Решение № 679 от 03.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. В., 02.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110108279 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Н. Т. К. , ЕГН ********** и А. Н. К., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. В., ж.к. „Вл. В. № ***** срещу Ц. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. "Вл. В. № *" обективно и субективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. чл. 59, ал.3 от ЗС за приемане на установено между страните, че пожизненото право на ползване на ответницата върху Апартамент № *, представляващ СОС с идентификатор * по КККР на гр. В., находящ се в гр. В., ж.к. „Вл. В. № * , с площ от * кв.м., ведно с изба № *и 0,3988 % ид.ч. от общи части на сградата, обективирано в НА № * г. по описа на нотариус Г.И. , е погасено по давност.

Ищците твърдят, че по силата на сделка обективирана в НА № * г. по описа на нотариус Г. И. на * г. ответницата Ц. Д. К. продала на Н. Г. К., ЕГН **********, недвижим имот представляващ Апартамент №*, представляващ СОС с идентификатор * по КККР на гр. В., находящ се в гр. В., ж.к. „Вл. В. № * , с площ от 60,94 кв.м., ведно с изба № *и *% ид.ч. от общи части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, като си запазила пожизнено правото на ползване на продадения недвижим имот. Излага се, че ищците са преживяла съпруга и син на купувача, който починал на *г., вследствие на което придобили собствеността върху процесния имот по наследство. Сочи се, че на * г. в домовата книга наследодателят бил вписан като собственик, ищците като членове на домакинството, а ответницата не била отразена като ползвател/живущ. Излага се, че Ц. К. не е обитавала апартамента от * г., не го е посещавала, не е полагала грижи за него, не е заплащала дължимите задължения за данъци, такси и разноски по поддържането му и няма лични вещи в жилището, от което се е дезинтересирала. Сочи се, че така ответницата не е упражнявала правото си на ползване върху жилището нито лично, нито чрез другиго, повече от пет години, поради което то се е погасило по давност на основание чл. 59, ал.3 от ЗС. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, редовно уведомена, не е подала отговор на исковата молба.

В о.с.з. ищците не се явяват, представляват се от процесуалния си представител адв.

Н. Н., чрез който поддържат изразената позиция по спора.

1

В о.с.з. ответницата, редовно уведомена, не се явява, не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По силата на покупко-продажба обективирана в НА № * г. Ц. Д. К. е продала на Н. Г.

К. недвижим имот - Апартамент № *, находящ се в гр. В., ж.к. „Вл.В.“, блок *, вх. *, идентичен съгласно схема № * г. на АСГК на самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр. В., като продавачът е запазил пожизнено право на ползване на продадения недвижим имот.

От представените удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за наследници се установява, че на * г. купувачът Н. К. е встъпил в брак с ищцата Ап., от който е роден вторият ищец А. Н. К., както и че на * г. купувачът е починал и е оставил за законни наследници ищците.

Съгласно представеното извлечение от домова книга на * г. в апартамента с адрес гр.

В., ж.к. „Вл. В.“ блок *, вх. *, ет. *, ап. *са вписани Н. Г. К. като собственик, а като членове на домакинството, които живеят заедно със собственика - Н. Т. К., съпруга, и А. Н. К., син.

Видно от представените преписи от лични карти на ищците същите са с регистриран постоянен адрес гр. В., ж.к. „Вл. В. № *****.

Представени са 11 бр. квитанции и разписки и приложенията към тях установяващи плащането на данъци и ТБО за недвижим имот - Апартамент № *, находящ се в гр. В., ж.к.

„В. В.“, блок *, вх. *.

Ищците са ангажирали и гласни доказателства в процеса посредством разпита на водения свидетел А. Т.А., брат на ищцата и вуйчо на ищеца.

Свидетелят сочи, че Н. и А. живеят във „Вл.“, бл. *, ет. *, а до смъртта си там живял и покойния му зет, още от сватбата с Н. през 2001 г. Излага, че последно е виждал ответницата Ц. К. на сватбата и не знае тя да е живяла в този апартамент, а е ходил доста често при племенника си, но не я е виждал там. Знае, че Ц. живее в с. Гр., където е къщата и впоследствие някъде на квартира във В., но не знае къде точно.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

В тежест на ищците по предявените искове искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. чл. 59, ал.3 от ЗС следва да установят в условията на пълно и главно доказване, че са собственици по наследство на Апартамент № *, представляващ СОС с идентификатор * по КККР на гр. В., върху който на ответник ът си запазил пожизнено право на ползване, както и че до завеждане на делото то е било погасено по давност, поради това, че не е упражнявано.

В случая по делото не е било спорно, а и от представеният по делото нотариален акт за покупко-продажба се установява, че през *г. Н. К. е придобил от своята майка – ответницата Ц. К., собствеността спрямо процесния апартамент представляващ СОС с идентификатор * по КККР, с адрес: гр. В., ж.к. „Вл. В. № *, а тя си запазила пожизнено право на ползване на имота.

