Решение № 4644 от 02.08.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4644 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №

20221100113518 по описа за 2022 година

Настоящото производство е образувано по реда на чл. 250 и чл. 251 ГПК за допълване и тълкуване на постановеното по гр. д. № 13518 по описа за 2022 г. на СГС Решение № 2090 от 10.04.2024 г.

Образувано е по молба с вх. № 59767/27.05.2024 г., подадена от ответника „И. С.“ ЕООД, с ЕИК *******, с искане за допълване на постановеното решение за обявяване за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД на сключения предварителен договор от 31.05.2020 г. между В. Г. Л. и „И. С.“ ЕООД относно прехвърлянето на 0.330% ид.ч. от правото на собственост върху процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, находящ се в гр. София, община Столична, район “Триадица”, равняващи се на 21.01 кв.м. Иска се също съдът да се произнесе и относно включването на разпределението и ограничението на ползването на прилежащата дворна площ към съответните обекти (апартаменти, разположени на кота „+/- 0.00 т“, етаж първи) по проект и представляващи тераса към вътрешния двор на кота „0“, съгласно площообразуването на сградата, предвидено в чл. 24 от предварителния договор.

При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не се налага допълване на съдебното решение, тъй като страните не са поискали обявяването на договора в тази му част за окончателен, се иска на основание чл. 251 ГПК съдът да се произнесе по въпроса трябва ли да бъдат прехвърлени идеалните части от поземления имот.

В отговор ищецът заявява становище за недопустимост на молбата, а по същество – за неоснователност.

Съдът, като прецени становищата на страните, приема следното:

По молбата в частта за допълване на решението по чл. 250 ГПК:

Молбата на ответника по делото е допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок.

Съгласно нормата на чл. 250, ал. 1 изр. 2, предл. 1 ГПК молба за допълване на постановено съдебно решение се депозира в едномесечен срок от неговото връчване.

Съобщение с препис от решението на СГС е връчено на ответника на 07.05.2024 г., респективно преклузивният срок е изтекъл на 08.06.2024 г., тъй като последният ден на срока е бил неприсъствен ден /неделя/. Молбата е депозирана на 21.05.2024 г., следователно 1 същата не се явява просрочена.

Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Съдът не споделя довода на ищеца за недопустимост на направеното от ответника искане поради липса на процесуална легитимация. За ответника също е налице правен И.ес от произнасяне на съда по направеното от ищеца искане в неговата цялост, доколкото съдебното решение следва да разреши в пълнота правния спор, възникнал между страните.

Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна.

Допълване на решение по реда на чл. 250 ГПК е възможно тогава, когато е налице непълнота на съдебния акт. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет – при него липсва формирана воля на съда по част от спорното право, по един от съединените искове или по допълнителни искания, свързани с предмета на спора. Настоящият съдебен състав намира, че се е произнесъл по всички искания, заявени от страните по делото, респективно не е налице пропуск, който да бъде отстранен по чл. 250 ГПК.

Противно на изложеното от ответника, съдът се е произнесъл с изричен диспозитив относно прехвърлянето на правото на собственост върху процесния недвижим имот – Апартамент № 52 със застоена площ от 70.70 кв.м., ведно с 0.385% ид.ч. от общите части на процесната сграда и от правото на строеж, равняващи се на 13.34 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, както и 0.330% ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, равняващи се на 21.01 кв.м. ид.ч. от същия /стр. 12 от решението, ред 8 и 9/. Поземленият имот, върху който е построена сградата, е подробно индивидуализиран по-долу в диспозитива на решението /стр. 12, редове 15-24/ по следния начин: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на изп. директор на АГКК, съгласно скица на поземлен имот № 15-680853/26.07.2019 г., издадена от СГКК – София, с адрес на поземления имот: град София, община Столична, район „Триадица”, целият с площ от 6 368.00 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор - няма, номер по предходен план 1127, квартал 55, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, при граници /съседи/: от всички страни – ПИ с идентификатор ***, съгласно приложените по делото писмени доказателства. Следователно не е налице соченото от молителя разминаване между формираните от съда правни изводи, обективирани в мотивите на решението, и волята, отразена в диспозитива на същото.

