Решение № 210 от 15.04.2022, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. гр. Хасково, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР Н. ВУНОВ при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело № 20215640101433 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от М. П. Д. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Община Хасково.

Ищецът твърди, че бил собственик на основание придобивна давност и наследство на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05 10.2006 г. на ИД на АК гр.София, с административен адрес: гр. Хасково, ж. р. „Куба-II“, с площ от 506 кв. м. Владение върху процесния имот било установено през 1986 г. от дядото му С. Д. К., починал през **** г. След неговата смърт бащата на ищеца П. С. Д., като единствен наследник продължил да владее и стопанисва имота до 2005 г., от която година започнали здравословните му проблеми.

Той боледувал често, като възможностите му да стопанисва и обработва имота намалели значително. Поради влошеното му здравословно състояние през 2005 г. П. С. Д. дал на сина си и ищец по делото процесния имот, за да го 1 ползва и да се разпорежда с него както намери за добре. Оттогава до този момент той го владеел, като винаги демонстрирал открито собственическите си права по отношение на него. Той бил извършил всички действия във връзка със стопанисването и управлението на имота, в това число ограждането и обработването му с личен труд. Тези действия осъществявал явно и необезпокоявано и през целия този период и никой не бил изявявал претенции относно собствеността на имота, нито пък били възниквали спорове за това и в тази връзка следвало да се приеме, че в конкретния случай били налице елементите на фактическия състав на чл. 79 от ЗС по отношение на придобиването на правото на собственост по давност на описания имот.

Ето защо през 2018 г. ищецът предприел действия да се снабди с нотариален акт за собственост на имота, като на 21.12.2018 г. подал молба - декларация в Община Хасково за удостоверяване на обстоятелството, че за този имот не бил издаден акт за общинска собственост. След забавяне, продължило повече от един месец, на 04.02.2019 г. молбата-декларация му била върната, като от извършената заверка установил, че именно през този месец Община Хасково съставила Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 11008/2019 г., с който процесният имот бил актуван като имот частна общинска собственост.

Поддържа се, че не били налице предвидените от Закона за общинската собственост предпоставки за актуването на собствения му имот като общинска собственост. Предвид изложеното се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание давностно владение и наследство на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК град София; с адрес на поземления имот: гр. Хасково, м. „Куба ІІ“, с площ 506 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./; номер по предходен план 16; при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, *** и ***. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът оспорва иска като допустим, но неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба фактически обстоятелства като неотговарящи на фактическото положение между страните. Възразява, че не били налице елементите от фактическия състав на чл. 79 от ЗС за придобиване на 2 процесния имот по давност от ищеца. Наред с това, за процесния имот съществувало законово ограничение, изключващо възможността за придобиването му по давност, тъй като Община Хасково се легитимира ла като собственик на този имот въз основа на издаден АЧОС № 11008/23.01.2019 г. Твърди, че в периода 1980-1998 г. имот с идентификатор *** по КК на гр. Хасково, състоящ се от 506 кв.м. и съответстващ на ПИ с пл. № 519016 по плана на новообразуваните имоти , бил предоставен за ползване от ОбНС гр. Хасково на лицето Й. Б. Г. . На следващо място се твърди, че местност „Куба II“ била територия попадаща под разпоредбите на § 4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която имало влязъл в сила плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № РД-11-021/08.02.2005 г. на Областния управител на гр. Хасково, като липсвали данни имота да бил придобит от ползвателя по реда на § 4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Предвид изложеното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

Съдът, като като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение изх. № ГРАОН1-856 от 04.04.2019 г. от Община Хасково се установява, че С. Д. К. е починал на **.**.**** г. и е оставил един наследник по закон – П. С. Д., негов син.

На 21.12.2018 г. ищецът е подал молба - декларация в Община Хасково във връзка с признаване правото му на собственост върху процесния имот чрез извършване на обстоятелствена провека, като на гърба на същата е удостоверено, че той е общинска собственост и е актуван с АЧОС № 11008/2019 г.

