Разпореждане № 22559 от 14.03.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 22559 гр. София, 14.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Частно гражданско дело № 20221110110285 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „пкбя” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците СН. Г. К. и С.

ПЛ. М..

Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично отхвърлено за следните суми: 1340.75 лв., представляваща възнаграждение за услуга „Фаст“; 2062.50 лв., представляваща възнаграждение за услуга „Флекси“, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест същото в тази част противоречи на закона и добрите нрави, като съображенията за това са следните:

В случая заявителят претендира възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Фаст" в размер на 1340.75 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Флекси" – 2062.50 лв. Видно от договора и общите условия услугата "Фаст" включва приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит; след одобрение отпусканата сума се нарежда към клиента по избрания от него начин на изплащане до 24 часа след получаване от кредитора на подписания договор и приложения, а допълнителната услуга "Флекси" предвижда право клиента да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания посочени в ОУ.

Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с 1 усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същите не представляват и реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носят допълнителни ползи за него.

Не се установява длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги.

От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси, трябва да са ясно и точно определени в договора, а в процесния случай не е посочено за всяка една от услугите какъв е размерът на дължимата такса в рамките на общото възнаграждение. С оглед горното е налице хипотезата по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

От данните по делото и твърденията на заявителя става ясно, че длъжникът дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на договора, като плащането е разсрочено и включено като част от погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези допълнителни услуги, поради което следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Това води до нищожност на клаузите за уговорените възнаграждения за допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл.

21 ЗПК. Ето защо, процесните суми, начислени в тежест на длъжника за допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" са недължими.

С оглед изложеното и съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение и за тази сума, тъй като искането е в противоречие със закона и добрите нрави.

Поради изложеното

РАЗПОРЕДИ:

2

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№37402/25.02.2022 г. на „пкбя” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците СН.

Г. К. и С. ПЛ. М. в частта досежно: 1340.75 лв., представляваща възнаграждение за услуга „Фаст“; 2062.50 лв., представляваща възнаграждение за услуга „Флекси“, както и в частта над присъдените разноски от 272.22 лв. до пълния предявен размер.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок от връчване на преписа на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3