Определение № 974 от 10.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 974 гр. Благоевград, 10.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20231200500626 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК, във вр. с чл. 274 ал.1 т. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба с вх. № 4283/29.05.2023г., подадена от адв. Н. Р., в качеството и на пълномощник на С. Ю. М., ЕГН **********, жител на гр. Я., действащ лично и като баща и законен представител на малолетните деца- А. С. М., родена на *г. и Е.

С. М., родена на *г., срещу Определение № 472/23.05.2023г., постановено по гр.д. № 482/2023г. по описа на РС Разлог, с което производството по първоинстанционното дело е било прекратено, поради липса на международна компетентност на съдилищата на Р Б. за разглеждане на предявените искове.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се иска неговата отмяна.

Изложени са съображения, че както бащата и майката, така и децата, са граждани на Р Б..

Това че бащата работи от години във В. и децата са се преместили да живеят при него, като са записани да учат в гр. Л., не означава че същите са с променен адрес на местоживеене.

Поддържа се с частната жалба, че децата живеят в гр. Я. пред лятната ваканция, като това че са се преместили да живеят и учат при баща си в чужбина, не означава че въпроса за промяна на родителските права следва да бъде разглеждан от друг съд в ЕС.

Поддържа се с частната жалба, че въпроса за промяната на родителските права на децата следва да се реши от български съд, като децата заедно с баща си могат да се върнат да живеят отново в Р Б., поради което недопустимо е въпроса за упражняването на родителските права по отношение на тях да се разглежда от съда на чужда държава.

При изложените съображения, иска се от въззивния съд да отмени определението на РС Разлог, което прегражда производството по делото и да върне същото за разглеждане на РС 1

Разлог по компетентност.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, основан на оплакванията с частната жалба, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 482/2023г. по описа на РС Разлог е образувано по искова молба от бащата С. Ю. М., ЕГН ********** от гр. Я., срещу майката- Н. С. А., ЕГН **********, от с. К., Община П., с което се иска от съда да постанови родителските права по отношение на децата- А. С. М., родена на *г. и Е. С. М., родена на *г., да бъдат предоставени на бащата, до навършване на пълнолетие или настъпване на друга законна причина за промяна. Иска се да бъде определен от съда за адрес на местоживеена на децата- адреса на местопребиваване на бащата- О.К. В. и С. И., като определи подходящ режим на виждане на майката с децата, както и да осъди Н. С. А., ЕГН **********, да заплаща на бащата С. Ю. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200лв. за всяко едно от децата, до настъпване на причини водещи до отпадане или промяна на така определената издръжка.

С исковата молба се твърди, че страните по делото са бивши съпрузи, като са родители на родените от брака им деца- А. С. М., родена на *г. и Е. С. М., родена на *г.

Сочи се от ищеца пред първоинстанционния съд, че с Решение № 5326 от 05.11.2019г., постановено по гр.д. № 614/2019г. по описа на РС Разлог, брака между С. Ю. М., ЕГН ********** и Н. С. А., ЕГН **********, е бил прекратен от съда, като родителските права по отношение на родените от брака деца са били предоставени на майката. Бащата твърди че към този момент, той вече се е бил установил да живее и работи в гр. Л., с друга жена от която му се е родил син. Твърди се в ИМ, че след като упражняването на родителските права е било предоставено на майката, тя е останала да живее в гр. Я., където е била изгонена от родителите са заедно с децата и е живяла на квартира. Сочи се че децата са живели в тежки и неприемливи условия, като майката е забременяла и родила дете, което е оставила за отглеждане в специализирано заведение в гр. София, а ищеца е бил записан като баща на роденото дете- В., тъй като същото се родило преди изтичането на 300 дни от прекратяването на брака между двамата съпрузи.

Сочи се в ИМ, че при завръщането си в Б., бащата е взел децата със себе си, като повече от две години преди завеждането на иска пред РС Разлог, децата живеят и учат при баща си в гр. Л., където са се установили трайно да живеят, заедно с новата му съпруга и роденото им дете. Бащата поддържа пред РС Разлог, че децата живеят и учат при него чужбина, изградили са свой живот и своя среда в училище, където имат приятели и е недопустимо връщането им в Р Б., където да живеят при своята майка, за която се твърди че също е заживяла с друг мъж в с. К., от който има родено друго дете.

С изложеното от фактическа страна ищецът обосновава правния си интерес да предяви иск пред българския съд и да поиска изменение на вече определените с Решение № 5326 от 05.11.2019г., постановено по гр.д. № 614/2019г. по описа на РС Разлог, родителски права по отношение на малолетните деца- А. С. М., родена на *г. и Е. С. М., родена на *г., тъй като 2 същите вече са се преместили и живеят при него в гр. Л., т.е. настъпило е трайно изменение на обстоятелствата във връзка с тяхното отглеждане и възпитание, като е променено местоживеенето на децата.

Отделно излагат се доводи, че майката не разполага с достатъчен родителски капацитет, често сменя партньорите си, като е неудобно децата да живеят в дома на родителите и в гр.

Я., тъй като това не е в техен интерес. Ето защо бащата моли съда да предостави родителските права по отношение на децата, родена от брака му с ответницата, на него като техен баща и законен представител, като определи за тяхно местоживеене- гр. Л., където децата понастоящем преимуществено пребивават, тъй като се връщат в Р Б. само за летните ваканции.

С ИМ са представени писмени доказателства, в подкрепа на твърденията изложени от ищеца по делото.

