Решение № 455 от 28.05.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Плевен , 28.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Виолета Г. Николова при участието на секретаря АНЕТА Х. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Виолета Г. Николова Гражданско дело № 20214430102775 по описа за 2021 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 530 и сл. от ГПК вр. чл. 97 от Закона за социалните услуги ( ЗСУ).

Образувано е по молба на *** с вх.*** посочва се в молбата, че в *** е подадено заявление с № ***. от Е. И. Д., в качеството на настойник на А. К.

Д. с ЕГН **********, в която се иска на запретената да бъде предоставена социална услуга от резидентен тип, а именно настаняване в *** – ***. Твърди се в молбата, че от раждането си А. К. Д. е отглеждана в социални институции поради спецификата на заболяването си. Посочва се, че лицето е поставено под пълно запрещение с решение по гр.д.*** Посочва се, че А. К. Д. е освидетелствана от ТЕЛК като й е определена 80 % неработоспособност и водеща диагноза умерена олигофрения, имбецилност. Посочва се, че със заповед № *** на *** лицето временно е настанено в социална услуга от резидентен тип - в ***, до произнасяне от съда. Иска от съда да постанови решение, с което да настани лицето А. К. Д. с ЕГН ********** в социална услуга резидентен тип, а именно *** – ***, за срок от 3 години.

1

В съдебно заседание молителят *** редовно призована,. се представлява от ***, който моли съда да уважи молбата като основателна и доказана.

Процесуалният представител на А. К. Д. – адв.А.В. – ***, редовно призована, се явява лично и взема становище за основателност на молбата.

А. К. Д., редовно призована, взема лично участие в изнесеното съдебно заседание в Защитено жилище за хора с умствена изостаналост, като моли съда да постанови решение, с което да продължи да живее в институцията.

Настойникът на А. К. Д. – Е. И. Д., редовно призована, се явява лично и взема становище за допустимост и основателност на молбата.

***, редовно призована, не се представлява и не взема становище по делото.

Защитено жилище за хора с умствена изостаналост, редовно призовано, се представлява от управителят ***, взема становище за основателност на молбата, като сочи, че от настаняването си в институцията А.Д. не е посещавана от роднини и близки, както и е налице положително развитие у лицето, в резултат на предоставяната социална услуга.

Заинтересованата страна К. В. Д., нередовно призована, не се явява и взема становище за допустимост и основателност на молбата. Видно от отрязъка на призовката, лицето не живее на постоянния и настоящ адрес по справката ГРАО и е с неустановено местоживеене в страната. Съдът приема, че нередовното призоваване на страната не е пречка за провеждане на производството, с оглед ненакърняване интересите на А.Д. и спазване на законовия месечен срок за произнасяне по искането за предоставяне на социална услуга резидентен тип.

В съответствие с изискването на чл. 97, ал. 2 от ЗСУ съдът предприе действия за изследване волята на поставеното под пълно запрещение лице, като посети лично Защитено жилище за хора с умствена изостаналост и проведе среща с А. К. Д.. При опит за словесен контакт с лицето съдът констатира, че с Д. се провежда лесно словесен контакт, последната отговаря на въпросите на съда, общителна е и показва умения за социална комуникация с останалите живущи в институцията. Д. споделя за живота си в Защитеното жилище и наличието на приятелски кръг, както и категорично 2 заявява, че желанието и е да остане да живее в институцията, където има подкрепата на Е.Д.. Съставът придоби лични възприятия и за доверието, което А.Д. намира в настойника си вкл. чрез физически контакт с ръце и словесно изразена обич.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, приема за установено следното от фактическа страна:

Искането е с правно основание чл. 97, ал. 1 от ЗСУ и е процесуално допустимо.

Установява се от представеното заверено копие на удостоверение изх.№ *** издадено от *** че за орган по настойничество и попечителство при *** на лицето А. К. Д. с ЕГН **********, поставена под пълно запрещение с решение по гр.д.*** , е определена Е. И. Д. с ЕГН **********, като издаденото удостоверение е за срок от 6 месеца.

Безспорно е по делото и се установява от медицинско удостоверение за общо здравословно състояние изх.№ *** издадено от д-р Цв.Д. – *** че А. К. Д. е освидетелствана с решение на ТЕЛК № *** с водеща диагноза – *** По делото е приложен и социален доклад, изготвен от ***, в съответствие с разпоредбата на чл. 95, ал. 3, т. 1 от ЗСУ , в който е предложено с оглед интереса на лицето А. К. Д. същата да бъде настанена в специализираната институция за срок от три години.

