Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 222 от 20.07.2018, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 311/2018
Вид
Решение № 222
Подписан
20.07.2018
Състав
КРАСИМИР КОСТОВ КОЛАРОВ, ГЕОРГИ ВЕЛИКОВ ЧАМБОВ, ЕМИЛ ЛЮБОМИРОВ МИТЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 222

Дата 20.07.2018 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

Председател: Красимир Коларов

Членове: Георги Чамбов

Емил Митев

Секретар: Златка Стойчева в съдебно заседание на 4 юли 2018 г. разгледа докладваното от К. Коларов търговско дело номер 311 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 100 от 19.03.2018 г. по т. д. № 61/2017 г., Смолянският окръжен съд е постановил, че „ОТХВЪРЛЯ искът, предявен от С.Т.П. срещу „И.А.Б.“ АД, за установяване, че ответникът не притежава ипотечно право“ по отношение на подробно описания в решението недвижим имот, като „неоснователен и недоказан“.

Решението се обжалва от ищеца С.П., с подробни съображения за неговата неправилност.

Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.

Апелативният съд прецени данните по делото и прие:

Фактите в този спор и съответните им правни последици са:

- първо, на датата 22.01.2007 г., за обезпечаване вземане на кредитора „И.А.Б.“ АД, върху имот, собствен на тогавашния длъжник ЕТ „Г* П*“ е била вписана договорната ипотека по нот. акт № *** г. (л. 11 и сл.);

- второ, на датата 16.05.2008 г. ипотекарният длъжник ЕТ „Г* П*“ продал ипотекирания имот на третите лица А*К* и А* К* (л. 13), но, независимо от прехвърлянето, кредиторът е можел да се удовлетвори предпочтително от цената на придобития от тях ипотекиран имот (чл. 173, ал. 1 ЗЗД);

- трето, на датата 22.01.2017 г. изтекъл десетгодишният срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД, без преди това ипотеката, към тази дата тежаща върху имота на А* и А* К*, да е била подновена и - четвърто, на датата 07.03.2017 г., по молба (л. 16 и сл.) на неудовлетворения кредитор „И.А.Б.“ АД, ипотеката върху имота била наново вписана (чл. 172, ал. 2 ЗЗД), а към датата на това ново вписване, собственици на имота са продължавали да бъдат купувачите от 16.05.2008 г. А* и А* К* – приобретателите, закупили имота от ипотекарния длъжник ЕТ „Г* П*“.

В хипотезата по чл. 172, ал. 2 ЗЗД, ипотеката може да бъде вписана „наново“ само в случай, че – към датата на вписването – имотът, върху който е била учредена, или е още собственост на ипотекарния длъжник (чл. 167, ал. 3 ЗЗД), или е собственост на лице, което междувременно (чл. 173, ал. 1 ЗЗД) е придобило ипотекирания имот в десетгодишния срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД, тъй като „действието на вписването“ трае в рамките на този срок. В случай, че десет годишният срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД е изтекъл, тогава действието на вписването е било прекратено по закон и тъй като вписването е конститутивно (чл. 166, ал.

1 ЗЗД), ако ипотеката не е била „наново“ вписана от кредитора, всеки нов приобретател би закупил имота без ипотека. Но в случай, че след изтичането на срока по чл. 172, ал. 1 ЗЗД имотът продължава да е собственост на същото лице, което – с този имот – е отговаряло за събиране на обезпеченото с ипотеката вземане, тогава вписването „наново“ е допустимо от закона и съвсем не означава, че е била вписана напълно нова и друга (различна) ипотека от тази, чийто срок на действие е бил изтекъл. Напротив, това е същата вещна тежест върху същия имот, собственост на същото лице, което – чрез имота – се е задължило, на основанието по чл. 173, ал. 1 ЗЗД, да отговаря за плащането на дълга.

Единствената разлика е, че „наново“ вписаната ипотека „има ред от новото вписване“ (чл. 172, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД).

На датата 06.04.2017 г., с нот. акт № ** т. (л. 18), ищецът С.П. е придобил имота един месец след като на 07.03.2017 г. ипотеката върху този имот е била „наново вписана“. Тоест, придобил е имот, върху който вече е имало редовно – по реда на чл. 172, ал. 2 ЗЗД – вписана ипотека. Придобил е имот, който преди придобиването е бил вече ипотекиран. Затова прехвърлянето на имота – само по себе си – е непротивопоставимо на ипотекарния кредитор (чл. 173, ал.

1 ЗЗД), независимо, дали междувременно е била или не е била вписана друга ипотека.

Не е вярно, че ако след изтичането на срока по чл. 172, ал.

1 ЗЗД ипотеката не бъде заличена, тя „продължавала“ действието си до датата на съответното заличаване. Подобно разбиране е без правни аргументи и е пряко против закона (чл. 172, ал. 1 ЗЗД), а доводът, свързан с разпоредбата по чл.

179, ал. 3 ЗЗД, е крайно несъстоятелен: заличаването по чл. 179 ЗЗД няма никакво отношение към срока на действие на ипотеката, защото за заличаване на ипотека с вече изтекъл срок на вписване не е необходимо нито „съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма“ (чл. 179, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД), нито „влязло в законна сила съдебно решение“ (чл. 179, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД). И изводът е, че заличаването по чл. 179, ал. 3 ЗЗД е юридически възможно само в случай, че – към датата на искането за това заличаване – вписването на ипотеката все още проявява действието си.

Заключението е, че макар и постановено с напълно несъобразени с материалния закон решаващи мотиви, обжалваният съдебен акт е – като краен резултат – правилен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да се потвърди.

На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по жалбата ще се присъдят разноски в размер на възнаграждението по чл. 78, ал. 8 ГПК, което съдът определя на сумата 300 лева.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100 от 19.03.2018 г., постановено от Смолянския окръжен съд по т. д. № 61/2017 г.

ОСЪЖДА С.Т.П., ЕГН **********, да заплати на дружеството „И.А.Б.“ АД, ЕИК **, сумата 300 (триста) лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред

Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.