Решение № 260015 от 02.02.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

ІІ – 260015 02.02.2022г. гр. Бургас

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав На първи юни

2021 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Росица Темелкова

Членове: Таня

Русева-Маркова

Елеонора Кралева

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело номер 1427 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С

Решение № 671 от 21.02.2020г., постановено по гр. дело № 2931/2019г. по описа на Районен съд – Бургас са отхвърлени исковете на „Евро-билд 78“ ЕООД със седалище гр. Бургас против Д. А. Г., * гражданин, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 9 418, 14 лева, представляваща дължимо възнаграждение съгласно сключен между страните през 01.2017г. Договор за изработка с предмет извършване на довършителни строително-монтажни работи в еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** в кв. Сарафово, местност Махаф Хенде, на преградна стена между гаражни клетки в к-с Лас Брисас и монтаж на смесители в два апартамента в к-с Атлантис А 504 и А 405, сумата от 758, 68 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 20.06.2018г. до 04.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 05.04.2019г. до окончателното плащане на сумата.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Евро-билд 78“ ЕООД със седалище гр. Бургас, с която се претендира да бъде постановено решение, с което да бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважена исковата претенция. Във въззивната жалба се посочва, че атакуваното решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие с доказателствения материал. В жалбата се посочва, че съдът е постановил своето решение в противовес с принципите, заложени в ГПК. Посочва се, че е дадена неправилна квалификация на иска, а именно – чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 266 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Посочва се, че изхождайки от твърденията в исковата молба и формулираният във връзка с тях петитум се претендира заплащане на стойността на материалите и труда, които ищецът е вложил за извършване на възложените му без спазване на необходимата писмена форма строително-монтажни работи, които са извършени в интерес на ответника и са останали в неговия патримониум. При това положение, съдът е следвало да приеме, че претенцията се основава на фактическия състав на водене на чужда работа без пълномощие на основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД и в този случай доказателствената тежест следва да бъде разпределена по различен начин. В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно поради това, че е постановено в противоречие с доказателствения материал. Посочва се, че в тежест на ответника-възложител е да ангажира доказателства относно размера, с който трябва да се намали дължимото възнаграждение, като докаже точно кои са некачествените строително-монтажни работи по вид и количества и съответно каква е тяхната стойност, респективно – стойността на необходимите материали и труд за отстраняване на недостатъците, с които суми би следвало да се намали дължимото възнаграждение. Посочва се и обстоятелството, че с извършване на поетапно плащане от страна на ответника и приемането на строително-монтажните работи и поставянето на нови поръчки, същият е приел единичните стойности на дейностите, които са извършвани, поради което и същият е следвало да плати исканото възнаграждение.

Във въззивното производство се посочва, че възлагането на отделните строително-монтажни работи за извършване се е случвало поетапно, но не и хронологично, тъй като е имало моменти, в които ответникът е претендирал да се извърши преимуществено определен обект, дори и ако по предходното възлагане работата да не е довършена до край. Към представената молба-уточнение са представени и редица таблици, които сочат предмета на отделните договори – вид на строително-монтажната работа, количество, единична цена и стойност. Посочено е и обстоятелството, че последната платена сума от страна на ответника е сума в размер на 4 000 лева през месец юни – 2017г. и сума в размер на 1 000 лева е дадена когато са му предявени актове за извършена работа, които актове не са подписани от страна на ответника, но не са и направени възражения по тях.

Представени са и няколко таблици, в които са посочени по всеки един от твърдяните договори каква е стойността на останалите неизплатени суми, както следва: - по Договор № 1, касаещ външни строително-монтажни работи – сума в размер на 1 256, 45 лева, по Договор № 2, касаещ строително-монтажни работи „Първи етаж“ – сума в размер на 3 916, 24 лева, по Договор № 3, касаещ строително-монтажни работи „Втори етаж“ – сума в размер на 1 878, 80 лева, по Договор № 4, касаещ строително-монтажни работи „Сутерен, кино, фитнес, хол и кухня“ – сума в размер на 3 216, 65 лева и по Договор № 5, касаещ строително-монтажни работи „Гаражна клетка“ – сума в размер на 150 лева.

В съдебно заседание въззивната страна – „Евро – Билд

78“ ЕООД чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде уважена исковата претенция.

