Решение № 185 от 12.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. П., 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000203 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №31/16.01.2025г., постановено по търг.д. №14/2024г. по описа на окръжен съд П., „З.а.д. Д.“ АД, ЕИК .... е осъдено да заплати на А. А.

А., с ЕГН ********** сумата от 65 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, в резултат на телесни увреждания, получени при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.07.2023г., в гр. А., причинено виновно от водач на лек автомобил „А., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, както и сумата от 2 338,85лв., представляваща обезщетение за причинени при същото пътнотранспортно произшествие имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за закупуване на медицински изделия и консумативи, медикаменти, медицински такси и транспорт, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва за забава върху тези суми, считано от 21.08.2023г., до 1 окончателното им изплащане, на осн. чл.429, ал. 3 КЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД, като е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над присъдена сума от 65 000лв. до пълния предявен размер от 130 000лв.

„З.“ АД, ЕИК .... е осъдено да заплати на адвокат Р. М., адвокат при Адвокатска колегия С., с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет №... сумата от 7 200лв. с ДДС, възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на А. А. А., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.

А. А. А., с ЕГН ********** е осъдена да заплати на „З.“ АД, ЕИК .... сумата от 452лв. - направени деловодни разноски по съразмерност, на осн. чл.

78, ал. 3 ГПК.

„З.“ АД, ЕИК .... е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд - П., в полза бюджета на съдебната власт, сумата от 3 293,55лв., представляващи дължима държавна такса и направени разноски по делото.

Срещу постановеното решение е подадена редовна въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство – А. А. А.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от по 65 000лв. до пълния предявен размер – 130 000лв. Въведено е оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в протИ.речие с обективните критерии, определящи съдържанието на понятието „справедлИ.ст“. Изложени са подробно съображения. Коментирани са депозираните по делото доказателства, като се твърди, че първоинстанционниаят съд е постановил решението си без да вземе предвид, че болките и страданията, пряко причинени на ищцата вследствие телесните й увреждания, са сериозни, продължителни и все още са налице; че травмите, в своята съвкупност, са дали огромно отражение в ежедневието на ищцата – придвижвала се е 7 месеца с инвалидна количка; в продължение на 14 месеца здравето на ищцата не е възстановено, и понастоящем е инвалид и се предвижва с помощни средства; за пълното възстановяване на ищцата предстоят тежки оперативни намеси и сериозни и продължителни рехабилитационни процедури. Въведено е и оплакване, че при постановяване на обжалваното решение окръжният съд е игнорирал фактите, установени с 2 приетата съдебнопсихиатрична експертиза. Твърди се и че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди първостепенният съд не е съобразил конкретните общественоикономически условия към момента на инцидента.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен в пълен размер /да се присъдят допълнително 65 000лв./.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – „З.а.д. Д.“ АД. В съдебно заседание процесуалният представител на страната оспорва въззивната жалба.

Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното производство - „З.а.д. Д.“. Въззивната жалба е срещу осъдителната част на решението. Наведени са доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е изключително завишено, като първоинстанционният съд е надценил търпените от ищцата болки и страдания и е подценил факта, че възстановителният процес при нея е протекъл бързо. Поддържа се оплакване, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно по размер и несъответстващо на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период. Твърди се, че не е доказано ищцата да е провела адекватно лечение. Не са наведени конкретно оплаквания относно възприетото от първостепенния съд наличие на предпоставките за ангажиране функционалната отговорност на застрахователя. На следващо място е изразено несъгласие с изводите на окръжния съд за липса на съпричиняване от страна на ищцата, като жалбоподателят счита, че същото намира 20%-тно изражение. Посочено е, че от гласните доказателства и от заключението от САТЕ, е установено, че ищцата е пресичала на пешеходна пътека, но се поддържат доводи, че това й право не е абсолютно – ищцата е имала възможност и ако е положила нужното внимание, е могла да забележи приближаващия се към нея автомобил, но не е сторила това и поради небрежното си пътно поведение, не е реагирала. Не са въведени конкретни оплаквания досежно обезщетението за имуществени вреди. Иска се отмяна на решението „в неговата цялост“, като, според изложението на въззивната жалба, се приема, че се иска отмяна на решението в осъдителната му част с конкретни оплаквания за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и възприетата от първинстанционния съд липса на съпричиняване от страна на пострадалата. В условията на евентуалност, се 3 иска да бъде намален размерът на обезщетението за неимуществени вреди.

От насрещната страна - А. А. А. е постъпил отговор по подадената от „З.а.д. Д.“ въззивна жалба, с който същата се оспорва. Отговорът е постъпил в срока по чл.263 ал.1 от ГПК /въззивната жалба е връчена на 25.03.2025г., а отговорът е изпратен по пощата на дата 05.04.2025г./.

