Присъда № 19 от 08.11.2022, Окръжен съд - Ямбол

М О Т И В И по Присъда № 19 от 08.11.2022 г., постановена по НОХД № 202/2021 г. по описа на ОС-Ямбол:

Окръжна прокуратура - Ямбол е предявила обвинение против подсъдимия Я.

А. М. от гр.*****, ЕГН ********** за престъпление по чл.343, ал.1, буква „В”, вр. чл.342, ал.1 от НК, за това че на **.**.**** г. в 12,05 ч., в гр.Ямбол, при управление на МПС - л.а. ”**** *** *” с рег.№ ** ** ***, собственост на С. Г. Г., по ул.“*** ****” към кръстовище „**** *** **“ и ул.”*** ****”, със скорост от 89 км/ч е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл.21, ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч - нормативно разрешената скорост от 50 км/ч за населено място”, в резултат на което е предизвикал ПТП - челностраничен сблъсък на управляваното от него МПС и л.а. ”**** ****” с рег.№ * **** **, управляван от Т. Г. Т. от гр.***** и е причинил по непредпазливост смъртта на Т. Г.

Т..

Г. Т. Т. - син и законен наследник на пострадалия Т. Г. Т., се конституира на осн.чл.76 и сл. от НПК в качеството на частен обвинител в наказателното производство и встъпи в същото, упражнявайки своите процесуални права.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Ямбол поддържа обвинението така както е предявено като счита, че същото е доказано от обективна и от субективна страна. Счита, че посоченото в обвинителния акт нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат, тъй като от извършената по делото допълнителна шесторна автотехническа експертиза и показанията на вещите лица се установява, че ако подсъдимият е управлявал моторното превозно средство със скорост от 50 км/ч. технически би могъл да предотврати удара чрез задействане на спирачната уредба и то както в случая, когато предните състави на лекия автомобил ***, управляван от пострадалия, са преминали мястото за спиране - пътен знак В2 или стоп линията, така и в случая, когато моторното превозно средство управлявано от пострадалия е преминало мислената дясна граница от платното за движение, по което се е движил подсъдимия. Акцентира на това, че от извършената съдебно-медицинска експертиза подробно са установени получените травматични увреждания на пострадалия, които са в пряка причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие, както и с настъпилата смърт на пострадалия. В тази връзка предлага подсъдимият да бъде признат за виновен и на същият да бъде определено наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, имайки предвид чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, обстоятелството, че все пак същият е реагирал на създадената опасност за движение от страна на пострадалия, като е направил опит за две спасителни маневри - завивайки наляво, а след това и надясно, които са се оказали несполучливи и като цяло са били неправилни, и от друга страна – предвид обстоятелството, че за настъпване на пътнотранспортното произшествие значителен принос има и пострадалият с управлявания от него лек автомобил, който в нарушение на правилата за движение не е спрял на пътен знак „Стоп“, продължил е движението си, навлязъл е в платното за движение по траекторията за движение на автомобила на подсъдимия и е преустановил движението си там. При определяне на наказанието прокурорът заявява нуждата и от отчитане на 1 обстоятелството, че нарушеното от подсъдимия правило за движение по пътищата е едно от основните такива за управление на моторно превозно средство, като нарушението му е грубо, т.к. скоростта на управление от подсъдимия е с над 30 км/ч над максимално разрешената за движение в населено място. Предвид това претендира на подсъдимия М. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ към минималния предвиден в закона размер. Намира, че са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и предлага съда да отложи изтърпяването на определеното на подсъдимия наказание за изпитателен срок от 3 години, като счита, че по този начин ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. Алтернативно, в случай, че съдът прецени, че приносът на пострадалия за настъпване на пътнотранспортното произшествие е значителен и това по същество е изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, предлага, на подсъдимия да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.55 от НК под минималния предвиден в закона размер, отново с приложение на разпоредбата на чл.66 от НК. Прокурорът пледира на основание чл.343г от НК на подс.М. да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство в размер съобразен с наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като същият не следва да надвишава размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

Частният обвинител Г.Т. участва в съдебно заседание чрез своя повереник адвокат от АК-София. Повереникът поддържа обвинението, предявено от ОП-Ямбол срещу подс.Я.М. и споделя изцяло изложеното в пледоарията на представителя на държавното обвинение както по отношение доказаността на обвинението, така и по отношение на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия. За разлика от прокурора обаче намира, че предприетите от подсъдимия действия по отклоняване автомобила наляво и надясно, съгласно изслушаните експертизи и становищата на експертите по допълнителната автотехническа експертиза, са били абсолютно неправилни, поради което и не могат да бъдат приети за спасителна маневра за предотвратяване настъпването на пътнотранспортното произшествие. Моли да бъде взето предвид обстоятелството, че при преминаване през кръстовището и в момента преди навлизане в кръстовището пострадалият не е можел да предположи, че по въпросния път се движи автомобил с близо два пъти по висока скорост от разрешената. Счита за безспорно установено по делото, че пътнотранспортното произшествие не би настъпило в случай, че подсъдимият е управлявал автомобила си със скорост отговаряща на действащото ограничение на скоростта за населено място.

