Решение № 1225 от 17.10.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1225 гр. Пазарджик, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220101750 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от Т. Л. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., ул. „А. С.“ № 11, чрез адвокат М. В. М. от АК П., със съдебен адрес: гр. П., бул. „П. ш.“ №81, ет.3, ап.Б, против „В. К.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л. 7, бул. „Д. Н.“ №28, бл. АТЦ „С. ц.“, ет.2, офис 73Г, представлявано от С. П. П., с която се иска от съда да обяви Договор за паричен заем Standard 30 № 5984754 - 07.12.2023 г., сключен с „В. К.“ АД, за нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.22 ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК, а в условията на евентуалност, съда да приеме, че клаузите съдържащи се в чл.1, ал.3 и чл.4, ал.2 от ДПК, са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.10а, чл.11, чл.19 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП.

В исковата молба ищецът твърди, че на 07.12.2023 г. между страните е сключен договор за паричен заем Standard 30 № 5984754, с размер на заемната сума от 800 лева, ГПР 49,51 %, ГЛП 40,32 % при срок на кредита 12 вноски.

Сочи, че съгласно чл.1, ал.3 от договора, ищецът трябвало да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 567,36 лева. Съгласно чл.4, ал.2 от договора било предвидено и заплащането на неустойка в размер на 378,24 лева.

Твърди, че процесният договор е недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК, тъй като в договора бил посочен ГЛП, но нямало условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив. Нарушението било още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на 1 договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направило проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищеца.

На следващо място процесният договор не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В договора била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.

Твърди, че процесният договор е недействителен, поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, вр с чл.11, ал.1, т.10, в.р чл.22 ЗПК, тъй като уговорената такса за експресно разглеждане и неустойката е следвало да бъдат включени в ГПР, като по този начин се заобикаляло разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Също невключването им водило до заблуждаване на ищеца за действителния му размер и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП.

По отношение на оспорените клаузи в условията на евентуалност – по чл.1, ал.3 и чл.4, ал.2 от процесния договор, заявява, че било налице накърняване на добрите нрави.

На следващо място счита, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Допълнителната услуга по чл.1, ал.3 от договора за паричен заем предвиждаща заплащането на „такса за експресно разглеждане на документи“ водила до противоречие с посочената правна норма.

Счита, че клаузите са нищожни и на основание чл.21, ал.1 ЗПК, чл.19, ал.4, поради неговото заобикаляне и неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи. Излага подробни съображения.

Претендира разноски и сочи доказателства.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява. Постъпила е молба от адвокат М. от АК П., като моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Посочва банковата сметка, по която може да се заплатят сумите в полза на ищеца – BG69UBBS81551013672559, както и банкова сметка, по която може да се заплатят сумите в полза на адвокат М. – BG86UNCR70001521514235.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище по допустимостта, неоснователността и нередовност на исковата молба.

Не оспорва, че на 07.12.2023 г. между страните е сключен Договор за паричен заем Standard 30 № 5984754, с размер на заемната сума от 800 лева, ГПР 49,51 %, ГЛП 40,32 % при срок на кредита 12 вноски.

Посочва, че в процесния договор е посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита, уговорен е срок на договора, същият съдържа и условия за прилагането му, поради което не било нарушено правилото на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК.

2

Оспорва, че процесният договор противоречал на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Счита, че не се изисквало да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР, тъй като в ЕС имало два математически формули за неговото изчисляване.

Оспорва, че процесният договор е недействителен на основание чл.19, ал.4 ЗПК.

Смята, че цитираната разпоредба изрично предвиждала, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се прибавяли разходите, които потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение имала точно такъв характер и категорично не следвало да участва при формирането на ГПР. Нещо повече, включването на неустойката в ГПР би представлявало недопустимо нарушение на императивна разпоредба на ЗПК от страна на финансовата институция и би довело до заблуждаване на потребителя относно размера на действителните разходи по кредита и размера на неговите задължения.

