Решение № 499 от 28.12.2015, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 1559/2015
- Вид
- Решение № 499
- Подписан
- 28.12.2015
- В сила
- 15.12.2016
- Състав
- ИРЕНА КОЛЕВА
Други актове по делото
- Определение № 1790 от 07.10.2015 · ИРЕНА КОЛЕВА
- Разпореждане № 6221 от 03.12.2015 · ИРЕНА КОЛЕВА
- Разпореждане № 6268 от 07.12.2015 · ИРЕНА КОЛЕВА
- Разпореждане № 942 от 16.02.2017 · МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл.225 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.325 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.325 ал.1 т.1 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.3 · Кодекс на труда
- чл.62 ал.5 · Кодекс на труда
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 499 град Горна Оряховица, 28.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, единадесети състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА КОЛЕВА
При секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдия Колева гр.дело № 1559 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:
Подадена е искова молба от Ю.А.И., ЕГН **********, с адрес *** срещу „МБАЛ-Русе” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Русе, ул.”Независимост” № 2, представлявано от изпълнителния директор д-р И.Х.С., в която ищецът твърди, че на 01.09.2014г. му е била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество, на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, посочено в заповедта, без да е спазена процедурата по прекратяване на трудовия договор – по взаимно съгласие на страните по него.
Твърди, че изпълнителният директор на болницата към този момент в присъствието на изброените в исковата молба лица – П.Р., Б. М. и М.К., го е принудил да подпише молба за прекратяване на трудовото правоотношение, като тази принуда се изразявала в заплаха, че срещу него има подадена жалба във връзка с изпълнение на трудовите му функции и че ще последва дисциплинарното му уволнение. Твърди, че молбата е написана от него, но той не е автор на текста и в нея не е обективирана неговата воля, а същата е написал под диктовката на директора на ответното дружество, като твърди, че на следващия ден е направил опит да подаде молба за оттеглянето й, но му било отказано приемането й. Няколко дни по-късно последната била входирана при ответника. Твърди, че е изпитал унижение и обида от начина, по който е бил заставен да подпише заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, душевни болки от вменяването от страна на директора на вина, че е некадърен, неспособен да се справи с трудовите му задължения, което подронило самочувствието му и авторитета му пред близки, колеги, роднини и приятели. Като вследствие на това се появили сериозни здравословни смущения като посттравматично стресово разстройство и хипертонично сърце /без застойна дейност/, като тези неимуществени вреди оценява на сумата от 2 000 лв. Поради това моли съда да постанови решение, с което да бъде признато уволнението му за незаконно и атакуваната заповед – отменена като незаконосъобразна, да бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди това и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на незаконното прекратяване на ТПО, считано от 01.09.2014г., при месечен размер на обезщетението 486.56 лв. или сума в размер на 2 919.36 лв., както и да осъди ответника да му заплати сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, посочени по-горе.
Претендира направените разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 вр. чл.225 от КТ - отмяна на Заповед №
343/27.08.2014г. на изпълнителния директор на ответното дружество и признаване на уволнението за незаконно, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ за времето, през което ищеца е останала без работа поради незаконното уволнение, както и иск по чл.52 вр. чл.45 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба, с който е взело становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Не оспорва, че се е намирал в трудово правоотношение с ищеца в периода 04.06.2009г. – 01.09.2014г., както и че същият е заемал длъжността „...” с месторабота – „...”. Излага твърдения, че на 27.08.2014г. е подал молба до изпълнителния директор на дружеството за прекратяване на трудовия му договор по взаимно съгласие, считано от 01.09.2014г. Посочва, че на същата дата последният е резолирал молбата, изразявайки съгласието си за това и издал оспорената в настоящия процес заповед. Посочва, че ищецът е подал молба за оттегляне на молбата си от 27.08.2014г. за прекратяване на трудовото правоотношение, входирана на 01.09.2014г., и резолирана с „не” от изпълнителния директор. На същата дата посочва, че било подадено уведомление по чл.62 ал.5 от КТ до НАП. Счита, че прекратителната заповед е законосъобразна и е налице фактически състав на прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Оспорва ищцовите твърдения, че е била употребена заплаха и принуда спрямо И. за подаване на молбата му за прекратяване на трудовия договор. Твърди, че единствено изпълнителният директор на дружеството е уведомил ищеца за наличието на данни, сочещи извършени дисциплинарни нарушения от него и че е било взето решение за прекратяване на трудовото правоотношение, очертавайки му последиците – дисциплинарно уволнение или прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Твърди, че ищецът сам по своя воля е поискал прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Оспорва предявения иск за обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 от КТ по основание и размер.
Оспорва всички ищцови твърдения във връзка с посочените в ИМ неимуществени вреди. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, лично и със своя процесуален представител – адвокат З.З., поддържа предявените искове по чл. 344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 вр. чл.225 от КТ и оттегля иска с правно основание чл.52 и чл.45 от ЗЗД.
С протоколно определение от 06.11.2015г., влязло в законна сила, съдът е прекратил производството по делото в тази част – досежно иска по чл.52 вр. чл.45 ЗЗД, на основание чл.232 от ГПК.