В тази връзка изразява становище, че приноса на починалото лице за настъпване на пътнотранспортното произшествие е в незначителна степен с оглед невъзможността да предвиди придвижването на автомобила на подсъдимия със значително превишената скорост в населеното място. Заявява, че пострадалият е имал семейство, внуци, помагал е на неговите роднини, бил е добър дядо, баща и съпруг в своето семейство преди настъпването на смъртта му. В резултат, като намира обвинението за доказано, моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и при определяне на наказанията да бъде взето предвид младата възраст на подсъдимия, което е станало причина да не помогне на пострадалия след настъпване на пътнотранспортно произшествие, неговото съдействие по време на следствието и самия процес. Претендират се и направените от частния обвинител разноски по делото.

Подсъдимият Я.М. участва в съдебно заседание лично и с упълномощените си защитници - адвокати от АК-Ямбол и АК-София, както и неговата ****. Чрез защитниците си, подс.М. пледира за своята невиновност и прави искане за оправдаването си. Защитникът – адв.К. от АК-***** изразява становище, че 2 отразеното в обвинението нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП е твърде общо и не създава конкретни задължения за подсъдимия. Поради това намира, че посоченото нарушение в конкретния случай не може да бъде основание за ангажиране на наказателна отговорност на подсъдимия. Относно визираното в обвинението второ нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, защитникът изразява становище, че дори да се приеме, че е извършено от подсъдимия, същото не се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие. В подкрепа на този си аргумент защитникът приема, че в конкретиката на случая, за подс.М. опасността е възникнала едва когато лекият автомобил *** /управляван от пострадалия/ е спрял в лентата за движение на лекия автомобил *****. В този момент според защитника подс.М. бил поставен в двойна изненада - от една страна лекия автомобил *** не спира на знак „стоп“ и стоп линията, а от друга страна без всякаква причина и в нарушение на ЗДвП спира в самото кръстовище, в лентата за движение на лекия автомобил *****. Именно тогава М. бил предприел маневра - отклоняване на автомобила надясно. Защитникът посочва, че в този момент, според експертизата, лекият автомобил ***** се е намирал на отстояние 7,2 м от мястото на удара, като в тази ситуация подсъдимият не е можел да спре дори и да се е движел с нормативно разрешените 50 км/ч., т.к. при движение с 50 км/ч. опасната зона за спиране на автомобила ***** е около 30 м. От така интерпретираните от защитата факти е изведен извод, че дори и да е предприел аварийно спиране Я.М. не би могъл да предотврати пътнотранспортното произшествие, защото не би могъл да спре пред мястото на удара. Счита, че настъпилото пътнотранспортно произшествие се дължи изключително и само на виновното поведение на пострадалия, който е пресякъл дясната част на платното за движение, преминал е през зоната на кръстовището без да се съобрази със знак „стоп“ и без да спре на стоп линията, като след навлизане в кръстовището е предприел маневра спиране. Защитникът заявява, че дори и да бъде прието, че Я.М. се е движил с по-висока скорост от разрешената, това нарушение е административно, поради което деянието, за което му е повдигнато обвинение не е извършено и моли същият да бъде оправдан.

Защитникът – адв.Н. от *** поддържа изложеното от адв.К. в нейната пледоария. В допълнение, адв.Н. развива защитната теза, че нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие, като акцентира на даденото от експерта К., впоследствие подкрепено и от останалите експерти становище, че според техния експертен опит смъртта на пострадалия би настъпила и при удар със скорост на движение на управлявания от подсъдимия автомобил ***** от 50 км/ч. Освен това намира, че спирането на автомобила *** в самото кръстовище е абсолютно непредвидимо поведение, неочаквано, което М. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, т.к. за това спиране причина не е установена. Пледира, че според обясненията на подсъдимия, момента на спиране на автомобила на пострадалия в кръстовището, е момента, в който той е останал ужасен, респ. за него е възникнала опасността и той предхожда удара само със секунда. Разстоянието между двата автомобила в този момент е било 7,2 м., като тези 7 метра според защитника попадат в опасната зона, поради което подсъдимият не е могъл да реагира и да спре, за да предотврати удара, както със скоростта, с която реално се е движил, така и при скорост от 50 км/ч, при която този страничен удар е щял да бъде също фатален за пострадалия.

Изводът на адв.Н. е, че скоростта на автомобила управляван от М. няма съществено значение за настъпването на транспортното произшествие, като поведението му не е в пряка и непрекъсната причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие. Заявява, че според него причината за настъпване на пътнотранспортното произшествие е отнетото предимство от страна на водача на 3 автомобила ***, който е навлизащ в кръстовището и е трябвало да изчака преминаващото моторно превозно средство и едва тогава да извърши своята маневра.

Защитникът Н.К. – **** на подсъдимия Я.М., се присъединява към пледоариите на двамата защитници – адвокати и моли за оправдателна присъда.

В личната си защита подс.М. заявява, че поддържа заявеното от неговите защитници в пледоариите им. В дадената му от съда последна дума подсъдимият изразява иск*** съжаление за случилото се и заявява, че всеки ден то е в съзнанието му.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: