Решение № 676 от 22.10.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 676 гр. Враца, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20251420101992 по описа за 2025 година

Направено е искане, представляващо спорна съдебна администрация с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59 и чл. 143 СК.

Производството е образувано по постъпила молба от М. И. И. с ЕГН **********, чрез адвокат Н. И. – АК София срещу М. Б. М., ЕГН ********** за разрешаване на въпросите по чл. 127, ал. 2 СК, а именно: упражняването на родителските права върху малолетното им дете, местожителството на същото, личните отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права, както и относно издръжката на детето.

Ищцата твърди, че с ответника живеели на съпружески начала от началото на 2021 г., като от съжителството си имат едно родено дете на 2 години Н. М. М. ЕГН **********.

Първоначално отношенията между ищцата и ответника били добри, но в последствие значително се влошили и на 19 април 2025, двамата се разделили. По време на съвместното си съжителство ищцата и ответника са живели в жилище собственост на родителите на ответника.Последният, докато са живели заедно с ищцата и детето е полагал грижи за малката, но откакто са се разделили с ищцата е спрял да се грижи за детето, не го търси, не плаща издръжка не му купува дрехи, обувки и играчки, и изцяло се е дезинтересирал от детето. При раздялата си с ищцата, ответникът обещал да заплаща месечна издръжка в размер от 270.00 лева, но през изминалите два месеци не е давал никакви пари за детето. От време на време неговите родители са вземали детето, но не и той. Откакто са се разделили ищцата е отишла да живее в жилището на родители си в гр. ***, ж.к. „****“, бл. №**, вх. **, ап. **.

Посочва, че от момента на раздялата майката полага грижи за детето, което живее с нея и бабата и дядото (майката и бащата на ищцата) в гр. ***, жк. „***“, бл. №**, вх. **, ап.

**. Жилището, в което живее ищцата е напълно обзаведено и има всичко необходимо като оборудване за отглеждането на дете. Детето е на 2 години и посещава детско заведение детска ясла. За него в къщи се грижат майката подпомагана от бабата и дядото (майката и бащата на ищцата).

1

След раздялата на ищцата и ответника, същият няма контакт с детето и не участва по никакъв начин в издръжката му и отглеждането му.

Предвид крехката възраст и силната привързаност на детето към майката счита, че то следва да остане да живее с майка си, а бащата следва да му предоставя финансова издръжка и да има определен режим на лични отношения с детето.

Детето макар и невръстно има нужда от финансова издръжка, каквато обаче за момента бащата не предоставя. Майката от своя страна в момента не работи и е на трудовата борса в процес на търсене на работа. Тя е тази, която от момента на раздялата издържа, и се грижи за детето, стремейки се да задоволява всички негови нужди, като за това е подпомагана финансово и от майка си и баща си, бабата и дядото на детето, които така също и помагат и в ежедневните грижи за отглеждането на малката, без обаче майката да получава каквито и да било средства за издръжката на детето от страна на бащата.

Бащата е трудоспособен и по данни на ищцата трудово зает с оглед, на което същият следва да предоставя издръжка на невръстното си дете.

Въз основа на тези и други подробно изложени съображения се иска от съда да постанови решение, с което да определи местоживеенето на детето Н. М. М.а ЕГН ********** при неговата майка М. И. И. с ЕГН ********** от гр. ***, ж.к. ***, бл. **, вх.

**, ет. **, ап. **, да предостави упражняването на родителските права върху детето Н. М. М.

ЕГН ********** на неговата майка М. И. И. с ЕГН **********, да присъди издръжка в размер на 270.00 лева месечно, която бащата М. Б. М. ЕГН ********** да заплаща ежемесечно на детето Н. М. М. ЕГН ********** на 25 число от месеца, считано от датата на раздялата на двамата родители, а именно 19.04.2025 г., както и да определи режим на лични отношения между бащата и детето.

Ищцата смята, че подходящ режим на лични отношения с бащата е следния: две непоследователни съботи и недели на месец от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, и съответно двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с годишният отпуск на майката.

Така също детето на ротационен принцип последователно да прекарва празниците с всеки един от родителите си, както следва: започвайки от Бъдни вечер - 24.12.2025; Коледа 25.12.2025-26.12.2025г. детето да прекара с майката М. И. И., Нова година от 10.00 ч на 31.12.2025 г. до 18.00 ч. на 01.01.2026 г. детето да прекара с баща си М. Б. М., след което Великден - 10.04.2026 г. и 11.04.2026 г. детето да прекара с майката, а на 12.04.2026 от 10.00 ч. до 18.00 ч. на 13.04.2026 г. детето да прекара с бащата като редуват празниците Бъдни вечер, Коледа и Нова година както и дните от празника Великден всяка година до навършването на пълнолетие на детето; Именният ден на майката 03.02 и рожденият ден на майката на 24.05 всяка година дето да прекарва с майката до навършването на пълнолетие; а Архангелов ден - 08.11. именният ден на бащата и 19 юли - рожденият ден на бащата детето всяка година да прекарва с бащата до навършването на пълнолетие.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Столична Община, въз основа на акт за раждане № 0532 от 25.05.2023 г. се установява,че детето Н. М. М., ЕГН:**********, е родено на 15.05.2023 г. с родители М. И. И. и М. Б. М..

