Решение № 3255 от 20.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3255 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100502767 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „П.Е.Е.С.“ АД срещу решение от 04.10.2022 г. по гр.д. №2114/2022 г. на Софийски районен съд, 178 състав, с което са уважени предявените от Г. С. И. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ – за признаване на уволнението, извършено със заповед №67/18.11.2021 г. на изп. директор на жалбоподателя на основание чл.330 ал.1 т.6 КТ, за незаконно и неговата отмяна, с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител проекти – строителство; с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за времето, за оставане без работа за периода 19.11.2011 г. 18.05.2022 г. в размер на 11 437,62 лв., ведно със законната лихва от 17.01.2022 г. до окончателното изплащане, като жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца и по сметка на СРС разноски в производството.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в процесната уволнителна заповед са налице противоречиви твърдения относно вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина, респ., че ищецът не ги е извършил. Поддържа, че по делото е установено наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца, както и че работодателят е съобразил критериите по чл.189 ал.1 КТ. Предвид 1 изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Г. С. И. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предмет на настоящото въззивно производство е и определение на СРС, постановено на 05.12.2022 г., с което е оставено без уважение искането на ищеца Г. С. И. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Това определение е обжалвано от ищеца с частна жалба, в която е посочено, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е извършвано процесуално представителство, респ. не е налице основание за отказ от присъждане на адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят моли определението на СРС да бъде отменено, като и бъде присъдено заплатеното от нея адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата „П.Е.Е.С.“ АД в законоустановения срок оспорва частната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По въззивната жалба:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

По делото не е спорно и се установява от представения трудов договор №1016/31.10.2019 г., че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемала длъжността „Ръководител проекти - строителство“ в ответното дружество.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед №67/18.11.2021 г. на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ – поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Заповедта е връчена на ищеца на 19.11.2021 г., поради което и на основание чл.195 ал.3 КТ следва да се приеме, че трудовото правоотношение на ищеца с ответника е прекратено, считано от 19.11.2021 г.

Вменено и е извършването на следните нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 т.1 и т.7 вр. чл.190 т.3 КТ, а именно: в периода 25.10.2021 г. – 29.10.2021 г. са извършени поне 4 нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в закъснение за явяване на работа на 2

25.10.2021 г., 26.10.2021 г., 27.10.2021 г. и 29.10.2021 г., като видно от справката на техническо мобилно устройство за отчитане присъствието посредством картов четец, което е находящо се на строеж „Хотел Juno“, е налице повтаряемост на нарушенията, като в т.2 от заповедта са посочени данните от справката за всеки отделен ден: на 25.10.2021 г. е отчетен „вход“ в 08:42 ч.; на 26.10.2021 г. е отчетен „вход“ в 08:43 ч.; на 27.10.2021 г. е отчетен „вход“ в 08:48 ч. и на 29.10.2021 г. е отчетен „вход“ в 09:25 ч.; допуска, че е предоставила личната си ел. поща за водене на служебна кореспонденция на трето лице-контрагент на работодателя за строеж „Бюро Патенти“, което е нарушение на Правилника за вътрешния трудов ред и задължението да се ползва служебна ел. поща за изпълнение на работните задължения.

Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя – ответник в процеса.

Подробното описание на обективните и субективните признаци на нарушението е от съществено значение за защита на служителя срещу неоснователно ангажиране на дисциплинарната му отговорност чрез депозиране на адекватни обяснения и при възможност – на доказателства, оборващи изводите на наказващия орган. Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно. Съгласно трайната практика на ВКС – решение №376/11.06.2010 г. по гр.д. № 264/2009 г., ІІІ Г О на ВКС, решение №278/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г., ІV ГО на ВКС, решение №460/17.06.2010 г. по гр.д. №465/2009 г., ІІІ ГО на ВКС и др., е възможно мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение, чрез препращане към друг акт на работодателя, обективиращ нарушението чрез неговите признаци, който е известен на работникът или служителят. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта. Не е задължително този документ непременно да изхожда от работодателя.