Ответната страна по въззивната жалба – Д. А. Г. депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че се оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, като претендира същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният акт да бъде потвърден. В отговора се посочва, че наведеното възражение за неправилна правна квалификация, направена от първоинстанционния съд е неправилно и не отговаря нито на правната страна, нито на фактическата страна на спора, а и не кореспондира и на съжденията, заложени в самата въззивна жалба. Посочва се, че при наличие на договорно отношение изобщо не би могло да се счете, че е приложим института на воденето на чужда работа без пълномощие, поради което и съжденията на въззивното дружество в тази насока са изцяло неоснователни, а правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд е правилна. Посочва се, че по делото не може да се направи извод за поетапни плащания по извършените строително-монтажни работи, доказващи приемане на работата, тъй като това са авансови плащания и представляват заплащане преди извършване на самата работа, а получаването и даването на аванси по изпълнение на договорените строително-монтажни работи е признат и от двете страни факт и първоинстанционният съд го е приел именно по този начин. Посочва се, че видно от доказателствата по делото се касае за договорка в цялост за довършителни работи в двор, къща и изграждане на гаражна клетка.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Д.Г. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Предявени са два обективно съединени иска от „Евро-билд 78“

ЕООД със седалище гр. Бургас против Д. А. Г., с които се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 9 418, 14 лева, представляваща незаплатена част от стойността на извършени от това дружество строително-монтажни дейности, извършени в имот на ответника, находящ се в кв. Сарафово, гр. Бургас през 2017г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 758, 68 лева за периода от 20.06.2018г. до датата на предявяване на исковата молба – 05.04.2019г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 05.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба се посочва, че финансирането на строителството е извършено от ответника по делото чрез получаване на десет броя аванси на обща стойност от 26 000 лева, но тъй като общата стойност на изпълнените строително-монтажни работи възлиза на обща сума в размер на 35 853, 14 лева, то от тази сума следва да бъде приспадната вече платената сума в размер на 26 000 лева и да бъде осъден ответника да доплати сумата от 9 418, 14 лева.

Ответната страна по предявения иск депозира в първоинстанционното производство писмен отговор, в който се посочва, че не оспорва обстоятелството, че между него и ищеца е имало уговорка да се извършат строително-монтажни работи в къща 4, както и да се изгради стена между две гаражни клетки. Не оспорва обстоятелството, че сумите, които е заплатил възлизат на 26 000 лева, както и не се оспорва твърдението, че работата по обекта е започнала в края на месец януари 2017г. Ответната страна в отговора на исковата молба посочва, че изпълнителят не е изпълнил договореното в срок, а и голяма част от извършените строителни работи са били некачествени, изпълнени с недостатъци и нуждаещи се от поправка, а част от тях са негодни за тяхното предназначение. В отговора посочените некачествени работи са посочени детайлно.

За да отхвърли ищцовата претенция, първоинстанционния съд е приел, че за ремонт на некачествено и неточно изпълнени от ищцовото дружество работи възлиза на сума в размер от 1 278, 81 лева и именно с тази сума следва да се намали дължимото по договора възнаграждение в размер на 26 543, 31 лева и тъй като платеното от ответната страна по договора възлиза на сума в размер от 26 000 лева, то съдът приема, че същият е изплатил изцяло дължимото от него по процесния договор, поради което е приел, че претенцията е неоснователна.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършване на служебната проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, настоящата инстанция намира, че същото не страда от породи, които да обусловят неговата нищожност или недопустимост. По отношение на наведените съображения за неправилност на постановеното решение, настоящата инстанция съобрази следното:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в началото на 2017г. страните са сключили устен Договор за изработка с предмет извършване на строително-монтажни довършителни работи в къща 4 и изграждане на преградна стена между две гаражни клетки, собственост на ответника. Безспорно е, че страните са имали устни уговорки относно видовете строително-монтажни работи, които ищецът е следвало да извърши в имотите на Д.Г.. По делото не се спори, че за цялата 2017г. – от месец януари до месец декември – 2017г. Д.Г. е извършвал авансови плащания на обща стойност 26 000 лева, като в рамките на този срок е следвало да бъдат извършени и договорените строително-монтажни работи. Страните не спорят относно извършените плащания. По делото от събраните доказателства се установяват и договорените между страните строително-монтажни работи, които е следвало да бъдат извършени, като същите са били уговаряни поетапно и без да е уговорена конкретна цялостна стойност на договора. Безспорно е и обстоятелството, че ответникът Д.Г. не е подписал предоставените му от ищеца протоколи образец 19. При това положение и с оглед на твърденията на страните в производството, настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд правилно е подвел предявения иск под правното основание на чл. 266 от ЗЗД, тъй като между страните не се спори за постигната договореност относно извършване на довършителни строително-ремонтни дейности в имота на ответника Д.Г.

– тоест касае се за сключен договор за изработка между ищцовото дружество и ответната страна и отношенията между тях следва да се регулират именно от нормите на чл. 266 и следващите от ЗЗД, а не от правилата на воденето на чужда работа без пълномощие. В този смисъл, съдът намира наведените възражения във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение за неоснователни.