Определение № 618 от 09.07.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 618 гр. Шумен, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500300 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 2848/27.05.2026г., депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, гр. София, ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е. С. К. срещу разпореждане № 609/17.05.2026г. по ч.гр.д. № 20263610100443 по описа на РС – Велики Преслав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Я. П. О. с ЕГН ********** от с. ..... обл. Пловдив, ул. .... 8 за вземанията за главница в размер на 543.19 евро, 264.80 евро - договорно възнаграждение и 164.60 евро – мораторна лихва.

Жалбоподателя твърди, че заповедния съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права и същия е превишил своите правомощия, като е нарушил съдопроизводствените правила.

Процесният договор отговарял на всички законови и нормативни изисквания и на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр, в който е предоставена преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра били посочени същите параметри, както в договора. В договора подробно били описани всички параметри, като основания и размер на разбираем и достъпен език. Счита, че уговорения годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави и е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като ГПР е фиксиран за целия срок на договора и е в законовите граници. В договора ясно бил посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точния размер на дължимите суми от длъжника и при условие, че са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, то нямало как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва да представлява неравноправна клауза. По отношение на законната лихва сочи, че присъждането й е последица от уважаване на главния иск и неоснователно съда е отхвърлил присъждането й, както и неправилно е 1 отхвърлил искането за присъждане на лихвата за забава, тъй като кредитора имал право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР счита, че процесния договор е изцяло действителен, поради което моли въззивният съд да отмени атакуваното разпореждане, в частта в която се отхвърля заявлението и вместо него да постанови да бъде издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, относно обжалваните вземания. Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 7.67евро държавна такса и 25.00 евро - юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20263610100443 по описа на РС – Велики Преслав е образувано по депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Н. М. Л., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Я. П. О. с ЕГН ********** от с. ..... обл. Пловдив, ул. .... 8, за сумите: 543.19 евро – неплатена падежирала изискуема главница за периода от 01.02.2025 г. до 01.04.2026 г. (от 17та до 31-ва вноска), ведно със законната лихва от 08.05.2026 год. до окончателното изплащане на вземането, 264.80 евро - неплатена договорна лихва, начислена за периода от 01.02.2025 г. до 01.04.2026 г. (от 17-та до 31-ва вноска), 177.62 евро – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ за периода от 01.02.2025 г. до 01.04.2026 г. (от 17та до 31-ва вноска), 253.18 евро - неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ за периода от 01.02.2025 г. до 01.04.2026 г. (от 17-та до 31-ва вноска), 255.65 евро – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 08.05.2025 год., 10.23 евро - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 39 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 16.12.2023 год., 164.60 евро – лихва за забава, начислена от 02.11.2023 год., датата на изпадане на забава на длъжника до датата, предхождаща датата на подаване на заявлението в съда – 07.05.2026 год., както и за направените по делото разноски 28.38 евро – заплатена държавна такса, 117.60 евро - юрисконсултско възнаграждение и 51.10 евро - за подготовка на документи, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал. 2 от НЗПП.

Посочено е, че вземането произтича от неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит Стандарт № 40019635711 от 25.08.2023г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД – кредитор и Я. П. О. с ЕГН ********** - длъжник.

С разпореждане № 564/09.05.2026г. заповедния съд е оставил без движение заявлението и е дал на заявителя тридневен срок, в който да конкретизира за частичното, респ. пълното погасяване на кои вземания по пера (съответно за главница, договорно възнаграждение, възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, такси по 2

Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава и др.) са разнесени изплатените от длъжника суми; да уточни върху кои суми е начислено претендираното договорно възнаграждение – само върху главницата и/или и върху други суми, респ. кои, като, в случай, че е начислено върху различни вземания, да посочи размер и период поотделно върху всяко от тях, в рамките на глобално заявената сума и период; да уточни върху кои суми е начислена претендираната мораторната лихва – само върху главницата и/или и върху други суми, респ. кои, като, в случай, че лихвата е начислена върху различни вземания, да посочи размер и период на лихвата поотделно върху всяко от тях, в рамките на глобално заявената сума и период, да уточни какъв е бил пълният размер на мораторната лихва, начислена от датата на изпадане на забава на длъжника до датата на подаване на заявлението в съда, в случай, че се различава от размера, претендиран със заявлението; да уточни претендираната такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 39 календарни дни, начислена на 16.12.2023 год. в пълен размер ли е или са били извършвани плащания от длъжника на част от тази такса, съотв. какъв е размерът на пълната такса и каква сума за погасяването й е била изплатена от длъжника; да уточни претендираната такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни в пълен размер ли е или са били извършвани плащания от длъжника на част от тази такса, съотв. какъв е размерът на пълната такса и каква сума за погасяването й е била изплатена от длъжника.

