Решение № 3180 от 10.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3180 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100508711 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №8711/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Б. Ч. П. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №3481 от 15.04.2022 г постановено по гр.д.

№67392/21 г на СРС , 174 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.439 ГПК срещу „Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София да се признае за установено , че П. не дължи сумата от 2707,76 лв главница и сумата от 273,33 лева лихви за забава по изпълнителен лист от 29.12.2019 г издаден по ч.гр.д.№49598/17 г на СРС , 60 състав , издаден въз основа на влазла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№49598/17 г на СРС , 60 състав ; като погасени по давност . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Счита , че вземанията по изпълнителния лист са периодични и се погасяват с 3-годишна погасителна давност по чл.111 б.В ЗЗД . Чл.117 ал.2 ЗЗД е неприложим относно вземания по влязла в сила заповед за изпълнение , срещу която не е подавано възражение . В случая заповедта за изпълнение е връчена чрез залепване още на 01.08.2017 г и от тази дата е започнала да тече давността . По изпълнителното дело не са извършени действия , които да прекъснат давността , а давност тече и в настоящия процес .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Изразява съгласие с мотивите на СРС .

1

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 14.06.2022 г и е обжалвано в срок на 28.06.2022 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че по аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД при влязла в сила заповед за изпълнение /срещу която не е подавано възражение/ погасителната давност е винаги 5-годишна , включително и за периодични вземания и лихви . В случая погасителната давност не е изтекла .

Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба . Давността за процесните вземания /периодично вземане за топлинна енергия и вземане за лихви за забава/ е била 3-годишна , но по аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД след влизане в сила на заповедта за изпълнение давността вече е 5-годишна .

Действително , в чл.117 ал.2 ЗЗД са посочени само вземанията установени „със съдебно решение“ , но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията , за които има влязла в сила заповед за изпълнение . С аргумент от чл.439 ГПК вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да бъдат оспорени по исков ред , освен въз основа на нововъзникнали факти . Съгласно чл.415 ГПК ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да установи вземането си по съдебен ред .

Според чл.416 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист . Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане , който не е водил иск по чл.422 ГПК да бъде поставен в понеблагоприятно положение от този с оспорено вземане , още повече че според чл.416 ГПК и в двата случая „заповедта за изпълнение влиза в сила“ т.е.двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни последици . Исторически чл.117 ал.2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г/ , поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед чл.416 ГПК . В този смисъл са решение №3 от 04.02.2022 г по гр.д.№1722/21 г на ВКС , IV ГО , решение №118 от 07.07.2022 г по гр.д.№4063/21 г на ВКС , III ГО и др.

Следва да се отбележи , че заповедният съд е приел връчване чрез залепване не на 01.08.2017 г , а на 08.03.2019 г , като през целия период до февруари 2019 г са правени опити за връчване на заповедта за изпълнение на наследодателя на ищеца . До датата на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело на 22.01.2020 г давността за процесните вземания не е била изтекла , след което същата е прекъсната с възлагане по 2 чл.18 ал.1 ЗЧСИ и налагане от ЧСИ на запор върху трудово възнаграждение с разпореждане от 22.01.2020 г . Без всякакво съмнение процесните вземания не са погасени по давност , включително и в течение на настоящото дело .

Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 100 лева юрисконсултско възнаграждение .

Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №3481 от 15.04.2022 г постановено по гр.д.№67392/21 г на СРС , 174 състав .

ОСЪЖДА Б. Ч. П. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София 100 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3