Решение № 238 от 14.07.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Дупница, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20261510200591 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 26-1139-000039 от 12.02.2026 г., издадено началник група в ОДМВР-Кюстендил, с-р „Пътна полиция- Кюстендил“, с което на от К. К. К., с адрес: гр. Б. д. , ул. "И.В." № **, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, е наложено, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание - „глоба”, в размер на 153,39 евро /равностойност на 300 лева по фиксиран курс на БНБ 1.95583 лева за евро/, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал санкционираният водач, който го обжалва в срок. В жалбата си излага подробни съображения против законосъобразността и правилността на атакувания акт. Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения в АУАН и НП.

Иска отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, като се представлява от редовно упълномощен адв. С., който поддържа жалбата и излага допълнителни аргументи в нейна подкрепа. Взема становище по доказателствата. Пледира за отмяна на НП.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, взема становище за неоснователност на жалбата в представеното съпроводително писмо.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 29.01.2026 г., около 13:20 ч., в общ. Дупница, по път 1-1, Е-79, км. 343, в посока на 1 движение от с. Усойка към с. Мурсалево, жалбоподателят К. К. управлявал лек автомобил ******, с рег. № ******, собственост на лицето Н. П., с ЕГН **********, след като преди това с НП № 22-0245-000340/19.08.2022 г., на РУ-Бобов дол, връчено на 08.12.2023 г. и влязло в сила на 23.12.2023 г. и с НП № 23-0332-000738/10.11.2023 г., на РУ-Рила, връчено на 08.12.2023 г. и влязло в сила на 23.12.2023 г. му били отнети, съответно 6 и 20 контролни точки от наличните за него като нов водач общо 26 контролни точки, на основание чл. 157, ал. 1 от ЗДвП. СУМПС издадено на водача било отбелязано със статус „невалиден“ в системата на КАТ АИС-АНД. По време на движението си жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейските служители – свидетелите К. Б. и Д. В., които му потърсили документите за проверка, но същият не представил СУМПС, като след справка с РСОД в системата на КАТ АИС-АНД било установено, че издаденото му СУМПС е със статус „невалиден“. След справка с ОДЧ при ОДМВР-гр. Кюстендил се потвърдило това обстоятелство, като било установено допълнително, че на водача с цитираните връчен и влезли в сила по-рано НП-та са отнети общо 26 контролни точки или всички предоставени при първоначално издаване на СУМПС на нов водач контролни точки съгласно чл. 2, ал. 2 от Н а р е д б а № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

С оглед установените обстоятелства след справките при проверката свидетелката Б. му съставила АУАН, за нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Актът бил подписан от свидетеля В., както и бил подписан и връчен препис на жалбоподателя, без да са отразени в него каквито и да е възражения. Такива писмени възражения, в които се оспорва, че СУМПС е било валидно към датата на проверката са постъпили в срок на 04.02.2026 г.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 26-1139-000039 от 12.02.2026 г., издадено началник група в ОДМВР-Кюстендил, с-р „Пътна полиция- Кюстендил“, с което на от К. К. К., с адрес: гр. Б. д. , ул. "И.В." № **, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, е наложено, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание - „глоба”, в размер на 153,39 евро /равностойност на 300 лева по фиксиран курс на БНБ 1.95583 лева за евро/, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Б. и В., както и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вкл. служебно изисканите от съда и представени от АНО справки и информация Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите полицейски служители, тъй като същите се подкрепят изцяло от приложените по делото писмени документи, не съдържат абсолютно никакви противоречия и са логични, последователни, достатъчно изчерпателни и ясни. И двамата добросъвестно отговарят на поставените им от съда и страната въпроси, като 2 добросъвестно отчитат и заявяват обстоятелствата, за които нямат категорични и ясни спомени. С категоричност поддържат изцяло отразеното в съставения от св. Б. на място АУАН. Описват последователно и еднозначно нарушението, начинът на извършването му, както и времето и условията при които е било установено и извършените справки за установяване на обстоятелствата във връзка с валидността на СУМПС издадено на водача.

Няма данни за каквато и да е предубеденост на същите спрямо жалбоподателя, доколкото лицата изобщо не се познават.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и срещу акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна, поради следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения за това ред и в сроковете предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.

Налице е редовна процедура по връчване на АУАН на жалбоподателя - лично на него срещу подпис и без възражения. НП също е връчено редовно на същия срещу подпис. Налице е ясно, пълно и точно описание на нарушението с посочване на всичко факти и обстоятелства и приложимите законови норми.

