Решение № 24 от 08.03.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Русе, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело № 20214500900241 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.95, ал.1 вр. чл.95г ЗАПСП.

Ищецът В. ИВ. Г., ЕГН **********, от гр.Русе, чрез пълномощник адвокат П.И., РАК, е предявил иск срещу ОУ„Иван Вазов“ гр.Русе. Твърди, че е художник по професия, член на Съюза на българските художници, председател на СБХ-Русе, член на Комисията по градски дизайн и реклама при Община-Русе. Твърди, че има богата творческа биография, разпознаваемо име е сред художниците в България и чужбина, участвал е в много национални и международни изложби, носител е на много престижни награди, през месец юли 2021г. станал носител на голямата национална годишна награда за карикатура на името на Д.Д.. Твърди, че работи по трудов договор като учител по изобразително изкуство от 1995г., а от 2010г. е учител по изобразително изкуство в ответното училище. Оценявайки творческите му способности, директорът на училището в периода 2012г.-2013г. В. П. му възложила изработването на тематични стенописи в сградата на училището, отчитайки значението им за учениците, създаване на по-добра среда и въздействието им върху образователния процес. Създал стенопис на дългия коридор на училищната сграда на първия етаж, като пред всеки кабинет има тематична композиция, съобразно предназначението на кабинета. Създаден 1 бил стенопис и на дългия коридор на втория етаж, също тематичен, както и на двата коридора на третия етаж-на тема „Русе“. Наред с тези стенописи, създал и такива в три учебни кабинета. В кабинет №105 по музика на първия етаж създал стенопис, фризова композиция с размери: дължина 5м., височина 1м., сюжет-изображения на музикални символи-нотен ключ, ноти, статив/поставка за ноти, пеещи птици, насекоми и цветя. В кабинет №228 изработил стенопис на тема „Сезони", а в кабинет №230-на тема „Отворена книга“. Стенописите били изработени с поливинилацетатна боя, оцветители и фасаген-материали за работа на стена. Към м.юни 2021г. всички изработени стенописи били в отлично състояние, а въздействието им върху децата било много силно, отнасяли се към тях с респект и ги пазели, те имали обществено въздействие и значение. През периода от 2012г. и до момента в ответното училище не е имало друг учител по изобразително изкуство, нито други творци са създавали произведения на изобразителното изкуство-стенописи в него. При посещение на 17.06.2021г. в кабинет №105 видял, че там има няколко колеги, като две колежки боядисвали около стенописа. Попитал какво ще се случи със стенописа и само колегата В. отговорила, че е много трудно, защото се боядисва около рисунките, останалите запазили мълчание.

На 22.06.2021г. преди обяд, един от учениците му го попитал какво става в кабинета по музика, нови стенописи ли ще прави. Отговорил, че няма да прави нови, но се притеснил и отишъл да види какво е състоянието на стенописа в кабинет №105. Там установил, че той е изцяло заличен с един слой боя, като все още рисунките прозират под нея, афектирал се и направил снимка. Следващите дни нямал сили да влезе в кабинета, но установил, че колеги, вероятно по възлагане на директора продължили да боядисват, и след като все пак влязъл, установил, че целия стенопис е заличен, поне с два слоя боя. Боядисването на стената станало по възлагане на директора от учители в училището. До момента директора не бил разговарял с него, не го е уведомявал, че планира да заличи творбата му, не му искал съгласие за това.

Настоящият директор Т. Й. работи в училището от преди 2012г. и била запозната, че той е автор на стенописите. Причината за унищожаването на стенописите е сключен договор между училището и фондация „Лайт сорс“, по силата на който училището следва да предостави стена гладко ремонтирана и боядисана, на която ще се постави фототапет, като решението е той да се постави в кабинета по музика на стената, съседна на стенописа, но за да си 2 подхождат цветовете е разпоредено да се заличи стенописа, като се боядиса с боя, подхождаща на фототапета. След като констатирал заличаването на творбата си, изпратил на 29.06.2021г. уведомление до директора на ответника, до началника на РУО-Русе и до кмета на Община-Русе. Резултатът от уведомлението до директора било публично унижение пред колектива на училището с подигравателни думи, на оперативка, на която то било прочетено и коментар, че писмото е смехотворно и даже колегите, които са боядисали стенописа могат да искат авторски права за творбата си. С писмо от 02.07.2021г. ответникът му изпратил и писмено становище, с което не оспорва, че той е създател на стенописите, но оспорва, че те са произведение на изкуството и твърди, че ако е искал възнаграждение за труда си е трябвало да го направи, когато е рисувал творбите. С ново писмо до същите институции разяснил претенцията си, а по повод поведението на представляващия ответника подал сигнал до началника на РУО на 12.07.2021г., по който била възложена проверка. С писмо от 4.08.2021г. от началника на РУО бил уведомен, че проверката е извършена и е установено, че в училището се намират стенописи, изработени от него, както и този в кабинет №105 е заличен. Заличаването на стенописа получило широк медиен и обществен отзвук, както и реакция на институциите, като в два броя на вестник „Утро“ били публикувани статии по този повод. Като творец, преподавател и човек получил подкрепата на свои колеги, родители и приятели. Независимо от това честта и достойнството му като творец и автор са сериозно накърнени, тъй като публично, арогантно и в пълно съзнание на извършеното било унищожено произведение на изкуството, не само без негово съгласие като автор, но и без да бъде уведомен и при явно незачитане и оспорване на авторските му права. Това поведение на ответника и представляващия го, сериозно накърняват авторските му права. При опита за доброволно решаване на спора като му бъде заплатено символично обезщетение от 3000лв., получил не само категоричен отказ, но и публично обидно отношение към творбата му, творчеството и личността му. Твърди, че създадените от него стенописи са обект на авторско право, съгласно чл.12, ал.1 ЗАПСП, налице е и хипотезата на чл.42, ал.1 с.з., тъй като липсва друга уговорка. Като носител на авторското право той има право съгласно чл.15, ал.1, т.5 ЗАПСП, да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко действие, което 3 би могло да наруши законните му интереси и лично достойнство. Предвид факта, че произведението е унищожено, претендира за накърнено имуществено авторско право съгласно чл.15, ал.1, т.5 ЗАПСП, тъй като без негово съгласие е унищожено негово авторско произведение на изобразителното изкуство-стенопис. Отговорността за това е на ответника, когото поканил за заплащане на обезщетение на основание чл.95, ал.1 ЗАПСП, в размер на 3000лв., определено на основание чл.95а с.з. Претендира съдът да осъди ответника да му заплати сумата 3000лв., обезщетение за нарушено авторско право, изразяващо се в унищожаване на произведение на изкуството-стенопис, находящ се в стая №105 на ОУ“Иван Вазов“, без съгласие на неговия автор, ведно със законна лихва от 22.06.2021г. до окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на иска. Оспорва твърденията в исковата молба, че директорът с действията си е допринесъл да бъде унищожено произведение на изкуството, сътворено от ищеца. Твърди, че рисунката в кабинет №105 се наложило да бъде създадена поради факта, че по стената имало пукнатини и за по-голяма естетика учителката по музика Г.а помолила ищеца да направи някакво оцветяване по свое усмотрение, с което неравностите да бъдат заличени.

