Решение № 16 от 07.02.2024, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Кнежа, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая П. Кончарска при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело № 20231430100861 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на К. П. К., чрез адв. Н. Н. от ПлАК, против Институт по царевицата – гр. Кн., ЕИК 106524772, с която се иска от съда да постанови решение, с което да отмени заповед № РД 04-43/ 31.10.2023 год. на ръководителя на Институт по царевицата – Кн., с която считано от 01.11.2023 год. е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 71, ал.1 от КТ и да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „младши специалист“ с код по НКПД 33593021 в отдел „Агро. и икон. на царев. производство“, както и да осъди ответника да заплати обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от 01.11.2023 год. до 01.05.2024 год. в размер на 6 702 лв.

В молбата се твърди, че на 22.07.2019 год. ищцата сключила с ответника трудов договор за длъжността „асистент“ на пълно работно време, с основно трудово възнаграждение 672 лева. Твърди се, че подписаният договор е бил безсрочен. Сочи се, че впоследствие били сключвани допълнителни споразумения към основния договор, с които се променяло едностранно от работодателя месечното трудово възнаграждение на ищцата. Твърди се, че на 01.08.2023 год. на ищцата били представени за подпис две допълнителни споразумения към трудовия договор, с които се променяла длъжността й от „асистент“ на „младши асистент“ и се намалявало трудовото й 1 възнаграждение, както и че с едното от тях се въвеждал изпитателен срок от 6 месеца, без да е ясно в чия полза е този срок. Навеждат се твърдения, че така подписаните между страните споразумения са нищожни, тъй като с тях е била приета промяна в ТД от 23.07.2019 год., а подписаният от ищцата и ответника ТД е от 22.07.2019 год.

Твърди се, че със заповед № РД-04-43/ 31.10.2023 год. ответникът е прекратил трудовото правоотношение на ищцата без предизвестие, считано от 01.11.2023 год. на осн. чл. 71, ал.1 от КТ. Твърди се, че така посоченото правно основание в заповедта е незаконосъобразно и в противоречие с разпоредбата на чл. 70, ал.5 от КТ, т.к. в сключения между страните основен договор не е налице уговорка за срок за изпитване в полза на която и да е от тях. С оглед на това ищцата счита, че при липса на такава уговорка и действащ повече от 4 години трудов договор издадената заповед за прекратяване на ТПО е изцяло незаконосъобразна и за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове, вкл. заплащане на обезщетение по реда на чл. 225, ал.1 от КТ за периода от 01.11.2023 год. до 01.05.2024 год.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Сочи, че между страните е бил сключен трудов договор № 12/ 22.07.2017 год., по силата на който ищцата е заемала длъжността „асистент“. Посочва се, че срокът на договора за асистент, съгласно чл. 54 от Закона за висшето образование за академичните длъжности не може да бъде по-дълъг от 5 години. Твърди се, че условията и реда за заемане на академична длъжност „асистент“ са детайлизирани в ППЗРАСРБ, а съгл. 17 от ЗРАСРБ ( Закон за развитието на академичния състав в Република България) висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност асистент на срочен договор. Сочи се, че ищцата е заемала длъжността „асистент“ и на основание чл. 17 ЗРАСРБ трудовото правоотношение е следвало да бъде срочно. Твърди се, че в установения в чл.

44, ал.2 от ППЗРАСРБ 4-годишен срок същата не е придобила образователна или научна степен доктор, изискуема за да участва в конкурс и евентуално да бъде назначена на длъжност „главен асистент“, поради което работодателят е следвало да прекрати трудовото й правоотношение. Твърди се, че с цел да избегне оставането си без работа ищцата подала молба с вх.№ 93-53/ 2

26.07.2023 год., с която е поискала да бъде преназначена на длъжност „специалист“. Сочи се, че работодателят е уважил молбата и с допълнително споразумение от 01.08.2023 год., подписано от страните, ищцата е била преназначена на безсрочен трудов договор на длъжност „младши специалист“, като изрично в споразумението било посочено, че е уговорен срок на изпитване съгласно чл. 71, ал.1, от КТ в полза на двете страни. Сочи се още, че съгласно нормата на чл. 71, ал.1 от КТ до изтичане на срока за изпитване, страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Твърди се, че в случая се касае за заемане на друга длъжност, различна по своите функции от предишната и клаузата за срок на изпитване не противоречи на чл. 70, ал.5 от КТ. Посочва се, че в срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол и до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал.1 КТ. Предвид така изложеното, ответникът моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни, вкл. акцесорния иск за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението.

Ищецът – редовно призован, в съдебното заседание се явява лично и с адв. Н. Н., с представено по делото пълномощно. Процесуалният представител поддържа исковата молба, позовава се на писмените доказателства, не сочи други доказателства. В хода по същество, моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира разноски по делото. С допълнително представени писмени бележки (защита) с вх.№ 335/ 30.01.2024 год. навежда доводи, че с цитираното в заповедта за уволнение допълнително споразумение № 47/ 01.08.2023 год. към трудов договор № 12/ 22.07.2019 год. е уговорен срок на изпитване по чл. 70, ал.1 от КТ, но в същото е посочено, че то е сключено към трудов договор от 23.07.2019 год., какъвто между страните не е бил сключван. При тези съображения счита, че при липса на валидно сключено допълнително споразумение към действащия трудов договор № 12/ 22.07.2023 год. не е налице и валидно уговорен срок за изпитване.