По делото не е било спорно също, а и представените актове за гражданско състояние установяват, че ищците са единствени законни наследници – преживяла съпруга и син, на приобретателя Н. Г. К., починал на * г., поради което и доколкото двамата с ищцата са встъпили в брак едва след закупуване на имота, той е бил лична собственост на съпруга, след чиято смърт собствеността е преминала при равни квоти у ищците по силата на наследственото правоприемство, на основание чл. 9, ал.1 от ЗН.

Съдържанието на вещното право на ползване се определя изключително от правомощието да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да се събират нейните плодовете без да се изменя съществено нейната субстанция (чл. 56, ал.1 от ЗС).

Законът определя в чл. 59, ал.1 – ал.3 от ЗС, че погасяването на това вещно право става при смъртта на субекта - негов носител, при погиване на вещта, както и при неупражняването на правомощието в течение на пет години, т.е. във всички случаи погасяването на ограниченото вещно право е правна последица от нереализирането на правомощието за ползване на вещта. По съдържание упражняването на вещното право на ползване от ползвателя обаче не се различава от това на собственика на имота, поради което следва да се разбира не само като постоянно обитаване на имота (жилище), а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота като постоянно или временно пребиваване, място 2 за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. Няма спор, че ползвателят може да упражнява правото си и чрез другиго.

В случая твърдението на ищците, че ответницата никога не е живяла или ползвала процесният имот, не е полагала грижи за него и не е заплащала разноските, свързани с ползването му, каквото е изискването на чл.57 ал.1 от ЗС, се подкрепя на първо място от показанията на водения от ищците свидетел. Вярно е, че същият е в близка родствена връзка именно със страната по делото, която е ангажирала показанията му в процеса и чиято теза те обслужват по същество със своето съдържание, поради което следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 от ГПК. Същевременно извън формалната връзка на родство не са налице други обстоятелства, които да породят съмнение в достоверността на изнесеното от свидетеля. Наред с това именно поради близката връзка на родство с ищците, придобитите от свидетеля преки и дългогодишни фактически впечатления за това, че тяхното жилище от 2002 г. никога не е било ползвано от ответницата, която никога не е виждал там, съдът преценява за последователни и обективни. Нещо повече.

Доказателствената стойност на дадените показания се засилва допълнително от обстоятелството, че ответницата е запазила пълна процесуална пасивност в процеса като не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, не се е явила в първо о.с.з. и не е формулирала доказателствени искания към съда. Така страната е пропуснала съзнателно възможността да отрече със силата на пресъдено нещо посредством евентуално позитивно за нея решение, твърденията на ищците, оспорващи че е титуляр на ограничено вещно право на ползване спрямо собствения им имот и на практика по конклудентен път ги е подкрепила.

От представените от ищцата писмени доказателства – платежни документи за внесени дължими данъци и ТБО за имота, доколкото са в държане на ицщите, което презюмира, че те са и фактически платец на сумите, се установява, че ответникът не е изпълнявал и задълженията си по чл. 57, ал.1 от ЗС, а изрична уговорка за освобождаване от тези задължения не се съдържа в акта за запазване на правото на ползване от 2001 г.

В обобщение доказателствената съвкупност по делото по неъсмнен начин установява, че считано от продажбата през 2001 г. та чак до настоящия момент ответницата не е посещавала имота, не е съхранявала там свои вещи, не се е грижила за него или не е заплащала разноските за имота, лично или чрез другиго. Т.е. от 2001 г. или най-късно от 2009 г., както твърдят ищците, правото на ползване спрямо собствения им имот не е било упражнявано лично от ответницата или чрез другиго, респективно към датата на исковата молба е било погасено по давност, на основание чл. 59, ал.3 от ЗС.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените отрицателни установителни искове по чл. 124, ал.1 от ГПК са доказани и следва да бъдат уважени.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответницата следва да бъдат възложени разноските сторени от ищците в общ размер от 1184,50 лв., от които 162,50 лв. платена държавна такса, 22,00 лв. такса за вписване на ИМ и издаване на преписи и 1000,00 лв. платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

Видим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от Н.

Т. К., ЕГН ********** и А. Н. К., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. В., ж.к. „Вл. В. № ***** искове, че Ц. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. "Вл. В. № *" НЕ Е СОБСТВЕНИК на пожизнено право на ползване върху Апартамент № *, представляващ СОС с идентификатор *по КККР на гр. В., находящ се в гр. В., ж.к. „Вл. В. № * , с площ от * кв.м., ведно с изба № *и 0,3988 % ид.ч. от общи части на сградата, обективирано в НА № * г. по описа на нотариус Г.И. , поради погасяването му по давност, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. чл. 59, ал.3 от ЗС.

ОСЪЖДА Ц. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. "Вл. В. № *" , да заплати на Н. Т. К., ЕГН ********** и А. Н. К., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. В., ж.к. „Вл.

В. № *****, сумата от 1184,50 лв. , представляваща направените по делото разноски, на 3 основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4