В даденият срок е постъпила молба от заявителя, с която заявява, че длъжникът е заплатил по кредита сума в размер на 945.09 евро, от която 891.09 евро са отишли за погасяване на 12 пълни вноски по погасителния план, по 17-та вноска имало частично плащане в размер на 19.28 евро, като същата била под този номер, поради отлагането на вноски № 7,8,9 и 14. Със сумата от 13.11 евро били погасени лихви за просрочие на вноските по погасителен план. Поради плащане на вноските със забава били начислени лихви за забава в размер на 177.71 евро, които момента са заплатени частично, остават да се дължат още 164.6 евро лихви за забава за периода от 02.11.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава, до датата на входиране на Заявлението в съда. Заявителят е допълнил още, че с плащанията си длъжникът е заплатил и 40.89 евро начислени такси по Тарифа, на осн. чл.17.4 от Общите условия към договора.

С оглед направените уточнения, с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане № 609/17.05.2026. по ч.гр.д. № 20263610100443 по описа на РС – Велики Преслав, първоинстанционния съд е отхвърлил заявлението изцяло.

От изложеното в жалбата се установява, че жалбоподателят обжалва разпореждането, само в частта, с която се отхвърлят претенциите за главница в размер на на 543.19 евро, 264.80 евро - договорно възнаграждение и 164.60 евро – мораторна лихва.

В останалите отхвърлени части разпореждането, като необжалвано е влязло в сила.

За да отхвърли заявлението изцяло, първоинстанционния съд е приел, че е налице неравноправна клауза по см. на чл. 143, т. 3 от ЗЗП, по отношение на уговореното заплащане на посочените в договора допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Първата, включваща 3 приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и втората - възможност за потребителя да променя погасителния си план, при изпълнение на съответни специфични изисквания, посочени в общите условия. Посочил е, че нито една от посочените услуги не предоставя на потребителя преференции, които да обосновават исканото възнаграждение, което е във висок размер общо 2425 лева при отпуснат кредит в размер на 2500 лева.

Отделно от това е приел, че посочените допълнителни услуги всъщност изобщо не са „допълнителни“ по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и, че претендираните по тях суми са недължими. Посочил е, че стойността на тези договорени услуги в общ размер на 2425лева, по всяка вероятност не е включен при изчисляване на ГПР, откъдето следвало, че посоченият ГПР от 48.83 %, не съответствал на действителния. Приел е, че действията, предвидени в клаузите за допълнителни услуги са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит, поради което следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите. С оглед всички изложени доводи, е приел че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, а съобразно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Посочил е, че до подаването на заявлението в съда, длъжникът е заплатил сума в общ размер на 945.09 евро, от която 891.09 евро са отишли за погасяване на 12 пълни вноски по погасителен план, по 17-та вноска имало частично плащане в размер на 19.28 евро, а съгласно приложения погасителен план и уточняващата молба сумата била разнесена, както следва: 205,03 евро – за главница; 327,88 евро – за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, 358,24 евро – договорна лихва. С оглед изложените мотиви за недействителност на договора за потребителски кредит, е приел, че заплатените от длъжника суми извън тези, които са отишли за погасяване на главница, следва да се отнесат за погасяване на претендираната падежирала главница. Посочил е, че само сборът на заплатените от длъжника суми за допълнителни услуги и договорна лихва (686,12 евро) надхвърлял размера на претендираната от заявителя падежирала главница от 17-та до 31-ва вноски (543.19 евро), поради което следвало да се приеме, че претендираната в заявлението главница за посочения времеви период се явявал погасен изцяло преди депозиране на заявлението пред съда, още в момента, в който длъжникът е спрял да плаща суми по кредита, поради и което и претенцията за мораторна лихва, дължима върху главницата, също била напълно неоснователна и следвало да се отхвърли.

Настоящата съдебна инстанция намира разпореждането за правилно.

Доводите на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е излязъл извън пределите на проверката, която следва да се извършва в заповедното производство, са неоснователни предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, която изрично вменява на съда задължение да извърши проверка, дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, съотвeтно дали не се основава на неравноправна клауза в 4 договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.