Към искането за настаняване е приложена справка относно съществуващите подходящи социални услуги в общността за деца и младежи в ***. От същата се установява, че най-подходящо за настаняване на А. К. Д. е *** предвид здравословното й състояние, позиционирането на услугата, предоставяща улеснен достъп до другите развити в общността необходими услуги в комбинация със специализираната компетентност на персонала.

Видно от предварителната оценка на потребностите на лицето, А.Д. не притежава недвижими имоти, не получава доход от наеми, ренти, издръжки, влогове и други, а единствено пенсия в размер на 155,79 лв. заявителката е изведена от дом за деца над 3 години с умствена изостаналост *** и е 3 настанена от 02.10.2009г. в ***. От тогава до настоящия момент роднини и близки не са търсели контакт с лицето и не са проявили желание да полагат грижи за нея. Не съществува възможност за реинтеграция в семейната среда.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Искането с правно основание чл.95, ал.2 вр. чл.97, ал.1 ЗСУ е основателно.

Разпоредбата на чл. 97 от ЗСУ урежда процедурата по настаняване на пълнолетни лица, постановени под пълно запрещение в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда, като е дадено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип.

В разглеждания случай, отчитайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът намира, че настаняването на А. К. Д. в социална услуга от резидентен тип - *** е в неин интерес. Д. е пълнолетна, постановена е под пълно запрещение, поради поставена диагноза " ***.

Заболяването й изисква подкрепа при удовлетворяването на ежедневните потребности, осигуряване на психологическа и педагогическа подкрепа при удовлетворяване на специфичните й потребности, съдействие при осъществяване на специализирани медицински прегледи, лечение и поддържаща терапия при възникване на здравословни проблеми, както и подпомагане от специалисти да се справя с негативните емоции, обогатяване на речниковия запас и общите познания, с цел да води относително самостоятелен живот. Видно от материалите по делото ползването на социалната услуга от резидентен тип ще допринесе за усвояване на социални умения, подкрепа при справяне в трудни ситуации, разширяване на кръгозора и социалните компетентности, развитие на личностния потенциал, усвояване на трудови, социални умения и навици с подкрепата на екип от специалисти.

Съдът приема за доказано по делото, че през периода, в който на лицето е пребивавало в *** *** настаняването е предоставило възможност лицето да ползва онази грижа, от която се е нуждаело, за да се компенсира дефицитът, който се развива с времето поради последиците от заболяването и е налице прогрес. Въпреки естеството на институционалната грижа са отстранени 4 дефицитите на умения за независим живот от А. К. Д.. Последната не получава стандартна институционална грижа, чрез която се задоволяват минимални базови потребности (подслон, храна, надзор и поддържаща медикаментозна терапия, а институционалната грижа е конкретизирана (индивидуализирана), съобразена с конкретните специфични нужди на запретената. Прилаганата грижа е подходяща и адекватна на индивидуалните нужди на *** Д., като е налице напредък в индивидуалното й развитие, установено лично от състава на съда в хода на изнесеното съдебно заседание.

В рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността.

Обратно, установи се, че от постъпването си в институцията през 2009г. лицето не е посещавано от близки и роднини, което обстоятелство бе потвърдено и от *** Д..

Ето защо съдът намира, че настаняването в *** се явява понастоящем подходяща за А. К. Д. социална услуга по смисъла на чл. 16 от ЗСП.

На основание чл. 98, ал. 3 от ЗСУ следва да се определи срок за настаняването, като с оглед данните по делото съдът намира за подходящо той да е три години, считано от влизане в сила на настоящото решение.

Следва да се отбележи, че при промяна на обстоятелствата и разкриването на възможност за реинтегрирането на лицето в неговата семейна среда и преди изтичането на срока, е необходимо незабавно да бъде сезиран съдът, ако установи, че това е в интерес на лицето.Необходимо е да бъде отбелязано също така, че налагането на мярката не препятства възможността на близките и роднините да поддържат контакти с лицето.

С оглед на гореизложеното, съдът:

РЕШИ:

НАСТАНЯВА на основание чл.98, ал.1 от Закона за социалните услуги А. К.

Д. с ЕГН ********** в социална услуга резидентен тип, а именно *** – ***, за срок от 3 години, считано от влизане в сила на настоящото решение .

На основание чл.98, ал.1 ЗСУ решението подлежи на незабавно изпълнение, 5 като обжалването му не спира неговото изпълнение.

На основание чл.99, ал.1 ЗСЕ решението подлежи на обжалване пред ОСПлевен в седмодневен срок.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6