Решение № 1228 от 28.11.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1228 гр. Бургас, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20232100501579 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по въззивната жалба на Р. Х. М. , ЕГН: **********, с адрес: ****, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Гергана Игнатова- Добричка проти в решение № 1485 о т 04.07.2023г., постановено по гр. дело № 1620/2023г. по описа на РС- Бургас, с което е отхвърлен иска му за осъждане на ответника „ЕРНИК“ ЕООД , ЕИК: 102943837, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***, вх. 2, ет. 1, ап. обект М36, представляван от управителя Е. М. М. – Богова да му заплати сумата от 10 000 лева главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на управителя на ответното дружество, поради които ищецът не е получил дължимо му се трудово възнаграждение за периода от 18.01.2022 г. до 18.05.2022 г. за изпълняваната от него работа – строителен работник в гр. Кьолн, Германия, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 18.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника направените в първата инстанция разноски в размер на сумата от 1300 лв.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът неправилно е установил спорните факти и обстоятелства, приемайки, че не са налице основанията на чл.

26,т. 5 от Закона за насърчаване на заетостта. Излагат се съображения, че публикуването на обявява за работа от ответника представлява по същността си насочване и подпомагане на лица за започване на работа, представляващо посредническа услуга по смисъла на закона.

Въззивникът счита за несъстоятелно приетото на съда, че между страните не е имало 1 контакти и връзки, като оспорва изводите му, че ответното дружество не е поемало задължения, които да обосновават, че следва да отговаря за неплатени възнаграждения.

Счита, че тъй като по същността си дейността на ответника представлява насочване и подпомагане на лице по наемане на работа, поради което следва същият да носи отговорност на чуждо виновно поведение –това на работодателя. По горните съображения твърди, че съдът погрешно е установил фактите, имащи отношение към отговорността на ответника, поради което сочи, че постановения съдебен акт е необоснован, неясен и немотивиран, което води до води до неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неоноснователност. По изложените в жалбата съображения, се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ГПК в полза на адвокатския представител на въззивника и в двете инстанции. В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено становище, представляващо писмени бележки по съществото на спора.

В законовия срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият „ЕРНИК“ ЕООД е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който същата е оспорена като неоснователна. Сочи се, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че дружеството е предоставяло посредническа услуга. Излага, че видно от представения договор с немското дружество, на ответника е възложено публикуване на обява с предоставен от възложителя текст, като това обстоятелства е установено и от съдържанието на ангажираните гласни доказателства, които подробно анализирани в писмения отговор.

Сочи, че ищецът е бил ангажиран на работа в Германия от лицето Ш.А., който е разговарял с лицата, от които е бил нает за условията за работа и заплащане. По така наведените обстоятелства, въззиваемото дружество счита, че по делото не е доказано основание за ангажиране на имуществената му отговорност по претенцията на ищеца, тъй като се възразява да са налице действия на ответника, които да са в пряка и непосредствена връзка с причинените на ищеца вреди, а и видно от представеното удостоверение от немското дружество-работодателя- такива не са налице. По подробно изложените в писмения отговор доводи се иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските за въззивното производство В съдебно заседание въззиваемият, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото. Представя писмени бележки.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :

