Решение № 590 от 31.10.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. Враца, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20241400500486 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх. № 1684/26.03.2024 г., подадена от „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. А. - изпълнителен директор и И. Е. – Председател на УС, чрез юрисконсулт М. А., против решение № 28/29.02.2024 г. по гр.д. № 564/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, в неговата цялост, с което са отхвърлени предявените от дружеството против М. К. Л., ЕГН ********** с настоящ адрес :

*** искове за установяване съществуване на вземания за сумата от 2237,01 лв., представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № ***, ведно със законната лихва, считано от 13.01.2023 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането, за сумата от 416,76 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 22.12.2020 г., за сумата 29.24 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.12.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва считано от 13.01.2023 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането, за сумата от 6,50 лв. , представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 22.12.2022 г. като недоказани, както и е оставено без уважение искането за присъждане на направените съдебни разноски в заповедното производство, от които 53,79 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

1

С обжалваното решение „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК: *** е осъдена да заплати на адв. И. А. Н. сумата в размер на 800 лв., от които 400 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 229/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина и 400 лв. разноски в исковото производство по гр.д. № 564/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.

Жалбоподателят твърди, че решението на Районен съд – Бяла Слатина е неправилно и се иска неговата отмяна. Счита се, че решението е неправилно, защото противоречи на действителното правно положение, както и поради несъответствието му с данните по делото. Посочва се неправилно приложение на материалния закон. С Определение № 484 от 14.08.2023 г. съдът определил, че исковата молба е редовна и отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, като със същото определение е съобщил проекто-доклада си. В т. 18 от определението е указал на ответника да представи удостоверение за наследници на Ц. Ц. и писмени доказателства за собственост на процесния недвижим имот. С молба С – 1755/04.10.2023 г. е заявено делото да се гледа в отсъствие на жалбоподателя и било направено искане съдът служебно да изиска от Столична община, дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ договор за продажба на процесния топлоснабден имот и в условията на евентуалност, ако не бъде уважено искането за служебно изискване на документи, било поискано да бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с необходимия документ. Със същата молба е направено уточнение, че е постъпило плащане от ответницата в размер на 102,36 лв. и с оглед на това можело да се приеме, че тя е признала задължението си към жалбоподателя. С молба с регистрационен индекс С 2058/10.11.2023 г. дружеството заявило, че ответницата не оспорва факта, че е собственик на процесния имот и било поискано да бъде отделено като безспорно между страните това обстоятелство. Била депозирани и молба с регистрационен индекс С – 170/25.01.2024 г., с която било поискано, че в случай, че ответникът има доказателствени искания или представи нови доказателства, да бъде дадена възможност да се вземе становище по тях, като от получените от жалбоподателя книжа никъде не било налице произнасяне относно направеното доказателствено искане, както и не били дадени от съда указания. Вследствие на процесуалното нарушение от първоинстанционния съд неправилно останал недоказан фактът, че М. К. Л. е собственик. Това щяло да се докаже, ако съдът бил задължил или издал съдебно удостоверение, или ако съдът бил дал указание, с което да уточни факта, че се цели да се докаже облигационната обвързаност с ответната страна.

Първоинстанционният съд не дал възможност на дружеството да се снабди с така необходимите документи, за които освен с нарежданията на съда нямало как по друг начин да бъдат изискани. По този начин възможността да се докаже обективната истина била преградена. Поради липсата на това основополагащо доказателство, съдът направил неверни правни и фактически изводи.

Ако съдът се бил произнесъл по молбата на дружеството –жалбоподател относно документ за собственост, облигационната връзка между страните щяла да бъде доказана по безспорен начин и решението щяло да бъде различно.

