Определение № 5509 от 12.04.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5509 гр. София, 11.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Петя Попова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно частно гражданско дело № 20241100503614 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 577 от ГПК и чл. 32а от Правилника за вписванията (ПВ).

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Д. Б., чрез адв. В.П., срещу определение №184/19.02.2024г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване по заявление вх. №10769/19.02.2024г.

В жалбата се твърди, че с посоченото заявление е поискано отбелязване на съдебно решение по гр.д. №72601/2018г. на СРС, 170 състав. Неправилно съдията по вписванията приел, че е необходимо представянето на данъчна оценка за недвижимия имот, за да се удостовери наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота, както и, че дължимата за вписването такса не е съобразена с Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията. Посочва, че исковата молба по гр.д. №72601/2018г. на СРС, 170 състав, е вписана в службата по вписванията с вх. рег. №82003, акт 3, том XIV от 05.12.2018г., като за вписването била платена държавна такса в размер на 13 лева. Съгласно чл.14 от Правилника за вписванията със заявление вх. №10769/19.02.2024г. на Служба по вписванията било поискано отбелязване на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№72601/2018г. на СРС, 170 състав. Към заявлението била приложена и вписаната искова молба. Счита, че държавната такса за отбелязване на съдебното решение е в размер на 10 лева, съгласно чл.3, ал.1 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция по вписванията. Съдията по вписванията бил длъжен служебно да извърши проверка за размера на дължимата държавна такса без да изисква ново удостоверение за данъчна оценка. Предвид горното жалбоподателят моли за отмяна на отказа и указване на вписването.

Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление за вписване, отбелязване или заличаване вх. №10769/19.02.2024г. жалбоподателят е отправил искане до Службата по вписванията към Агенция по 1 вписванията да разпореди отбелязване на решение от 30.03.2021г. по гр.д.

№72601/2019г. на СРС, 170 състав, влязло в сила на 24.10.2023г. към заявлението са приложени два броя преписи от посочения акт, документ за внесена държавна такса в размер на 10 лева, първа страница от вписаната искова молба, по която е образувано гр.д. №72601/2019г. на СРС, 170 състав, и адвокатско пълномощно за адв. В.П., чрез който е подадено заявлението.

С обжалваното определение №184/19.02.2024г. съдията по вписванията е отказал да разпореди отбелязването на съдебното решение по гр.д. №72601/2018г. на СРС по подаденото заявление вх. №10769/19.02.2024г., като са изложени мотиви, че към заявлението не е приложена данъчна оценка за недвижимия имот, съгласно изискването на чл.264, ал.1 от ДОПК, както и, че внесената държавна такса не е съобразена с Тарифата за държавните такси, събирани от АВ. Посочва се, че поради липсата на данъчна оценка за имота – обект на представения акт, при изчисляването на дължимата за вписване такса следва да се вземе предвид стойността на имота, определена в заключението на вещото лице по приетата от съда съдебно-техническа експертиза.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С депозираното заявление жалбоподателят е поискал отбелязване на влязло в сила съдебно решение, поради което производството пред съдията по вписванията е по реда на раздел III „Вписване на искови молби и на постановените по тях съдебни решения“, чл.14 от Правилника за вписванията. Съгласно чл.14 от ПВп влезлите в сила решения, постановени по искови молби по чл.11 се отбелязват по начина, посочен в чл.12 по представен препис от решението, като в този случай решението трябва да отговаря и на изискванията на чл.6 от ПВп.

Съгласно чл. 6 от ПВп подлежащите на вписване актове трябва да съдържат конкретни данни: собственото, бащиното и фамилното име (име, съобразно отечественото право), местожителството (постоянният адрес) и единният граждански номер на страните, в случаите на чл.3 от ЗРБУЛСТАТ, ЛНЧ или код по БУЛСТАТ, а когато няма такъв - мястото и датата на раждане; когато една от страните е търговец или юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието) и организационната форма; посочват се и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, седалището и кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията - ЕИК; за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ; датата и мястото на издаването на акта; описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите; цената 2 на имота или на правото, съответно удостоверявания материален интерес.