Съдът не е изпратил ИМ и книжата по делото на ответницата за отговор по реда на чл. 131 от ГПК, като не са разменяни книжа между страните по гр.д. № 482/2023г. по описа на РС Разлог.

С обжалваното Определение № 472/23.05.2023г., постановено по гр.д. № 482/2023г. по описа на РС Разлог, съставът на първоинстанционният съд е прекратил производството по делото тъй като е счел че същото не е от компетентността на българските съдилища.. Видно от мотивите към обжалвания съдебен акт, съдът е приел че е сезиран с иск по 127 от СК за промяна на родителските права по отношение на малолетните деца А. С. М., родена на *г. и Е. С. М., родена на *г., определени с предходно Решение № 5326 от 05.11.2019г., постановено по гр.д. № 614/2019г. по описа на РС Разлог, с което брака между техните родители е бил прекратен.

Въз основа на твърденията на ищеца с ИМ и представените писмени доказателства, съставът на РС Разлог е приел за установено че децата са с обичайно местопребиваване на територията на В., т.е. извън пределите на Р Б., поради което делото е с международен елемент и съдът е длъжен служебно да се занимае с въпроса за неговата допустимост, както и с въпроса дали е компетентен за разглеждането спора между родителите за упражняването на родителските права.

Съдът е приел че приложими към настоящия казус са правилата на Регламент (ЕО) 2201/2003г., като съгласно чл. 8 § 1 от Регламента, съдилищата на държавата член, са компетентни по дела, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава, по времето когато съдът е сезиран. Изложени са правни съображения от съдебния състав на първоинстационния съд, че тъй като от твърденията в ИМ и представените доказателства се установява, че децата са с обичайно местопребиваване във В., то сезирания български съд не е компетентен да разглежда спора, като на осн. чл. 17 от Регламент (ЕО) 2201/2003г., съдът е прекратил производството по делото.

При така установеното от фактическа страна, въззивният състав на ОС Благоевград, навежда 3 следните правни доводи:

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, от лице с правен интерес и правоспособност за обжалване на атакуваното определение на районния съд и е насочена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, като жалбата отговаря на изискванията на чл. 275 ал. 2, във вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа на фактическите твърдения от ищеца С. Ю. М. с ИМ по делото, с която е сезиран първоинстанционния съд гр. Разлог, следва да се приеме че е предявен за разглеждан иск с правно основание чл. 127 ал.2 от СК- за изменение на родителските права по отношение на децата А. С. М., родена на *г. и Е. С. М., родена на *г., определени с Решение № 5326 от 05.11.2019г., постановено по гр.д. № 614/2019г. по описа на РС Разлог, с което брака между родителите е бил прекратен, поради настъпване на нови обстоятелства във връзка с местоживеенето на децата, по смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК.

От изложените с ИМ твърдения/които не се подкрепят убедително от представените писмени доказателства/, следва да се приеме за установено от фактическа страна че брака между родителите- С. Ю. М., ЕГН ********** и Н. С. А., ЕГН **********, е бил прекратен с Решение № 5326 от 05.11.2019г., постановено по гр.д. № 614/2019г. по описа на РС Разлог, от българския съд. Родителските права по отношение на родените от брака деца са били предоставени на майката- Н. С. А., ЕГН **********, но след постановяване на бракоразводното решение, настъпила е промяна в местоживеенето на децата, като същите са се преместили да живеят при своя баща, като трайно са се установили да живеят и учат в гр.

Л., където според твърденията на ищеца- С. Ю. М., същите пребивават вече две години.

Въз основа на фактическите твърдения, наведени от бащата ищец- С. Ю. М., налага се извод, че обичайното местоживеене на децата към момента на предявяване на иска пред съда е във В., Л.. Гореизложеното определя висящите пред съд спорни въпроси за упражняване на родителските права по отношение на децата- А. С. М., родена на *г. и Е. С. М., родена на *г., като такива с международен елемент. В тези случаи българският съд има задължението да следи служебно за международната си компетентност, като е без значение дали компетентността е уредена с регламент на ЕС, двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, международна конвенция, приета от Република Б., или от КМЧП, който намира приложение само, ако не са приложими други международни актове. Преценката за допустимост е към момента на предявяването на ИМ, към който момент се преценява и международната компетентност на съда.

Съгласно чл. 67 § 1, б. "в" от Решение (ЕС) № 2020/135 на Съвета от 30.01.2020г. относно сключването на Споразумението за оттегляне на О. К. В. и С. И. от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, в държавите членки в ситуации, засягащи О. К., по отношение на съдебни производства, образувани преди края на преходния период се прилагат разпоредбите относно компетентността от Регламент (ЕО) № 2201/2003.

4

Преходният период, по арг. на чл. 126 от Решение (ЕС) № 2020/135 на Съвета, приключва на 31 декември 2020г.

Датата на предявяване на ИМ пред РС Разлог/18.05.2023г./, към който момент се преценява международната компетентност на съда, е след 31.12.2020г., когато е изтекъл преходния период. От 31.01.2020г. В. престана да бъде член на ЕС и се оттегли от него, от който момент до 31.12.2020г е започнал да тече 11 месечен преходен период, в който европейското законодателство е продължавало да действа на територията на О. К., който срок може да бъде удължен еднократно при изявено желание от двете страни, в срок до 1.07.2020г., като може да бъде продължен за не повече от две години. Няма данни същият да е бил продължен. Поради изложеното по отношение на О. К. В. и С. И. са неприложими правилата на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Извода на състава на РС Разлог в обжалваното определение в тази насока е неправилен и не се споделя от въззивният състав на ОС Благоевград.