Никога до момента ищецът не е претендирал тази рисунка да е стенопис и да носи белезите на произведение на изкуството, нито са били заявявани авторски права от негова страна. Твърди, че рисунката няма белези на произведение на изкуството, тъй като ако ищецът претендира за това, то тя би следвало да е обозначена с подписа на създателя, какъвто липсва. Твърди, че ищецът не е рисувал сам стената в този кабинет, а са участвали и други учители. Твърди, че няма възлагане между училището и ищеца, няма никаква документация за такова. В конкретния случай инициативата за ремонта била на учителката по музика, на което предния директор не се противопоставил.

Т.е. инициативата за т.нар. стенопис била на двама учители-по музика и по изобразително изкуство. Твърди, че няма договорни отношения между училището и автора на стенописа, ако изработката на т.н. стенопис била предмет на договорености, обективирани в писмен вид, би могло да се разсъждава върху хипотеза на непоискано съгласие от твореца за реставрация на произведение на изкуството. Сочи, че претенцията на ищеца, многобройните жалби и сигнали, създадената медийна шумотевица, целят да 4 компрометират и злепоставят директора Т. Й.. Твърди, че ищецът не е член на Дружеството на художниците в гр.Русе, противно на твърденията в исковата молба, както и оспорва наличието на огромен авторитет и разпознаваемост като творец в област Русе.

С допълнителна искова молба ищецът счита, че няма оспорване, че той е изработил произведение на изкуството в стая №105, както и че това е станало със знанието и съгласието на предходния директор, твърди, че е работил безвъзмездно и не претендира възнаграждение за труда си. Поддържа твърдението, че независимо от начина на създаване на произведението и собствеността на сградата, върху стените на която е създадено, авторските права са негови. Сочи, че е член на СБХ със седалище в гр.София, твърди, че е разпознаваемо име в творческите, но и в образователните среди, а в учебник по Изобразително изкуство, издателство Просвета плюс, на стр. 19 е публикувана негова картина.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорва характеристиката на рисунката като стенопис и произведение на изкуството, както и знанието и съгласието на предходния директор. Твърди, че рисунката е създадена в сградата на учебно заведение, която е публична общинска собственост и своеволно оцветяване и претендиране за авторски произведения на изкуството, без да е получено разрешение по съответния ред, граничи с нарушения. Твърди, че директорът на учебното заведение взема решение как и по какъв начин ще се извършват ремонти, реконструкции, СМР и СРР, като за част от тях се изисква изрично съгласие на Общината.

Оспорва твърдението, че правата върху рисунката са авторски, тъй като би следвало да има доказателства, че преди създаването ищеца следва да е заявил такава претенция.

Съдът с оглед събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е установено от представената служебна бележка №180/11.08.2021г., че ищецът В. ИВ. Г. е член на Съюза на българските художници и председател на Представителството на СБХ в град Русе. Той не членува в Дружеството на художниците в гр.Русе /л.34-писмо до ответника/.

Установено е, че ищецът участва като член на разширения състав на Комисията по градски дизайн и реклама при Община Русе /заповед №РД-015 1147/ 07.05.2021г. на Кмета на Община Русе-л.10/. Установено е, че негова картина е публикувана в Учебник по изобразително изкуство за 6 клас /л.4042/. Установено е, че ищецът е притежател на дипломи, награди и сертификати от участие в международни изложби, както и като член на творчески екип /л.56-61/. Носител е на награда на Столична Община на името на Д.Д. за карикатура от 46 Национална изложба на карикатурата 2021.

Установено е, че ищецът, в качеството на старши учител по изобразително изкуство, през месец декември 2012г. е награден от ОУ „Иван Вазов“ Русе, за издигане престижа на училището. Представена е писмена кореспонденция между ищеца и ответника, отговор на РУО-Русе по негов сигнал, публикации в местната преса. Не се спори, че материалите са предоставени от училището.