Съгласно чл.6, ал.3 и ал.4 от ПВп когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните чл.60, т.1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър и към акта се прилага скица, скица-проект, схема или схема-проект, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или нотариално удостоверени преписи от такива, но това изискване не се прилага при вписвания, отбелязвания и заличавания по чл. 11, 17, 18, 19, 22, чл. 22а, ал. 1 и 3, чл.

23, 24, 25, 26 и 31.

Съгласно чл.13 от ПВп заличаването на вписването по предходния член става, като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело.

Съгласно чл.3, ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията /Тарифата/ за извършване на отбелязване, за заличаване и за подновяване на вписване се събира половината от събраната такса за вписване.

Анализът на горепосочените разпоредби обосновава извод, че за да се уважи искането за отбелязване на влезли в сила съдебни актове по вече вписани искови молби, както и на искане за заличаване на вписване на искова молба, е достатъчно да се представи заверен препис от съдебния акт по вписаната искова молба, както и доказателства за внесена държавна такса за отбелязването, искането следва да е направено от лице с правен интерес и да се представят преписи от съдебните актове, чието отбелязване се иска. За да се уважи искането не е необходимо да се представя данъчна оценка за имота, нито схема на същия. Данъчната оценка е необходима само с оглед определяне на материалния интерес и на дължимата държавна такса за вписването. В хипотезата на искане за отбелязване/заличаване към вписана искова молба разпоредбата чл.3 от Тарифата изрично сочи колко е дължимата такса, и тя не зависи от данъчната оценка на имота, а зависи от събраната вече такса за вписване. В случая от представеното преводно нареждане се установява, че събраната държавна такса за вписване на исковата молба вх.№82003/05.12.2018г. е в размер на 13 лева.

Молителят И. Д. Б. е ответник по исковата молба, представил е документ за вписването в размер на 10 лева, поради което съдът приема, че същият има правен интерес от исканото отбелязване на влязлото в сила съдебно решение, представил е документ за внесена такса за вписването, поради което неправилно съдията по вписвания е приел, че следва да се представи данъчна оценка за имота, за да се определи дали дължима такса е внесена.

Неправилно и в разрез със смисъла на чл.264 от ДОПК и чл.2 и чл.3 от Тарифата, съдията по вписванията е отказал исканото отбелязване и по съображения, че заявителят не е представил данъчна оценка на имота, предмет на съдебното решение. В случая заявителят е поискал отбелязване на влязло в сила съдебно решение, поради 3 което за него не възниква задължение за представяне на данъчна оценка за имотите по смисъла на чл. 264 ДОПК. Съобразно установената съдебна практика (т. 6. от ТР № 7/2012 на ОСГТК на ВКС, определение №523/03.11.2017г. по ч.гр.д. №3584/2017г. на ІV Г. О. на ВКС) съдията по вписванията може да откаже исканото вписване: 1) ако актът не подлежи на вписване, 2) ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията - официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите, 3) ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота (ако се отнася до конкретен имот), 4) ако не е представена скицакопие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, 5) ако не е внесена необходимата такса за вписването (когато такава се дължи) и 6) ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК (освен при вписването и отбелязването на съдебно решение).

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че са били налице предпоставките за отбелязване на представеното от заявителя влязло в сила решение на СРС.

Ето защо, като е отказал отбелязването, съдията по вписванията е постановил незаконосъобразен акт. Това налага обжалваният отказ да бъде отменен и преписката да бъде върната на съдията по вписванията при СРС за разпореждане извършването на вписване.

По изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от И. Д. Б., чрез адв. В.П., определение №184/19.02.2024г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказал да разпореди отбелязването на влязло в сила съдебно решение по гр.д.

№72601/2018г. на СРС по подаденото заявление вх. №10769/19.02.2024г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗВЪРШИ исканото отбелязване по заявление вх. №10769/19.02.2024г. на решение от 30.03.2021г., постановено по гр.д. №72601/2018г. на СРС, 170 състав, влязло в сила на 24.10.2023г.

Връща преписката на съдията по вписванията за извършване на исканото отбелязване по заявление вх. №10769/19.02.2024г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5