Районният съд е сезиран с предявен от ищеца Р. М. иск за осъждане на ответника „Ерник ЕООД “ да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в неплатено трудово възнаграждение поради незаконосъобразни действия и бездействия на управителя на ответното дружество, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба - 18.01.2022 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че през м. февруари 2020г. от свой познат на име Шабан ищецът е научил, че ответното дружество наемало работници за строителни обекти в Германия, като фирмата плащала добре, сключвала редовни трудови договори и внасяла дължимите за работниците здравни и социални осигуровки. Ищецът заявява, че той и още двама души заминали за Германия и като пристигнали в гр. Кьолн ги посрещнал човек, който се представил като „А.“ - представител на фирмата-ответник. Посочва се, че същият човек настанил ищеца и стъпниците му в квартира и им казал, че ще им плаща по 13 евро/часа за 8 часа рабоота дневно, кактои, че ще бъдат сключени редовни трудови договори 2 и фирмата ще заплаща осигуровките в България. Ищцът признава, че за периода от м. февруари 2020г. до 18.01.2022г. са му заплащани редовно трудовите възнаграждения, като А. събирал работниците в офис, в които е представител за офис на фирма „Ерик“ и е плащал в брой по 1900 евро на човек в присъствието на лице на име Д., като им казвал, че всички осигуровка са платени в България. В исковата молба се сочи, че след 18.01.2022г. плащанията са били спрени, като оттгова нататък е получавал само два аванса в размер на 1400 евро и 1800 евро. Заявява, че за последващия 5 месеца период фирмата-ответник е използвала работната му сила без да му заплаща трудово възнаграждение, като счита, че въпреки липсата на подписано договор правоотношението помежду им следва да се приеме за трудово. В последващи уточнения пред РС-Дулово /в който съд делото първоначално е образувано/ и пред РС-Бургас, на който впоследствие е изпратено по възражение за местна подсъдност, ищецът сочи, че с изненада е разбрал, че ответното дружество е с вписна предмет на дейност „посредническа дейност по наемане на работа на български граждани в страната или в чужбина“. Заявява също, че през цялото време е бил с впечатлението, че неговият работодател е ответника, като едва в хода на настоящото дело разбрал, че дружеството е посредник, като счита, че той следва да отговаря за причинените му имуществени вреди, тъй като именно неговото незаконосъобразно и недобросъвестно поведение засягало неговите права. Счита, че управителя на ответника Е. Б. е следвало да ги информира, че негов работодател е немска фирма, а не представляваното от нея дружество „Ерник“. Излага, че ответното дружество не си е изпълнило задълженията по чл. 31 и чл. 32 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, като не му е предоставило информация в частност за неговия работодател, за който и до момента ищеца сочи,че не му е известен. По тези съображения в исковата молба се твърди, че с тези си незаконосъобразните действия и бездействия ответното дружество, действащо чрез управителя си е станало причината на ищеца да търпи сочените от него имуществени вреди, изразяващи се в неплатено възнаграждение за исковия период от 18.01.2022 г. до 18.05.2022 г. в размер на 10 000 евро, претендирани ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В писмения си отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил основателността на исковете, като по повод уточнението на ищеца е депозорал и допълнително становище от ответника. Навел е съображения за недопустимост на иска. По съществото е оспорил претенцията като неоснователена с възражения, че няма качеството на посредник при наемане на работа. Сочи, че има договорни отношения с немско дружество, което му е възложило да публикува обяви за работа и рекламиране на дейността му в български портали за работа, чието съдържание също се определяло от дружеството -възложител.

Заявява, че именно по такава публикувана обява ищецът е потърсил ответното дружество, което му предоставило телефон на работодателя, с ичйто представител ищецът се свързал, а след това отишъл в Германия и работил за него. Ответното дружество Единственият контакт между страните бил този, като с ищеца не са се срещали, не са уговаряли нито наемане на работа, нито други условия в тази връзка, тъй като не само нямали ангажимент за това, но и такава дейност не им е била възлагана, нито разполагали с информация за нея.

Излага се, че в случай отговорността следва да бъде носена от работодателя. Заявява, че е налице удостоверение, което представя, че ищецът е бил назначен на работа от немски предприемач. По така изложените съображения моли за отхвърлянето на иска и присъждане на разноските по делото.

Така предявените първоначални и насрещни искове са квалифицирани от районния съд с правно основание, по чл. 49 вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД.

С обжалваното решение, първоинстанционния съд е отхвърлил изцяло иска, ведно с акцесорната претенция за законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че по делото не е 3 установено да е налице действие или бездействие на управителя на ответното дружество, или на друг негов работник или служител, което да е в причинна връзка със сочените от ищеца имуществени вреди – неплатено трудово възнаграждение, чиято обезвреда ищецът търси от него. Изложени са мотиви, че няма данни дружеството-ответник да е осъществявало посредническа дейност, за да се изследва и евентуално отговорността му, породена от подобна дейност, нито да не е установено ответното дружество да е осъществило спрямо ищеца която и да е от услугите по чл. 26 от Закона за насърчаване на заетостта.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за неговата нищожност или недопустимост, поради което намира, че същото е валидно и допустимо.

Настоящата инстанция намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от вписаната в търговския регистър дейност на ответното дружество се установява, че същата е с предмет: „посредническа дейност по наемане на работа на български граждани в страната или в чужбина“.

Представено е удостоверение от 30.10.2015г., издадено от МТСП, с което на ответното дружество е дадена безсрочна регистрация за извършване на следните посреднически услуги : изнформиране и консултиране на търсещи работа лица и на работодателите, психологическо подпомагане на търсещите работа лица, насчоване към обучение на възрастни и насочване и подпомагане за започаване на работа, вкл. и в друго населено място в страната или в други държави.

По делото в представен договор за реклама от 04.01.2021 г., по силата на който възложителя „BG BAUBerufgenossenschaft der bauwirstchaft“ – гр.Берлин е възложил на ответника- изпълнител „ЕРНИК“ ЕООД извършването на рекламна дейност, чрез публикуването на обяви за работа и рекламирането на дейността на възложителя в българските портали за работа, като Ало Бургас, Джобс БГ, сайта на изпълнителя и др., срещу заплащане на възнаграждение.