Що се отнася до искането на ответната страна за допълване на решението с оглед разпределението и ограничението на ползването на прилежащата дворна площ към съответните обекти, разположени на кота „+/- 0.00 т“, етаж първи, съдът намира, че ищецът не е направил изрично искане в този смисъл в петитума на исковата молба. Ответникът, от своя страна, в депозирания отговор на същата е посочил, че клаузата на чл. 24, ал. 1 от предварителния договор, отнасяща се до ограничения на правото на ползване на поземления имот /дворно място/, в който се намира процесният недвижим имот, представлява съществено условие в отношенията на страните по окончателния договор и трябва да бъде възпроизведена в нотариалния акт, но също не е поискал произнасяне по този въпрос в крайния акт по делото.

Независимо от това, съдът счита, че сочената клауза не следва да се възпроизвежда в диспозитива на съдебното решение. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 24 от процесния предварителен договор не съдържа достатъчна индивидуализация на условията за разпределение на ползването на дворното място. Сочената клауза предвижда допълнителни предпоставки, които не са реализирани.

По делото не са представени доказателства, на които съдът да се позове при произнасянето си относно разпределянето на ползването на дворното място, а именно 2 проект на обектите, към които е прилежаща дворна площ, както и технически проект – протокол за разпределение на ползването по чл. 24, ал. 1 от договора. При липса на информация по делото чия собственост са обектите /апартаменти/, към които е придадена тераса, съдът не може да установи кои са собствениците, които следва да ползват дворното място и в чиято полза следва да се учреди ограниченото право на ползване на последното.

На следващо място, в чл. 24, ал. 2 от процесния предварителен договор е предвидено, че купувачът се задължава в деня на изповядване на окончателната сделка пред нотариус да издаде декларация, с която се съгласява, че части от сградата, представляващи тераса към вътрешния двор на кота „0“, ще се ползват единствено и изключително само от собственика на съответния имот /апартамент/, към който е придадена такава тераса. След като съдебното решение по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД замества окончателния договор, който се сключва под формата на нотариален акт, то наличието на такава декларация следва да бъде доказано в хода на производството. Последното обаче не е сторено.

Предвид всичко изложено, така уговорената клауза на чл. 24 от предварителния договор няма характер на окончателно определена клауза за ограничаване правото на ползване. Напротив, единствено предвижда възможност при определени предпоставки и представяне на съответните документи при сключване на окончателния договор страните да постигнат евентуално съгласие относно ограничаване правото на ползване на дворното място. Поради липсата на достатъчна конкретизация и на документите, необходими за ограничаването правото на ползване върху дворното място, предвидената клауза не следва да се обективира в диспозитива на съдебното решение.

Водим от горното, съдът ще остави молбата с правно основание чл. 250 ГПК изцяло без уважение.

По молбата в частта за тълкуване на решението по чл. 251 ГПК:

Съдът намира молбата за тълкуване на съдебното решение за недопустима.

Разпоредбата на чл. 251 ГПК предвижда, че на тълкуване от постановилия ги съд подлежат само влезли в сила решения. Срещу постановеното в производството Решение № 2090 от 10.04.2024 г. от ответника „И. С.“ ЕООД е подадена на 20.05.2024 г. въззивна жалба, заведена в СГС с вх. № 59110/23.05.2024 г. Същата препятства влизането в сила на решението, следователно молбата за тълкуването му се явява преждевременно предявена.

Като такава същата ще бъде оставена без разглеждане.

Във връзка с гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № № 59767/27.05.2024 г., подадена от „И.

С.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, п.к. 8000, ул.

******* *******, ап. офис 2, чрез процесуален представител адв. Г. М., със съдебен адрес в гр. София, ул. „*******, в частта, с която на основание чл. 250 ГПК се иска допълване на Решение № 2090 от 10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 13518 по описа за 2022 г. на СГС, I-15 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима молба с вх. № 59767/27.05.2024 г., подадена от „И. С.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, п.к. 8000, ул. ******* *******, ап. офис 2, чрез процесуален представител адв. Г. М., със съдебен адрес в гр. София, ул. „*******, в частта, с която се иска тълкуване на Решение № 2090 от 10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 13518 по описа за 2022 г. на СГС, I-15 състав.

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от страните пред Софийски 3 апелативен съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4