Решение № 541 от 07.12.2020, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Бургас , 04.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Пламен А. Синков

Светла М. Цолова

Мая П. Величкова

Пенка Н. ШИ.чева

И.нка Ангелова Козарова (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20202000600225 по описа за 2020 година С Присъда № 12/29.06.2020г., постановена по НОХД № 136/2020г., Окръжен съд Сливен е признал подсъдимия М. С. К., роден на ...г. в гр.София, ЕГН **********, за виновен в това, че на 26.06.20,,г. на път ІІ-53, километър 133, в землището на с.Крушаре, общ.Сливен, при управление на МПС - товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ СА ,,, ХК, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И.К.К. на ,,г. от гр.Ямбол, поради което и на основание чл.343 ал.1 б.“в” предл.1, вр. чл.342 ал.1 от НК и чл.58а ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от четири години, през който не възложил полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения по реда на чл.67 ал.1 от НК и не постановил пробационна мярка по реда на чл.67 ал.3 от НК.

На основание чл.343г от НК, съдът е лишил подс.М.К. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години.

С присъдата съдът е осъдил на основание чл.189 ал.3 НПК, подсъдимия 1

М. С. К. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР Сливен, сума в размер на 1 338.40 лева, представляваща разноски, направени в досъдебното производство.

С присъдата съдът се е разпоредил с вещественото доказателство – 1бр. л.а.“Нисан Микра“ с рег.№ СН ,, АТ, оставен на съхранение на охраняем паркинг в КАТ Сливен, постановявайки вещта да се върне на собственика Г.А.Ч. от гр.Сливен, след влизане на присъдата в сила.

С присъдата съдът се е разпоредил с вещественото доказателство – 1бр. т.а.“Форд Транзит“ с рег.№ СА ,,, ХК, оставен на съхранение на охраняем паркинг в КАТ Сливен, постановявайки вещта да се върне на собственика „Ж.М.Р.“ ООД гр.София, след влизане на присъдата в сила.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат И.В. от САК, упълномощен защитник на подсъдимия КК., в която е направено оплакване за явна несправедливост на наложените наказания. В допълнителното изложение към въззивната жалба се навеждат доводи относно неотчетено в достатъчна степен съпричиняване от страна на пострадалата, водач на другия лек автомобил, тъй като настъпилото ПТП е започнало с неправомерните й действия, изразяващи се в управление на автомобила с превишена скорост от 104 км/час, напускане на лентата за движение и навлизане в насрещната лента. Сочи се, че тези действия на пострадалата К. са накарали подсъдимия да премине в насрещната лента за движение, като именно за това поведение е ангажирана наказателната му отговорност. Посочва се, че в много по-голяма степен следва да се отчете съпричиняването от страна на пострадалата и следва да се намалят размерите на наложените наказания, които са прекомерно тежки с оглед конкретните факти. Подсъдимият е следвало за кратък миг – 2.2 секунди, да вземе решение, което се оказало неправилно и неправомерно. Твърди се, че в мотивите на първата инстанция не е посочено как е отчетено и каква тежест се отдава на съпричиняването, а само е декларирано, като по този начин обжалваният акт не е мотивиран, волята на съда не е ясна, а размерът на наказанията е явно несправедлив. На второ място се сочи незаконосъобразно отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелството относно налаганите на подс.КК. санкции за нарушения на ЗДвП. Твърди се, че след 2010г.

2 подсъдимият е санкциониран само 3 пъти с фиш, като нарушението му за използване на телефон е от преди пет години от настоящото ПТП и по предположение на съда е представлявало опасност за движението, а размерът на наказанията не може да се определя законосъобразно по предположения.

Заявява се, че нарушенията на подс.КК. не го характеризират като рисков водач и не трябва да се приемат в негова вреда, като същите са от преди дълъг период от време и нито едно от тях не е сериозно провинение. Акцентира се, че подсъдимият има 39 контролни точки, не е с отнети точки, което е игнорирано от първоинстанционния съд. На трето място се посочва, че отличните характеристични данни (само маркирани от първата инстанция като положитебни характеристични данни) и направеният опит от подсъдимия да помогне на пострадалата, не са обсъдени от съда и не са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства. Прави се извод, че определените наказания на подсъдимия не съответстват на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такИ.. Иска се да се измени обжалваната присъда, като се намали размерът на наложените наказания и определения изпитателен срок.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура гр.Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Посочва, че постановената присъда се оспорва като неправилна на всички основания – нарушение на процесуалните правила, необоснованост, довела до нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Твърди, че в проведеното съдебно производство по реда на съкратено съдебно следствие не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на подсъдимия. Сочи се, не е налице необоснованост на съдебния акт и констатациите по фактите са установени по безспорен начин въз основа на цялостен и пълен анализ на доказателствената съвкупност. Заявява се правилно приложение на материалния закон, като престъпния състав на чл.343 ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК е осъществен от обективна и субективна страна. Не са спорни допуснатите от подсъдимия нарушения на чл.20 ал.2 от ЗДвП, което е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. При възникналата опасност на пътя, подсъдимият не е намалил 3 скоростта и в случай на необходимост да спре, поради което не е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Сочи се за безспорен факта, че с поведението си пострадалата също е нарушила конкретни разпоредби от ЗДвП, което също е причина за възникването и протичането на ПТП, т.е. налице е съпричиняване от страна на пострадалата. Представителят на държавното обвинение намира за неоснователна претенцията на подсъдимия за явна несправедливост на наложените наказания, като първата инстанция правилно е индивидуализирала наказанието лишаване от свобода по реда на чл.54 от НК, което го е редуцирал по чл.58а от НК, както и задължителното кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС. Правилно наложеното наказание лишаване от свобода на основание чл.66 от НК е отложено. Прокурорът счита в достатъчна степен отчетени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Изтъква се, че са взети предвид от съда съпричиняването от страна на пострадалата, предходните нарушения на подсъдимия на правилата на ЗДвП, които не са формални и несъществени в голямата си част и го характеризират в негативен план. Твърди, че изводът на съда, че не са налице условията на чл.55 от НК, е правилен. Прави се извод, че наказанията са справедливо определени, поради което следва да се потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.

В съдебното заседание във въззивната инстанция частните обвинители К. и Вълчева се явяват лично и с упълномощения повереник – адв.Г.Ц. от САК, като считат жалбата на подсъдимия за неоснователна. Твърди се, че съдебното производство е проведено по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие и първата инстанция е направила подробен анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като са изведени задълбочени и правилни изводи. Намират, че присъдата е постановена при правилно квалифицирано деяние и не е налично нарушение на материалния закон. Сочи се, че няма съществени нарушения на процесуалните правила, а и не са сочени аргументи в тази насока в жалбата. Повереникът на частните обвинители заявява, че окръжният съд подборно и задълбочено е изложил в мотивите си анализ относно личността н подсъдимия, множеството му нарушения по ЗДвП, липсата на критично отношение към деянието и найвече високата степен на обществена опасност на деянието и последиците от извършването му. Не са налице основания за отмяна на присъдата и връщане 4 на първата инстанция, каквито оплаквания се навеждат в жалбата. Пледират за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на обжалваната присъда.

Пред въззивния съд подсъдимият М.К. се явява лично и с упълномощения защитник - адв.И.В. от САК, като молят за уважаване на жалбата. Посочват, че всички посочени нарушения в жалбата са свързани с размера на наложените наказания и изложените от тях доводи са свързани с наказанието. Считат, че първоинстанционният съд не е изложил достатъчни ясни и категорични мотиви как е възприел съпричиняването. Твърди се, че съпричиняването от страна на пострадалата е съществено и ако не са били нарушенията на пострадалата, изразяващи се в нарушена скорост и каране в насрещната лента за движение, то нямало да настъпи ПТП. Сочи се, че нарушението на подсъдимия по ЗДвП е само едно, както и че е настъпил като съставомерен резултат смърт само на едно лице и липса на отегчаващо обстоятелство, изразяващо се в критично отношение на подсъдимия. Заявява се, че окръжният съд е показал известна предубеденост при отчитане на допуснатите от подс.КК. нарушения по ЗДвП, като не е отчел преди колко време са били извършени, а след 2010г. има само три нарушения – за забравени документи, за закъснение за регистрация на автомобила и през 2014г. за говорене по телефона докато шофирал. Не е отчетено от съда и факта, че подсъдимият има пълния брой точки – 39т., т.е. за дълго време не е санкциониран водач. Защитата акзентира, че нарушенията на подсъдимия са стари и не са свързани с превишена скорост, с употреба на алкохол или причиняване на ПТП. С горните доводи се пледира за намаляване на наказанието на подсъдимия на две години преди редукцията, както и на срока на лишаване от правоуправление, с оглед значимостта на съпричиняването.

Упражнявайки правото си на лична защита, подс.КК. се присъединява към изтъкнатите от защитника съображения и направени искания, изразява искрено съжаление за настъпилия от деянието вредоносен резултат, като сочи, че в краткия момент се е опитал да избегне удара с автомобила. Моли да му бъде намалено наказанието.

Въззивната жалба е подадена от лице, което съгласно чл.318 ал.6 от НПК има право на жалба – защитника на подсъдимия, в посочения в чл.3,, 5 ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, поради което същата се установява като процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, намира жалбата за основателна.

Производството пред окръжния съд е протекло по реда на Глава ХХVІІ от НПК при условията на чл.371 т.2 от НПК. ОС гр.Сливен е приложил стриктно установените правила на диференцираната процедура по НПК.

Подсъдимият М.К. е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл.372 ал.4 от НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимия М. С. К. е роден на ...г. в гр.София, живее в същия град, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен, работи като началник склад в „Ж.М.Р.“ ООД гр.София.