От удостоверение № И-4 от 1982 г. на О бНС гр. Хасково се установява, че с Решение № 29 от 1980 г. на ИК на О бНС гр. Хасково е предоставено право на ползване на земя - н и в а в размер на 0,5 дка, находяща се в землището на гр. Хасково, м." Ючки лозя", представляваща имот с пл. № 16, при граници - ползватели: път, Ц. И., Я. Д., на Й. Б. Г..

С молба от 28.05.1992 г. неговият наследник - В. Й. Г. /видно от представеното удостоверение за наследници № 2950 от 03.06.1992 г. / е 3 поискал закупуването на гореописания имот, като със Заповед № 2562 от 09.10.1998 г. от Кмета на Община Хасково е утвърдена неговата оценка и е дадена възможност същата да бъде заплатена в тримесечен срок по сметка на Община Хасково.

От удостоверение № ТС-914 от 03.11.2021 г. на Кмета на Община Хасково се установява, че процесният имот съответства на поземлен имот пл.

№ 519016 с площ от 506 кв.м. по плана на новообразуваните имоти на м.

"Куба II", гр. Хасково. В регистъра към плана за собственик на имота е записана Община Хасково, без документ за собственост, като няма данни същият да е бил придобит от ползвател по реда на § 4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и да е бил заявен за възстановяване от собствениците на бивши земеделски земи.

По делото е представен и АЧОС № 11008 от 23.01.2019 г. за поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково.

От заключението на назначената по делото и изслушана в с.з. съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, се установява, че процесният имот е идентичен, както по площ, така и по граници с поземлен имот с планоснимачен № 51916 по плана за новообразуваните имоти на м. „Куба II“, така и с нива от 0,5 дка с пл. № 16 в м. "Ючки лозя".

По делото не са ангажирани други доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, който е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен поради следните съображения:

Въпреки дадената възможност ищецът не ангажира каквито и да е било доказателства по делото, от които да се направи обоснован и категоричен извод, че от 1986 г. първоначално неговият дядо, впоследствие баща му, а от 2005 г. до сега самият той са упражнявали явно, спокойно, необезпокоявано и непрекъснато фактическа власт върху процесния имот с намерението да го 4 своят изключително за себе си , което да е било демонстрирано пред всички останали. Ето защо, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес следва да се приеме, че тези релевантни факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици. Пренесено в конкретния случай това означава, че след като ищецът не е доказал в настоящото производство владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС върху имота от дядо му, баща му, както и от негова страна, в предвидения от закона срок, то същият не се легитимира като негов собственик на соченото оригинерно правно основание – изтекла придобивна давност по чл. 79 ЗС.

Нещо повече, от проведеното от ответника насрещно доказване, което е достатъчно да е непълно, т.е. да разколебава убедеността в твърденията на ищеца, чрез представените от него и неоспорени от М. П. Д. удостоверение № И-4 от 1982 г. на О бНС гр. Хасково, молба от 28.05.1992 г. н а В. Й. Г. и Заповед № 2562 от 09.10.1998 г. от Кмета на Община Хасково се установява, че през част от исковия период имотът се е ползвал от други лица според предназначението му за собствените им нужди, като липсват данни наследодателят му да се е противопоставил на това отричане на правата му.

Предвид изложеното съдът счита, че предявеният положителен установителен иск за собственост е неоснователен и доказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото само ответникът има право на разноски, но тъй като не е заявил своевременно изрична претенция за присъждането им, съдът не следва да се произнася по този въпрос. Това е така, защото искането за такива не е направено нито с отговора на исковата молба, нито в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред настоящата инстанция, като в същото само е представен списък по чл. 80 ГПК, а са поискани едва с писмената му защита. В този смисъл е и задължителната съдебна практика – т. 11 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

5

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. Д., Е Г Н **********, адрес: гр.

***********, срещу Община Хасково, седалище и адрес на управление: гр.

Хасково, пл. ”Общински” № 1, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на Община Хасково, че М. П. Д. е собственик на основание давностно владение и наследство на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Хасково, общ. Хасково, обл.

Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК - град София; с адрес на поземления имот: гр. Хасково, м.

„Куба ІІ“, с площ - 506 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./; номер по предходен план 16; при съседи: поземлени имоти с идентификатори:

***, ***, ***, ***, *** и

***.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: М. С.

6