Важното е той да е станал достояние на работника или служителя. Правилото на чл.195 ал.1 КТ не е нарушено, когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил на работника дисциплинарно наказание. В този случай липсата на пълно и подробно описание на фактическите основания за дисциплинарно наказание не биха 3 довели до опорочаване на заповедта /решение №388/04.10.2012 г. по гр.д. №205/2012 г., IV ГО на ВКС/.

Съдът намира, че процесната уволнителната заповед съдържа всички задължителни реквизити, посочени в нормата на чл.195 ал.1 КТ по отношение - мотиви, нарушителят, нарушението, индивидуализирано с неговите обективни и субективни признаци, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, противно на приетото от първоинстанционния съд. В исковата молба ищцата е заявила защитна позиция срещу твърдените в заповедта дисциплинарни нарушения - закъснения, а когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил дисциплинарно наказание, заповедта се счита надлежно мотивирана. Освен това, в диспозитива на заповедта за уволнение ясно е посочено какъв е видът на нарушението – закъснение за явяване на работа на 4 конкретни дати, а в обстоятелствената част са уточнени часовете, в които ищецът се е чекирала през системата за достъп.

Чл.194 КТ урежда сроковете за налагане на дисциплинарните наказания. Ал.1 предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Сроковете са преклузивни. С изтичането им се прекратява възможността работодателят да наложи дисциплинарното наказание, като по делото не е спорно и е установено, че са спазени сроковете по чл.194 КТ /вменените закъснения за през периода 25.10.2021 г. – 29.10.2021 г., ползването на личната ел. поща – на 03.10.2021 г., а заповедта е издадена на 18.11.2021 г./.

Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ, в стадия на установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Това задължение на работодателя като орган на дисциплинарна власт представлява, от друга страна, право на работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.

По делото е представено искане от пълномощника на изп. директор на ответника до ищеца, изпратено и по ел. поща и получено на 03.11.2021 г., за даване на обяснения във връзка с всяко едно от вменените и процесни нарушения на трудовата дисциплина, поради което настоящият съдебен състав намира, че по делото се установи ответникът да е спазил императивното изискване на чл.193 ал.1 КТ.

Съгласно трайната практика на ВКС, обобщена в решение №50035 от 03.04.2023 г. по гр.д.

№1621/2022 г., III ГО, системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 ал.1 т.3 КТ, са три или повече дисциплинарни нарушения, поне за едно от които да не е наложено преди това дисциплинарно наказание /да не е санкционирано с предходна заповед на работодателя/, като по отношение на вече санкционираните нарушения – наказанията следва да не са заличени. Когато в производството по чл.344 ал.1 т.1 КТ се оспорва заповед, с която дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено за системни нарушения на трудовата дисциплина, част от които са били вече санкционирани с предходни връчени на ищеца заповеди за дисциплинарно наказание, достатъчно е работодателят да се е позовал на тях в мотивите на уволнителната заповед и/или да представи по делото заповедите за вече 4 санкционираните нарушения, които заедно с несанкционираните обуславят „системността“ по чл.190 ал.1 т.3 КТ.

Със заповед №339/12.12.2019 г. на изп. директор на дружеството-ответник е наредено на обектите, на които дружеството има качеството на главен изпълнител и извършва СМР пряко или чрез трети лица, е възложено всяко лице, заемащо длъжност „Ръководител проекти“ при водене на официалната кореспонденция с контрагенти да използва единствено и само създадената обектова ел. поща, а в случай, че е невъзможно използването на обектовата ел. поща е задължително копирането на обектовия имейл адрес в изпращаната кореспонденция до контрагентите.

От представения по делото Правилник за вътрешния трудов ред от 12.03.2021 г., утвърден от изп. директор на ответното дружество, се установява, че работното време за работещите в дружеството е определено, както следва: офис и склад – начален час – 08:30 ч., и строителни обекти – начален час – 08:00 ч.