Ответното дружество, представлявано в съдебно заседание от процесуалните си представители – адвокат Л.Х. и адвокат А.Д., поддържа изложеното в писмения отговор на ИМ. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Поддържа претенцията за разноски.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че страните са се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 10059/04.06.2009г., като ищецът е заемал длъжността „...” в ответното дружество, с място на работа – ……, на пълно работно време и първоначално месечно ТВ в размер на 286.20 лв., включващо основно месечно ТВ и допълнителни ТВ. Не е спорно между страните, че на 27.08.2014г. ищецът изготвил молба до директора на „МБАЛ-Русе” АД за прекратяване на ТПО с ответника по взаимно съгласие и подписал същата. Видно е от молбата, че е входирана при ответника на същата дата и съдържа резолюция – „Да” от 27.08.2014г. от изпълнителния директор на дружеството. Последвала е Заповед № 343/27.08.2014г. за прекратяване на ТПО между страните на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ – по взаимно съгласие, връчена на ищеца на 01.09.2014г. В същата е вписано възражение на ищеца, че не е съгласен с прекратителното основание, за което бил подал заявление по-рано. Безспорен между страните е и фактът, че ищецът е подал молба за оттегляне на молбата му за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, входирана в ответното дружество на
01.09.2014г.
По делото е приложен рапорт с вх. № 5067/25.08.2014г. от д-р О. И. до изпълнителния директор на МБАЛ Русе АД, с който последният бил уведомен за извършени неправомерни действия от страна на Ю.И. на 22.08.2014г. спрямо болен, намиращ се в безпомощно състояние след операция по повод мозъчен кръвоизлив.
Приложени са 3 бр. уведомления от болен в НХО и дежурните в деня на инцидента мед.сестра и санитар.
От показанията на св.П.Г.Р., ***** при ответното дружество, се установява, че до напускането на ищеца се стигнало тогава, когато бил подаден посочения по-горе рапорт до директора на болницата за извършване на неправомерни действия от И. … в Неврохирургично отделение. Изпълнителният директор, чрез секретарката си – св. М.К., телефонирал на св.Р. и го повикал в кабинета си заедно с И.. Тръгвайки от аптеката по подземна връзка и асансьор, двамата стигнали до кабинета на изпълнителния директор. От двете страни на бюрото на секретарката – св.К., имало столове, на които от едната страна седнал ищеца, а от другата – св.Р. и директора. Последният попитал И. знаели какво е станало и му поискал обяснения за изложеното в рапорта, при което ищецът, треперейки, заявил, че обещава, че никога няма да прави така. Ищецът бил информиран за желанието на работодателя му да прекрати ТПО с него именно поради извършените от него действия, описани в рапорта, като директорът му обяснил, че това може да стане и по дисциплинарен ред. Предоставил му право на избор относно начина на прекратяване на ТПО, като ищецът избрал варианта – прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие по реда на чл.325 ал.1 КТ и заявил, че ще напусне. Изпълнителният директор поискал да му подадат лист, при което ищецът заявил, че не знае какъв трябва да бъде текста на молбата. Тогава св.Р. започнал да му диктува съдържанието й, след което ищецът я подписал. От показанията на св.Б.М. - …. и св.М.К. – …. в ответното дружество се установява, че същите са присъствали на проведения с И. разговор по повод неговото напускане, като показанията им са абсолютни идентични с тези на св.Р..
Същите свидетели установяват, че разговорът е бил тих и спокоен, не се е повишаван тон от което и да е от присъстващите лица, както и не е оказван натиск спрямо ищеца с цел да бъде принуден да напише и подпише молба за прекратяване на ТПО. Св.
К. установява, че в деня, следващ подаването на молбата за напускане, ищецът отишъл при нея, държейки лист хартия в ръка и казал, че иска отново да бъде назначен на работа, на което тя му отговорила, че тече процедура за освобождаването му и това няма как да стане. На 01.09.2014г. тя приела приложеното по делото заявление от И. с дата 28.08.2014г., в който вписал, че оттегля подадената по-рано молба за прекратяване на ТПО.
По делото е разпитана св.П.Д., ***, в болничното заведение към процесната дата, която установява, че ден преди това, намирайки се в болничната аптека, св.Р. й казал да не се занимава с И. и да не прави нищо за него. На следващия ден, отново там, присъствала на разговор между изпълнителния директор и св.Р., по време на който първият заявил на Р. да вземе И. и да го качи при него, за да го уволни. Тогава св.Д. предупредила И., че ще го викат при директора, но той да не подписва нищо. Свидетелката установява, че след срещата с директора, ищецът отишъл при нея, треперейки, като носел обходен лист. Тя разбрала, че процедурата по освобождаването му е приключила. Той й обяснил, че са го накарали да напише молба за напускане, тъй като имало жалба срещу него. Заплашили го, че ще бъде уволнен. Свидетелката посочва, че по същото време е водила съдебни дела срещу МБАЛ в Районен съд-Русе и И. щял да бъде неин свидетел, поради което в болницата се говорело, че ще му „скалъпят” нещо. ......
Св. Р.И., близка позната на ищеца, установява, че го е срещнала в болницата при нейно посещение през м.август 2014г. И. бил силно притеснен и разтреперан и й споделил, че са го накарали да напише молба за напускане, тъй като имало жалба срещу него.
Свидетелката го посъветвала да оттегли молбата си и по-късно ищецът й споделил, че е изготвил такава, но не са му я приели.
Св. З.М., съсед на ищеца, посочва, че се намирал в болничното заведение в деня на напускането на И..
Потърсил го за услуга, но ищецът бил смутен и вървял заедно с друг мъж към кабинета на директора. М. ги последвал и решил да изчака пред кабинета. Тогава отвътре чул глас, който казал – „Сядай и пиши! Срещу теб има жалба. Ще напишеш молба за напускане по взаимно съгласие, иначе ще те уволня дисциплинарно”.
Вратата на кабинета била само притворена и св. М. твърди, че е чул целия разговор. Ищецът поискал да види жалбата, но му се отговорило, че няма да му я дадат, като спрямо него били използвани обидни квалификации. Вечерта ищецът споделил с М., че е написал молбата си за напускане под диктовката на директора. Св. М. му предложил да подадат заявление за оттегляне на тази молба.
Разпечатката съдържа 32 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af0eac36-fb32-4d79-b081-1be518a94af3