С въззивните жалби доказателствени искания. и постъпилия отговор не са заявени

Страните претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.

Ищцата в първоинстанционното производство – А. А. А., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: на 21.07.2023г., около 07:50ч., в гр. А., на ул. „Ц.”, срещу №25, водачът на лек автомобил лек автомобил „А., нарушава правилата за движение по пътищата, като не пропуска и блъска ищцата А. А. А., пресичаща на пешеходна пътека тип „Зебра”. След удара пострадалата била транспортирана до шокова зала към УМБАЛ „С.Г.” ЕАД- гр. П., след което е приета в Клиника по ортопедия и травматология към същата болница, където били извършени изследвания, проведено медикаментозно лечение с трамалгин, клексан и цефотаксим, както и оперативно лечение на 21.07.2023г., под обща анестезия и на 24.07.2023г. под спинална анестезия, като са били извършени съответно Митела, открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула и отворено наместване на фрактура на проксимален хумерус с 4 вътрешна фиксация. Изписана е на 27.07.2023г. с препоръки за носене на гипс за 35 дни, сваляне на конци 14 дни след операцията и смяна на превръзки през 2-3 дни, с назначена медикаментозна терапия за дома с Клиндамицин за 10 дни и Клексан за 30 дни. На 31.08.2023г. била приета в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД- гр. П., където била проведена медикаментозна терапия с Цефотаксим и отстранени имплантираните уреди от раменната кост, изписана била на 02.09.2023г. с препоръки за смяна на превръзки през 3 дни и ЛФК. ЛФК била проведена след консултация със специалист физикална и рехабилитационна медицина на 27.09.2023г. Поради влошеното в следствие на преживяното психическо състояние пострадалата посетила и лекар специалист нервни болести, на 02.12.2023г., с оплаквания от силна отпадналост, лесна умора, разтреперване, напрегнатост, тревожност, проблеми със съня, плачлИ.ст и безапетитие, след което й била поставена диагноза смесено тревожно-депресивно разстройство и назначено домашно медикаментозно лечение с флуанксол, атаракс и тонизин. Във връзка с проведеното лечение се наложили разходи за закупуване на медицински изделия - тибиален пирон и киршнерови игли, медикаменти, заплащане на болничен престой и медицински транспорт. Изложени са подробно факти относно негативните последици от получените травми в ежедневието на ищцата и в психологичен аспект - вследствие на причинените фрактури ищцата търпяла силни и мъчителни болки, страдала от слабост и силно затруднени движения на увредените крайници, нямала самостоятелна походка и предимно лежала, което водело до слабост, изтръпвания и мравучкания по цялото тяло, което пораждало у нея страх за здравето й, не можела да спи, често се будела от болки, нуждаела се от постоянна помощ от близките си, от което се срамувала, притеснявала, понижавало самочувствието и, като влияело и на психическото и състояние.

Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лекия автомобил, управляван от виновния водач на л.а. „А., застрахователна полица №..., валидна към момента на ПТП. Към ответника е предявена извънсъдебна застрахователна претенция на 21.08.2023г. за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди, като към момента на предявяване на исковата молба ответникът не се е произнесъл по образуваната пред него щета.

5

Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумите в размер на 130 000лв. /след допуснато увеличение на размера на иска с определение от съдебно заседание на 16.12.2024г./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, в резултат на телесни увреждания, причинени при ПТП от 21.07.2023 г., предизвикано от водач на лек автомобил „А., който е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със законната лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие - 21.08.2023г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 2 338, 85лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за изследвания и лечение по повод получените телесни увреждания при ПТП от 21.07.2023г., ведно със законната лихва от 21.08.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението. Твърденията и исканията, съдържащи се в исковата молба, се поддържат и доразвиват в допълнителната искова молба.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба и в отговора на допълнителната искова молба ответникът „З.“ АД оспорва същата. Възраженията по основателността на иска за неимуществени вреди, относими към въззивното производство, се поддържат под формата на оплаквания и във въззивната жалба, посочени по-горе и те касаят размера на обезщетението за неимуществени вреди. Заявено е и възражение за съпричиняване от страна на ищцата, като се твърди, че преди да предприеме пресичане на пътното платно, макар и на пешеходна пътека, не се е убедила за липсата и на други участници в движението и не е взела адекватни мерки за собствената си безопасност, внезапно изскочила на пътното платно за движение, като е попаднала в опасната зона за спиране спрямо водача на автомобила, които нарушения се твърди да се намират в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от нег.