2

Иска се да се постанови решение, с което да бъде отменено обжалваното решение като незаконосъобразно и да бъде уважена въззивната жалба. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата М. К. Л., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. И. Н. - САК, е постъпил писмен отговор. Посочва се, че не могат да бъдат споделени правните съображения на мотивите в исканията, изложени във въззивната жалба, поради липсата на достатъчно убедителни писмени доказателства, които да обосноват извод в съда за дължимост на сумите, предмет на изпълнението. По делото нямало безспорни и категорични доказателства, че ответникът е потребител като собственик и вещен ползвател на имота. Ответникът оспорил всички обстоятелства в тази насока. Във въззивната жалба нямало нито изтъкнат довод или посочено обстоятелство ответникът да е свързан по какъвто и да е начин с имота. Посочва, че съдът издал разпореждане на ищеца да представи доказателства, но същият преклудирал срока за това. Във въззивната жалба не се посочвали никакви конкретни нарушения във воденото производство. Ищецът се опитвал да докаже дължимост на сумата единствено на твърдени от него обстоятелства, без да бъдат потвърдени от документи или други факти. Недопустимо било да се правят доказателствени искания на втора инстанция след като било пропуснато да се представят в първоинстанционния съд. Иска се да бъде потвърдено обжалваното решение.

В срока по чл.263 от ГПК от третото лице - помагач „Директ" ЕООД, ЕИК ***, гр.

София, не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В проведеното съдебно заседание въззивникът "Топлофикация-София" ЕАД, гр.София, не се представлява. С молба от упълномощения му юрисконсулт А. депозирана преди съдебното заседание поддържа въззивната жалба. Моли също да да се постанови решение, с което въззивната жалба да се уважи и на въззивникът да се присъдят деловодни разноски включително за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

Въззиваемата М. К. Л. не се явява и представлява. От упълномощения й адвокат Н. с молба преди съдебното заседание е постъпила молба с вх. № 7221/30.09.2024 г., с която заявява, че поддържа подадения отговор и няма доказателствени искания. Развива правни съображения по същество на спора и моли първоинстанционнот решение да се потвърди, като се присъдят деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Във въззивната инстанция не са събирани доказателства.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изтъкнатите доводи от жалбоподателя, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Софийски районен съд е бил сезиран от „Топлофикация София” ЕАД със заявление по чл. 410 ГПК, с което е поискано да бъде издадена заповед за изпълнение против М. К. Л. за следните вземания: 2237,01 лв. – незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** за периода м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 3

13.01.2023 г. /датата на подаване на заявлението в Софийски районен съд/ до окончателното изплащане на сумата, 416,76 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 22.12.2022 г. , 29,24 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.12.2019 г. – м.04.2021 г., 6,50 лв.

– мораторна лихва за периода 31.01.2020 г. – 22.12.2022 г.

По заявлението е образувано ч.гр.д. № 2092/2023 г. по описа на Софийски районен съд, което е прекратено с определение от 24.01.2023г. и е изпратено по подсъдност на Районен съд – Бяла Слатина, където е образувано под № 229/2023г. Приемайки, че са налице предпоставките на чл. 410 и сл. ГПК, Районен съд – Бяла Слатина е издал заповед за изпълнение № 141/02.03.2023 г. за посочените в заявлението суми. Тъй като срещу така издадената заповед е подадено възражение в срок, заповедният съд е дал указания на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил установителни искове за съществуване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

С предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД ищецът „Топлофикация София” ЕАД е поискал от съда да признае за установено, че ответницата М. К. Л. дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, както и да му присъди разноските, направени в заповедното и в първоинстанционното производство.

В исковата молба ищецът твърди, че ответницата, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № ***, е потребител на топлинна енергия по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ и видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № *** е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от м.май 2019 г. до м.април 2021г. и към момента на подаването на молбата не е погасила задълженията си.

Ищецът посочва, че ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в-к "Монитор" в сила от 10.07.2016 г.. Поддържа, че съгласно чл.33 от ОУ ответницата била длъжна да заплаща дължимите суми по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имала задължение да заплаща стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията, клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. Посочва, че съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за топлоснабдения 4 имот са начислявани от „Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „ДИРЕКТ" ЕООД, гр.

София, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.).