По делото е представен социален доклад, изготвен от дирекция „Социално подпомагане” гр. Враца.

В доклада е отразено, че към момента основни грижи за детето Н. полага майката в семейна среда с помощта на бабата и дядото по майчина линия. Подсигурено е всичко необходимо за отглеждането на детето в семейният дом. Задоволени са всичките нужди и потребности на Н. от нейната майка.

Посочено е също, че Н. е на 2 години, посещава детска ясла „Звънче" - Враца.

Изпратено е писмо до детското заведение. Получена е психолого-педагогическа 2 характеристика, в която пише следното: Н. М. е записана в яслена група К. Детето посещава редовно детската ясла. Води се и се прибира от майката, понякога се взима и от бабата по майчина линия. Детето е много добре обгрижено. Н. е палаво и игриво дете. Включва се активно в дейностите през деня и обича да си играе с децата. Справя се добре с поставените задачи и нивото й на развитие отговаря на възрастта Никол е с добър емоционален тонус.

Общително и лъчезарно дете.

От приетите по делото справки от ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, се установява, че към момента на изготвянето им както М. И. И., така и М. Б. М. имат сключен трудов договор.

От приетата по делото Справка за осигурителния доход на страните рег. № 12725/01.09.2025 г. /л. 21-25/, се установява, че в периода от една година назад ищцата е осигурявана върху доход от около 933.00 лв., а ответника - върху доход от около 1400.00 лв.

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателствени средства.

От разпита на В. Г. И., майка на ищцата се установява, че страните са разделени от април 2025 г. През първите два месеца били в постоянен конфликт. М. не искал да плаща издръжка. Изплатил издръжката за минал период, това било миналия месец. Заплатил е издръжка включително и за този месец – септември 2025 г. В момента М. поддържа контакт с детето. От юли месец бащата поддържа контакт с детето. М. вижда детето през ден или почти всеки ден. Свидетеля помага в отглеждането на детето. Официално М. живее при тях, но се вижда с бащата на детето, защото са в опит да изгладят отношенията си. М. е студентка. Майката на детето се издържа от родителите, те помагат и за издръжката за детето. Неофициално страните се опитват да изгладят отношенията.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, ценени по реда на чл.172 от ГПК, като последователни и вътрешно непротиворечиви.

Разпитана по реда на чл.59 СК ищцата М. И. И. заявява, че няма какво да каже.

Разпитан по реда на чл.59 СК М. М. заявява, че поддържа контакт с детето си.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По искането по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59 и чл. 143 СК

При произнасяне по въпроса на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права, съдът изхожда преди всичко от интересите на децата. Съгласно чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК ).

Легално определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т.

5 от ДР на ЗЗДт. Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗДет. сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДет. не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето.

Насока при преценката на обстоятелствата, касаещи висшите интереси на детето, ни дава и Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., 3 ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр.

55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.

От събраните по делото доказателства се установява, че и ищцата има необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитаване на детето.

Доказа се от приетия по делото социален доклад, че между ищцата и детето има изградена емоционална връзка и привързаност.Напротив, установи се от доклада, а също така и от събраните по делото гласни доказателствени средства, че бащата трайно се е дезинтересирал спрямо сина си.

По отношение на материалните възможности на майката, съдът отчита факта, че тя е с по – нисък доход от бащата на детето.

По отношение на социално-битовите условия за отглеждането на детето, от събраните по делото доказателства се установява, че в жилището, обитавано от детето и неговата майка са налице необходимите жилищно - битови условия и финансови средства. За Н. полагат грижи майката, както и бабата и дядото по майчина линия. Същите се грижат за задоволяване на потребностите на детето с оглед на неговата възраст. Грижат се за неговото възпитание и оказват нужното му внимание. Осъществяват необходимият родителски надзор над детето.

При съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър интерес на детето, съдът прецени, че непосредственото упражняване на родителските права следва да се предостави на майката. Местоживеенето на детето ще съвпада с местоживеенето на майката.

Следва да се отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на единия родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и задълженията си на такъв.