.19, ал.4 ЗПК. Ответникът признава, че действително неустойката по чл.10 от договора не е включена в ГПР, но според него доколкото се касае за неустойка за неизпълнение на конкретно договорно задължение, тя не е разход по кредита, който формира ГПР. По отношение конкретната клауза за неустойка се сочи, че тя обезпечава изпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави договореното с кредитора му обезпечение. Ответникът аргументира становище, че тази клауза е резултат от автономията на волята на страните в частното право, установена в чл.9 ЗЗД. Според ответника уговореният размер е изцяло съобразен със законовите изисквания и не води до неравноправие на страните. Твърди се, че ответникът е извършил и оценка на кредитоспособността на ищеца, поради което не може да се приеме, че липсата на такава се компенсира с процесната неустойка. В същото време ответникът обръща внимание, че съобразно чл.26, ал.4 ЗЗД, нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на целия договор. По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като присъди на ответника направените от него разноски по делото.

В рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответникът М. АД е предявил насрещна искова молба срещу Р. К. А., с правно основание чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 500 лева – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба 2 до окончателното изплащане; 52.90 лева - обезщетение за забава за периода 02.08.2023г.26.09.2024г.; 57.27 лева - договорна лихва за периода 12.12.2022г.-12.12.2023г., а в условията на евентуалност за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 410 лева – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане.

С Определение № 12173/28.10.2024г. насрещните искове са приети на основание чл. 211, ал. 1 ГПК за съвместно разглеждане в производството.

Ответникът по насрещната искова молба е депозирал отговор, като навежда доводи за неоснователност на исковете. Счита договорът за недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради което на основание чл.23 подлежи на връщане само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. Счита, че върху главницата не се дължи лихва от датата на иска, като се позовава на практика на СЕС.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото е прието, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № ********.; че в резултат на договора ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер от 500 лева, която ищецът се задължил да върне разсрочено на 12 месечни погасителни вноски в размер от 90.49 лева; че уговореният ГЛП е 41 % , ГПР е 49.65%.; че между страните е договорено ищецът да заплати неустойка в размер от 468 лева за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение; че ищецът е получил сумата от 500 лева по потребителски кредит № **********, както и че по договора е платил сумата от 90 лева, отнесени за погасяване на договорни и лихви за забава.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото Погасителен план към процесния договор за кредит, месечната погасителна вноска, при липса на предоставено обезпечение, е в размер на 90.49 лева, като същата включва главница, договорна лихва и неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Съобразно чл. 10, ал. 1 от договора, кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай, че не представи обезпечение, съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от договора, в размер на 3.90 лева + 0.260 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

Съгласно чл. 20 от договора, кредитополучателят се задължава в срок от три работни дни от сключване на договора да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, отговарящо на определени условия.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По предявения главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.

1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК:

Процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, поради което, на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП.

Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл Решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г. по описа на ВКС, I г. о., ГК).

За да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.

В процесния случай, твърденията за недействителност на Договор за потребителски кредит № ********** следва да бъдат разгледани в светлината на процентната стойност на ГПР, разписана в чл. 9 от договора.

3

Разпоредбата на чл. 10, вр. чл. 20 от договора възлага в тежест за заемателя да осигури обезпечение, чрез едно физическо лице - поръчител (което следва да отговаря на кумулативно поставени изисквания). При неизпълнение на това задължение, съобразно чл.