Ответникът – редовно призован, в о.с.з. се представлява от адв. А. Д. от ПлАК, с пълномощно по делото. Процесуалният представител оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли като неоснователни и 3 недоказани. В представена писмена защита излага подробни доводи относно спазена процедура по прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

От представения и приет по делото Трудов договор № 12 от 22.07.2019 год. се установява, че между Институт по царевицата – гр. Кн., с ЕИК 106524772, представляван от доц. д-р Н. Хр. П. – директор, научноизсл., в качеството на работодател и К. П. К., с ЕГН ********** и адрес: гр. Кн., ул.

„***“ № *, като работник, е бил сключен трудов договор на основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ – за неопределено време, по силата на който ищцата била назначена на длъжност Асистент с код по НКПД 24227081, с място на работа: специализирана администрация, агро. и икон. на царев. произв. – гр. Кн.. В договора било уговорено работно време от 8 часа на ден, при основно месечно възнаграждение в размер на 672.00 лв. Видно от съдържанието на договора, ищцата е постъпила на работното си място за изпълнение на трудовите си задължения на дата 23.07.2019 год.

Установява се, че с допълнително споразумение № 99 към трудов договор 0/ 23.07.2019 год., сключено на 01.01.2020 год., страните се споразумели за изменение на трудовия договор в частта, касаеща трудовото възнаграждение на ищцата.

Установява се, че с допълнително споразумение № 71 към трудов договор (без номер) от дата 23.07.2019 год., подписано от страните, от работодателя едностранно е било увеличено възнаграждението на ищцата.

Установява се, че с допълнително споразумение № 121 от 01.07.2022 год. към трудов договор (без номер) от 23.07.2019 год., връчено на ищцата на 20.07.2022 год., е последвало ново едностранно увеличение на възнаграждението на работника от работодателя.

Установява се, че с допълнително споразумение № 147 от 06.12.2022 год. към трудов договор от 23.07.2019 год., по взаимно съгласие на страните отново е било увеличено основното месечно трудово възнаграждение на ищцата.

4

Установява се още, че с молба от 24.07.2023 год. до директора на ИЦ – Кн. (вх.№ 93-53/ 26.07.2023 год.) ищцата К. П. К. е поискала да бъде преназначена на длъжност специалист, производство на полски опити.

Установява се, че с допълнително споразумение № 47/ 01.08.2023 год. към трудов договор (без номер) от 23.07.2019 год. между Институт по царевицата – Кн., представляван от доц. д-р Н. Хр. П. и К. П. К., на основание ДС към ТД и молба № 93-53/ 26.07.2023 год. е било постигнато съгласие за изменение на трудовия договор, считано от 01.08.2023 год., като от длъжност „Асистент“ ищцата била назначена на длъжност „Младши специалист“ с код по НКПД 33593021, на пълно работно време – 8 часа, с основно трудово възнаграждение в размер на 820 лв. Със същото (по взаимно съгласие) трудовото правоотношение е било изменено, като бил уговорен срок за изпитване съгласно чл. 70, ал.1 от КТ, в полза на двете страни. Екземпляр от допълнителното споразумение е бил връчен на ищцата на 01.08.2023 год.

С допълнително споразумение № 127/ 01.08.2023 год. към ТД от 23.07.2023 год., подписано от страните, работодателят е увеличил основното трудово възнаграждение на работника на 950 лв. Екземпляр от същото е бил връчен на ищцата на 21.08.2023 год.

По делото е безспорно, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение.

Не се спори между страните, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено от работодателя със Заповед № РД 04-43/ 31.10.2023 год., считано от 01.11.2023 год. на основание чл. 71, ал.1 от КТ, в срока за изпитване. С процесната заповед било наредено на ищцата да се изплати обезщетение съгласно чл. 224, ал.1 от КТ – за неизползвания платен годишен отпуск 8 работни дни в размер на 365.63 лв.

Екземпляр от заповедта е бил връчен на ищцата на 31.10.2023 год., при отказ да я подпише, удостоверено с подписите на двама свидетели – Силвия Ангелова Ангелова и Ирена Ангелова Стоева.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Правнорелевантният момент, към който се преценява законността на уволнението е датата на прекратяване на ТПО – със заповед № РД 04-43 от 5

31.10.2023 год., считано от 01.11.2023 год.

Не е спорно по делото, че въз основа на трудов договор от 22.07.2019 год. между страните е възникнало трудово правоотношение, с начало 23.07.2019 год. (датата, на която ищцата е постъпила на работа, бел. на с.д.), по силата на което К. П. К. е изпълнявала длъжността Асистент с код по НКПД 24227081 в Институт по царевицата – гр. Кн., както и че договорът е бил сключен за неопределен срок.

Не се спори между страните, че съгласно разпоредбата на чл. 44, ал.2 от ППЗРАСРБ максималната продължителност на трудовия договор за длъжността „асистент“ е до 4 години, както и че в този срок ищцата не е придобила образователна и научна степен „доктор“, за да може да участва в конкурс за заемане на академична длъжност.

Установява се по безспорен начин, че след изтичане на 4-годишния срок с молба от 24.07.2023 год. (вх.№ 93-53/ 26.07.2023 год.) ищцата е поискала да бъде преназначена на друга длъжност – специалист.

Безспорно установено е, че с допълнително споразумение № 47 от 01.08.2023 год. към трудов договор от 23.07.2019 год. ищцата е била назначена на длъжност Младши специалист с код по НКПД 33593021 и че в допълнителното споразумение по взаимно съгласие е бил уговорен при условията на чл. 70, ал.1 от КТ срок за изпитване в полза на двете страни.