По отношение на таксата експресно разглеждане сочи, че този вид услуга е допълнителна, която клиентът доброволно избрал да ползва, като на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следвало да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Експресното разглеждане на документи не било действие по усвояване или управление на кредита, а действие, което предхождало във времево отношение и усвояването и управлението на кредита. Експресното разглеждане на документи нямала задължителен характер, с което обстоятелството ищецът бил запознат, както и е избрал доброволно да ползва тази услуга срещу заплащане на такса в конкретно посочен размер, което се потвърждавало от чл.1, ал.3 от Договора. С оглед на това, ищецът неправилно се позовавал на неравноправност, именно защото оспорваната клауза фигурирала в Договора по изрична негова заявка, а не едностранно наложена от ответното дружество, без той да има възможност да избегне ползването на услугата, съответно начисляването на таксата за нея. Предоставянето на финансови услуги отстрана на ответното дружество не била обусловено от експресно разглеждане на заявките, като тази услуга била предоставена единствено и само в интерес на заемополучателите.

В допълнение посочва, че ГПР е уговорен в законоустановения размер.

Оспорва твърденията, че ГПР не бил реален и не е налице „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП.

По отношение на евентуалните искове.

Оспорва твърденията на ищеца, че таксата за експресно разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Посочената такса била дължима при избиране на услугата за експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни. На практика услугата по експресно разглеждане се извършвала преди сключване на договора за кредит, следователно посочената такса не можела да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита. Смята, че размерът на таксата не следвало да се включва към ГПР, както и че не противоречала на добите нрави.

По отношение на неустойка смята, че не нарушава добрите нрави и не излиза извън присъщите й функции. Посочва, че с нейното уговаряне не се цели заобикаляна на 3 разпоредбата на чл.19, ла.4 ЗПК. Смята, че неустойката не представлява и допълнително възнаграждение и по този начин не следвало да се включва в ГПР.

Оспорва, че процесните клаузи са неравноправни, тъй като ищецът е имал възможност да влия на тяхното съдържание.

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения и приет по делото Договор за паричен заем Standart 30 № 5984754 се установява, че на 07.12.2023 г. между ищеца Т. И. като заемател и ответното дружество „В.

К.“ АД като заемодател е бил сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под формата на паричен заем в размер на 800 лева, който следвало да се върне на 12 месечни вноски. Размерът на ГПР е 49,51 %, а на ГЛП 40,32 %. Посочено е, че общата сума за плащане е в размер на 1552,68 лева. В чл.1, ал.3 от договора е уговорено, че ищецът дължи сумата в размер на 567,36 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем.

С включването на тази сума месечната вноска е в размер на 129,39 лева. В чл.4 е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояването на сумата по кредита да представи едно от следните обезпечения – поръчител или банкова гаранция. Посочено е, че при неизпълнение, ответникът дължи неустойка в размер на 378,24 лева, като в този случай дължимата месечна вноска е в размер на 160,91 лева, а общо дължимата заемна сума е в размер на 1930,92 лева.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд Пазарджик е сезиран с установителен иск с правно основание чл.26 ЗЗД, във връзка с чл.22, във връзка с чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК, за обявяване нищожността на договора за кредит

Предявени в условията на евентуалност са установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, за обявяване нищожността на отделни клаузи от договора за кредит Основателността на исковата претенция предполага наличие на сочените от ищеца основания за нищожност на договора за потребителски кредит, които следва да бъдат установени от него при условията на пълно и главно доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Следователно ищцата се ползва и от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на потребителите - арг. чл.24 ЗПК, във вр. чл.143 - 148 ЗЗП.

В договора за кредит не са посочени условията за прилагането на ГЛП, както изисква разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент. По този начин не става ясно как се разпределя лихвеният процент във времето - върху цялата дължима главница или върху остатъчната главница. Също така в договора не е отбелязано какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се 4 прецени при какви условия е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитора фиксиран размер. Това нарушение на закона съгласно изричната разпоредба на чл. 22 от ЗПК води до нищожност на договора за кредит.

При сключване на договора за кредит е допуснато нарушение и на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл.22 ЗПК. Според съдържащото се в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК законово определение на понятието „обща сума, дължима от потребителя“ същата представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.