Решение № 1769 от 05.03.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 05.03.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА мл.съдия

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря Екатерина

Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 5862 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 10902 от 14.01.2019 г., постановено по гр. д. № 6038/2018 г., по описа на СРС, 150-ти състав ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****е осъдено да заплати в полза на В.Т.Ф., ЕГН ********** сумата от общо 3146,42 лева, от които: 1/ 3000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 2/ 146,42 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на лекарства и автобусен билет след изписване от болнично заведение, получени в резултат реализирано на 20.06.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считаното датата на увреждането - 20.06.2017 г. до окончателното им изплащане.

С решението предявените от В.Т.Ф., ЕГН ********** против ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****обективно кумулативно съединени осъдителни искове са отхвърлени, както следва: 1/ искът за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП за разликата над уважения размер от 3000 лева до пълния предявен размер от 15000 лева; 2/ искът за обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени вреди в резултат на процесното ПТП за разликата над уважения размер от 146,42 лева до пълния предявен размер от 159,56 лева.

С решението и на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****е осъдено да заплати в полза на В.Т.Ф., ЕГН ********** сумата от 311,33 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна правна помощ в производството пред СРС, съразмерно на уважената част от предявените искове.

С решението и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В.Т.Ф., ЕГН ********** е осъдена да заплати в полза на ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****сумата от 396,22 лева, представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

С решението и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****е осъдено да заплати в полза на СРС сумата от 1233,36 лева, представляваща разноски за държавна такса и депозити за вещи лица, заплатени от бюджета на съда и сумата от 5 лева, представляваща разноски за служебно издаване изпълнителен лист, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****е депозирана въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с която последното се обжалва в частта, с която са уважени предявените от В.Т.Ф., ЕГН ********** против ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****обективно кумулативно съединени осъдителни искове. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че предявените искове са неоснователни и недоказани. В тази връзка се сочи, че за ангажиране отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ законът изисква кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, като се твърди, че в хода на производството не е доказано осъществяването и наличието на нито един от тези елементи. Поддържа се, че определеният от СРС размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява силно завишен, тъй като не съответства на претърпените от ищцата болки и страдания.

Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и за отхвърляне в цялост на предявените искове.

В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК насрещната страна по въззивната жалба на ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****, а именно В.Т.Ф., ЕГН ********** не е депозирала отговор на изложеното в жалбата.

В срока по чл.

259, ал. 1 ГПК от В.Т.Ф., ЕГН ********** е депозирана въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с която последното се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният от В.Т.Ф., ЕГН ********** против ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****иск за осъждането на ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП за разликата над уважения от СРС размер от 3000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева, както и относно присъдените на ответника разноски в размер на 396,22 лева. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 25.02.2020 г., процесуалният представител на въззивника – ищец изрично заявява, че по направеното оспорване на първоинстанционното решение в частта за разноските не прави изрично искане по чл. 248 ГПК, а моли в случай, че съдът се произнесе с решение, с което уважи подадената от името на ищцата въззивна жалба да се произнесе по разпределението на отговорността за разноските, както във въззивното, така и в първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от исковете. В жалбата на В.Т.Ф. се излагат подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че справедливия размер на застрахователното обезщетение, дължимо в полза на ищцата в резултат на претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП възлиза на 3000 лева. В тази връзка се поддържа, че от приетата по делото съдебно-психологична експертиза се установява, че претърпеният инцидент се отразил негативно върху цялостното психично състояние на ищцата, като се твърди, че и към настоящия момент при ищцата е налице начална фаза на тревожно състояние и остатъчни ситуитивно обусловени негативни преживявания, свързани със соматични болки асоциирани с инцидента. Посочва се, че в резултат на процесния инцидент ищцата е получила черепно-мозъчна травма, изразяваща се в сътресение на главен мозък, както и травма в областта на тазобедрената става и бедрото, която не е преминала и към настоящия момент. Поддържа се, че по делото са събрани доказателства, от които се установява, че шест месеца след инцидента ищцата все още не се е била възстановила напълно от претърпените в резултат на процесния инцидент телесни увреждания, като в тази връзка се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че възстановителния период е продължил 4 седмици , както и че ищцата е възстановена напълно.

Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за уважаване в цялост на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени от въззивника – ищец неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК насрещната страна по въззивната жалба на В.Т.Ф., ЕГН **********, а именно ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****не е депозирала отговор на изложеното в жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 26.01.2018 г. с искова молба, подадена от името на В.Т.Ф., ЕГН ********** против ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****, с която е поискано от съда да постанови решение, с което да осъди ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****да заплати на В.Т.Ф., ЕГН ********** суми, както следва: 1/ сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от реализирано на 20.06.2017 г. в гр. Велико Търново, на кръстовището между ул.

Васил Левски и ул. Христо Ботев ПТП, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на увреждането – 20.06.2017 г. до окончателното ѝ изплащане; 2/ сумата от 159,56 лева, представляваща претърпените от ищцата имуществени вреди в резултат на реализирано на 20.06.2017 г. в гр.

Велико Търново, на кръстовището между ул. Васил Левски и ул. Христо Ботев ПТП, изразяващи се в разходи за закупуване на лекарства и автобусен билет след изписване от болнично заведение, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на увреждането – 20.06.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 20.06.2017 г. ищцата е пътувала в автобус “Беркхоф Амбасадор 200“ с рег. № *****, собственост на ЕТ Н.-Н.Х., управляван от Н.М.А., когато около 09:00 часа на същия ден в гр. Велико Търново, на кръстовището между ул.

Васил Левски и ул. Христо Ботев, водачът на автобуса предприел интензивно спиране, в резултат на което ищцата е паднала на пода на автобуса и получило мозъчно сътресение, както и наранявания и натъртвания на няколко места по тялото. Твърди се, че след инцидента ищцата е откарана в МОБАЛ „Д-р Ст.

Черкезов“ АД – Велико Търново, където били извършени редица изследвания, чрез които се установило, че на същата е претърпяла мозъчно сътресение и е установено наличието на наранявания по тялото на ищцата. На 27.06.2017 г. ищцата посетила лекар във връзка с болките, които продължава да изпитва от получените травми и са ѝ изписани медикаменти, които да облекчат болките. На 12.07.2017 г. ишцата отново посетила лекар, тъй като болките ѝ не отшумели, въпреки приеманите лекарства. Твърди се, че в резултат на процесния пътен инцидент на ищцата са причинени следните увреждания: мозъчно сътресение, повърхностни рани в областта на лява тазобедрена става, травми в областта на дясното бедро, хематом на дясно коляно, множество натъртвания по цялото тяло, като се сочи, че така получените от ищцата увреждания са затруднили и ограничили движенията ѝ за период от 3 месеца, както и че същите са променили самата ѝ походка. Твърди се, че след инцидента ищцата изпитва страх от пътуване с автобуси, както и че същият се е отразил негативно на ежедневието на ищцата.

Твърди се, че освен причинените неимуществени вреди в резултат на процесния инцидент, ищцата претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в заплатените лекарства и закупения билет след изписването ѝ от болницата в общ размер от 159,65 лева.

В исковата молба се твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автобус “Беркхоф Амбасадор 200“ с рег. № *****, включително и на водача Н.М.А.. Застрахователната полица била със срок на действие от 04.05.2017 г. до 03.05.2018 г.

В срока по чл.

131 ГПК от името на ответника ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Излагат се съображения за неоснователност на исковете, предявени с исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно автобус “Беркхоф Амбасадор 200“ с рег. № *****, включително и на водача Н.М.А..

Ответникът оспорва предявените искове с възражението, че са неоснователни. Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, настъпването на твърдените вреди, както и твърдението за причинно-следствена връзка между ПТП и посочените вреди. Излага съображения, че не е доказано виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника водач. Ответникът поддържа и че претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди е в завишен размер, като излага съображения, че претендираната сума от 15 000 лева е прекомерно завишена, несъобразена с принципа на справедливостта, с икономическата и социалната действителност, както и със съдебната практика. Оспорва се претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираната главница за заявения с исковата молба период.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 150-ти състав, решение за валидно и допустимо.

По правилността на решението, настоящият съдебен състав намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (обн ., ДВ, бр.