Решение № 348 от 05.04.2022, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 348/05.04.2022г. по НАХД № 447/2022г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано по повод постановление на Районна прокуратура Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание спрямо обвиняемия П. СТ. Ж., ЕГН:**********, за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК - за това, че на 03.01.2022 година, в град Бургас, парк „Росенец“, в близост до нефтобаза „Лукойл“, в посока от хижа „Странджа” към хижа „Миньор“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“, модел „***“ с Рег.№***, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство и в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 20-0769-005290/22.01.2021 година на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - гр.Бургас, връчено му на 16.02.2021 г., влязло в сила на 24.02.2021 година за такова деяние - за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление.

В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично като е направил искане в производството по делото да се представлява от служебно назначен защитник адв.

К. от БАК, тъй като желае да има защитник, но няма възможност да заплати възнаграждение и интересите на правосъдието изискват това.

За служебен защитник на обвиняемия на основание чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК беше назначена адв. К., която намира, че действително следва да се освободи от наказателна отговорност обвиняемият, но моли да му се определи минималното предвидено от закона наказание глоба.

В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание „Глоба” в размер от 1000 лева.

Защитникът на обвиняемия – адв. К. счита, че следва да се постанови решение, с което на обвиняемия да се наложи минимално наказание.

Обвиняемият се придържа към казаното от защитника си. В последната си дума моли за минимално наказание.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият П. СТ. Ж. – ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, с настоящ адрес: ***, неженен, със средно образование, работи като пълнач в бензиностанция „***“, неосъждан.

Обвиняемият е неправоспособен водач като бил наказван по административен ред за управление на моторно превозно средство, без съответно свидетелство за управление съгласно наказателно постановление № 20-0769-005290/22.01.2021 година на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - гр.Бургас, връчено му на 16.02.2021 г., влязло в сила на 24.02.2021г.

На 03.01.2022г. в град Бургас при обход в парк „Росенец“ в близост до нефтобаза „Лукойл“, в посока от хижа „Странджа” към хижа „Миньор“, полицейски автопатрул в състав - свид. Д.К. и свид. В.В>, спрели за проверка лек автомобил „***” с рег.№ ***, управляван от обв.П.Ж.. Установили, че водача не притежава и не носи СУМПС. Направили на място справка и разбрали, че СУ МПС не му е издавано, за което поискали съдействие от 1 колеги от сектор „Пътна полиция“ като на място бил изпратен св. Х.Х.. За констатираното нарушение на обв.Ж. съставил АУАН. Видно от приложените към делото материали, обв.Ж. като неправоспособен водач и отново без съответно СУМПС е управлявал МПС, за което е наказан по административен ред с НП № 20-0769-005290/22.01.2021 година на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - гр.Бургас, връчено му на 16.02.2021 г., влязло в сила на 24.02.2021г.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Д.К. (л. 14); Х.Х.

(л. 16); В.В> (л. 17); Д.С. (л. 18); обяснения на обвиняемия;

От писмените доказателства и доказателствени средства: справка за нарушител/водач (л. 23;28); АУАН (л. 25); наказателно постановление № 20-0769-005290/22.01.2021 година на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - гр.Бургас (л. 26); талон за л.а. (л.9); справка съдимост.

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Фактическата обстановка не се оспорва и от обвиняемия или неговия защитник, поради което и настоящият състав намира за излишно да прави детайлен анализ на доказателствените материали.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието „управление“, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

Установява от показанията на всички свидетели, че именно обвиняемият е управлявал МПС.

На следващо място от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил с рег.№ *** е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, тъй като е снабден с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.

На последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът изисква управлението на МПС да се осъществява в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление. В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице. Обвиняемият никога не е притежавал свидетелство за управление на МПС като съгласно НП № 20-0769-005290/22.01.2021 година на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр.Бургас, връчено му на 16.02.2021 г., влязло в сила на 24.02.2021г. е наказван по административен ред за това, че е управлявал МПС без да е правоспособен водач.

Обвиняемият не е придобил правоспособност да управлява МПС и въпреки това на 03.01.2022г. е управлявал МПС без СУМПС в едногодишен срок от наказването за същото 2 деяение по административен ред. Към процесната дата 03.01.2022г. все още не е бил изтекъл едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление без съответното свидетелство, но същият е управлявал МПС, поради което и деятелността му изпълва всички признаци на състава по чл. 343в, ал.2 НК.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че не бива да управлява МПС, тъй като не разполага със СУМПС, с НП № 20-0769005290/22.01.2021 година на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - гр.Бургас, влязло в сила на 24.02.2021г. е наказан за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление и не е изминал едногодишен срок от наказването му, както и че с действията си привежда в движение автомобила и го придвижва в пространството, като от волева страна обвиняемият е искал да управлява МПС и то именно в едногодишния срок от наказването му за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до три години и „Глоба“ от петстотин до хиляда и двеста лева. В същото време по отношение на обвиняемия са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:

1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;

2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;

3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.

4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние, нито след употреба на наркотични вещества и не са налице множество престъпления.

Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.

При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени противообществени прояви (същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало, доколкото същото е отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо място обвиняемият изразява съжаление. Същият е оказал пълно съдействие на разследващите органи. Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице със сравнително ниска степен на обществена опасност, като настоящето престъпно деяние е инцидентна проява в живота му, както и че същият е осъзнал стореното и се разкайва за него. Всичко това води до извода, че в случая са налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице.

Поради тези съображения и като съобрази имущественото и социално положение на обвиняемия, съдът счита, че спрямо същия следва да се определи наказание при превес на 3 смекчаващи отговорността обстоятелства в минимален размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева. Следва да се посочи, че не е налице хипотезата на чл. 78а, ал. 5 НК, която предвижда, че когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба, тъй като разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 НК предвижда наказание не само глоба, но и по-тежко наказание каквото е „лишаване от свобода“, а именно наказание „лишаване от свобода“ от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. Т.е. в случая за извършеното деяние по чл.343в, ал.2 НК се предвиждат кумулативно наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“, поради което и размерът на административното наказание по чл.78а, ал.1 НК не може да бъде по-малък от 1000 лв. и той е съобразен с обстоятелствата по делото, личността на обвинямия и според съдебния състав ще постигне целите на наказанието.

Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По веществените доказателства:

По делото няма приложени веществени доказателства, които да налагат произнасяне от страна на съда.