По нарушението на чл. 150 от ЗДвП:

Съгласно чл. 150 от ЗДвП, „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

Наред с това при нарушение на чл. 150 от ЗДвП, в текста на чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП законодателят е предвидил следното:

„Наказва се с глоба 300 лв.:“ т. 2 „който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или с л е д като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е 3 обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;“ В същото време съгласно чл. 157, ал. 1 и ал. 4 от ЗДвП: “ При издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство.

В националния регистър за водачите и техните нарушения и наказания по чл. 165, ал. 1, т.

6 се съхранява информация за контролните точки за отчет на извършените нарушения.“ Ал. 4 „ Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност“.

В чл. 2, ал. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение е предвидено изрично, че при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП.

С оглед на тази нормативна уредба и установените безспорно предходни нарушения извършени малко след издаването на СУМПС на жалбоподателя, санкционирани с НП № 220245-000340/19.08.2022 г., на РУ-Бобов дол, връчено на 08.12.2023 г. и влязло в сила на 23.12.2023 г. и с НП № 23-0332-000738/10.11.2023 г., на РУ-Рила, връчено на 08.12.2023 г. и влязло в сила на 23.12.2023 г., с които му били отнети, съответно – 6 броя и 20 броя контролни точки или общо всички предоставени контролни точки за отчет съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП се налага извод, че водачът-жалбоподател е бил неправоспособен към след дата 23.12.2023 г. Изгубил е обективно по силата на закона правоспособността си по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и това правилно и своевременно е било отразено в информационната система на КАТ „АИС-АНД“ с посочване на статус „невалиден“ и брой налични точки „0“ в справката за нарушител/водач на лицето, каквато е приложена и по делото – л. 10-л.12 и в писмото на ОДМВР-Кюстендил – л. 28 от делото.

От събраните категорични и безспорни гласни и писмени доказателства се установява явно и несъмнено от обективна страна, че е налице нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Налице е реализирано изпълнително деяние – управление на МПС от неправоспособен водач по пътищата за обществено ползване, като същият е изгубил правоспособността си много преди датата на нарушението по указания в НП и АУАН ред – чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, т.е. след отнемане на всички контролни точки.

Нарушението е категорично и безспорно съставомерно и от субективна страна, доколкото от приложената справка за нарушител водач и от събраните други подкрепящи отразеното в нея гласни и писмени доказателства, вкл. писмо на ОДМВР-Кюстендил се установява несъмнено, че на водача са били връчени на 08.12.2023 г.и двете цитирани по 4 горе предходно издадени му НП-та, с които са му наложени съответни административни наказания по ЗДвП и са му били отнети като последица от това и описаните в тях и посочени изрично в справката, съответно 6 броя и 20 броя контролни точки или общо всички предоставени контролни точки за отчет съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП. Тоест същият с връчване и влизане в сила като необжалвани на двете НП-та - НП № 22-0245000340/19.08.2022 г. и НП № 23-0332-000738/10.11.2023 г. е бил обективно информиран надлежно и в писмена форма за броя на отнетите му точки, като пълнолетно лице и правоспособен до онзи момент водач положил успешно теоретичен изпит в миналото е бил наясно с общия начален брой от 26 точки полагащи му се като нов водач, до изтичане на 24 месеца от придобиването на правоспособност, което в неговия случай видно от събраните писмени доказателства – справки и писмо на лист 28 от делото е следвало да се случи, ако беше спазвал закона като правоспособен водач, едва на дата 30.05.2024 г. Много преди тази дата той е изгубил изцяло и окончателно правоспособността си по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП с изгубване на целия общ брой полагащи му се до онзи момент контролни точки поради извършени множество нарушения по ЗДвП и не е представил доказателства, а и няма твърдения от защитата или пък данни по справката за нарушител водач или от писмото на ОДМВР-Кюстендил за тяхно частично или пълно възстановяване до датата на процесната проверка по предвидения за това законов ред. Поради всичко изложено според съда е налице знание, а от там и пряк умисъл при извършване на настоящото нарушение. Непознаването на закона още от римското право никога не е било основание за неспазването му /"Ignorantia legis non excusat"/, както едва ли не се претендира в случая в пледоарията относно обективната информираност на водача-жалбоподател. Нещо повече неизпълнението от негова страна на обективното му задължение възложено му императивно от закона по чл.