Решение № 234 от 25.07.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. гр.Несебър, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Р.Г.М. като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20212150101480 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В. и К.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. Бургас, ул. „***“, № 3, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител - гл.юрк. Д.З. против А.М.П., гражданин на Великобритания, роден на ***г., с Булстат ***, с адрес в РБългария: гр. *** . В исковата молба се твърди, че ответника е клиент на „В. и К.” ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение водоснабдяван обект апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. ***, с идентификатор ***, със заведена партида в базата данни с абонатен № ***. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответника притежава качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикуни на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Излага се, че при 1 осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Сочи се, че съществува и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито риквизити фигурирали отчетните води, количества, отчетния период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответника е следвало да заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Твърди се, че били издадени фактура № 0037526850 от 25.10.2018г. на стойност 375,86 лева, фактура № 0038935498 от 26.08.2019г. на стойност 92,56 лева, фактура № 0039091688 от 25.09.2019г. на стойност 14,98 лева, фактура № ********** от 28.10.2019г. на стойност 17,98 лева и фактура № 0041084571 от 25.11.2020г. на стойност 21,74 лева, стойността по които не били заплатени в 30дневен срок, считано от издаването на всяка от тях. Излага се, че върху тези суми ответника дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 139,53 лв., считано от 24.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 05.11.2021г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди А.М.П. да заплати на „ВиК” ЕАД, сумата от 523,12 лева, дължима по издадени фактури за периода 25.10.2018г. - 25.11.2020г., с отчетен период по фактури 31.10.2017г. - 06.11.2020г., сумата в размер на 139,53 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците, дължимо за периода от 25.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба, както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител - адв.Даниел С. от АК-Бургас, с който се изразява становище за неоснователност на иска. На първо място сочи, че между ищеца и ответника не съществува валидно възникнало и съществуващо облигационно отношение, с предмет доставка на твърдените услуги. Излага се, че разпоредбата на 2 чл.8, ал. 8 от Наредба № 4 предвижда задължение на ВиК оператора да предложи за сключване на писмен договор, какъвто в процесния случай с ответника не е подписван.

В тази връзка се твърди, че не може да бъде направен категоричен и обоснован извод, че действащите в процесния период Общи условия валидно са обвързали ответника. На следващо място се сочи, че ответника не е потребявал твърдяните услуги, което може да се установи от извлечение от домовата книга за общите разходи. Наред с това се твърди, че към исковата молба липсват първични извлечения от карнети, самият водомер не притежава система за електронно дистанционно отчитане. Сочи се, че представените копия от електронно отчитане на показанията са вторични документи, които трябва да пресъздадат отчетите от карнетите и не може да се проследи дали съдържат следи от зачерквания и поправки и не съдържат данни за вписване на фабричния номер на измервателните уреди, затова не притежават удостоверителна сила, а също така в тях видно са надписвани - служебно добявани количества кубични метри вода и липсват графи за подписи за потребител. Излага се още, че нито едно от отчитанията на показанията, посочени в тях, не е подписано от ответника или от упълномощено от него лице. Сочи се, че чл.23 ал. 4 от ОУ предвижда отчитането на водомерите да се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител.

При неосигуряване на такъв, отчета се подписва и от свидетел. В този смисъл счита, че от съдържанието на представените извлечения и фактури не може да се направи еднозначен извод относно доставеното и потребеното количество услуга. Навежда се, че като документи, по своето същество същите представляват частни свидетелски документи и доколкото произхождат от страната, която ги е представила, установяват изгодни за нея факти и обстоятелства, не съответстват на предвидената в нормативен акт форма, т.е. отчитането не е извършено в присъствието на ответника или негов представител, не е подписано от свидетел, както и при служебно надписани количества и невъзможност да се проследи за поправки, то тези документи не се ползват с обвързваща доказателствена сила и не могат да се противопоставят на ответника. В този смисъл се оспорват представените от ищеца документи за отчитане количеството доставена и потребена услуга. На следващо място се прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главното и акцесорното вземане. Наред с това се сочи, че в представените копия за отчитане липсват изискуеми реквизити и подписи, липсва серийния номер на водомера, има служебно надписани количества, което води до невъзможност да се направи извод за действително доставено и потребено количество вода. Счита се, че отчетите са неверни и завишени, алтернативно се счита, че процесният водомер за процесния период не отчита вярно. Предвид изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени. Прави се искане на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК да бъде задължено ищцовото дружество да представи писмен договор, сключван с ответника, ако такъв съществува. Претендират се разноски.

За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.

3

Депозират молба, с която молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Завяват, че поддържат исковата молба и допълнително подадената такава. Представят писмени доказателства за собствеността на ответника върху процесния имот, молба за разкриване на партида и два броя протоколи за установяване показанията на водомера на ответника. Изразяват становище по възраженията в отговора на исковата молба.

Правят искане за допускане на съдебно-техническа експертиза. Наред с това излагат становище по възражението за давност. Молят да се уважат исковите претенции, като им се присъдят направените по делото разноски. Представят писмени доказателства.

Назначеният на ответната страна особен представител в съдебно заседание оспорва исковата молба и поддържа отговора на същата. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Дружеството - ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответната страна, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си - че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект, представляващ - Апартамент, находящ се на адрес: гр. Свети Влас, к-с П.Д., бл. ***, ап.

Г-11-D-11, с абонатен № ***. На следващо място следва да докаже, че през процесният период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на Общите условия, тъй като е бил собственик на имота и партидата към ищцовото дружество се е водила на негово име. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 554 от 11.05.2022г., постановено по настоящото дело /л.43-44 вкл./.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Свети Влас, общ. Несебър, обл. Бургас.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. В подкрепа на това на обстоятелството, че ответника е собственик на водоснабдения имот, находящ се в Апартамент, находящ се в на адрес: гр. Свети Влас, к-с П.Д., бл. ***, ап. Г-11-D-11, е представения по делото Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 2, том XVI, рег. № 7858, дело № 2894 от 2007г. на Нотариус с рег. № 208 на НК, с район на действие РС-Несебър /л. 65-66/, справка от 4

Службата по вписвания /л. 24/. К а т о собственик ответника притежава качеството потребител на ВиК услуги. За това свидетелства и представеното от ищеца заявление за откриване на ВиК партида /л. 67/.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.

Разпечатката съдържа 24 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af0952b6-45fe-4de6-9a37-cdf51f530d9c