Решение № 260004 от 12.11.2024, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 849/2021
- Вид
- Решение № 260004
- Подписан
- 12.11.2024
- Състав
- НЕДЕЛИНА ТАНЧЕВА МИНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.183 · Граждански процесуален кодекс
- чл.344 · Граждански процесуален кодекс
- чл.348 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.355 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.81, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.30, ал.3 · Закон за собствеността
- чл.31, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.72 · Закон за собствеността
- чл.74, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.14, ал.2, т.2 · Закон за управление на отпадъците
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№...
12.11.2024г. Гр....
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН
СЪД XI Граждански състав
На 16.10.2024г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №849 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за делба на съсобствени вещи, като производството е във фаза след допускане на делбата.
С
Решение №260720/11.10.2021г. на Старозагорския районен съд, постановено по настоящото гражданско дело е допусната делба между Р.Д.Г. и И.М.Г. по отношение на следните съсобствени вещи: Лек автомобил, марка и модел „.. .....” с рег. №....., рама №..., двигател №...; Поземлен имот с идентификатор ***, и имот №***; Климатична система – FUJUTSU ASYG 14 LUCA/AOG 14 LUC, при квоти, както следва: 1/2 идеална част за Р.Д.Г. и 1/2 идеална част за И.М.Г..
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните и заключенията на вещите лица, приема за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от Решение №260720/11.10.2021г. по настоящото дело, е допусната съдебна делба по отношение на гореописаните вещи, при квоти: 1/2 идеална част за Р.Д.Г. и 1/2 идеална част за И.М.Г..
С исковата молба ищцата Р.Д.Г. е изразила становище, че само ответникът ползва съсобствения лек автомобил. Поради тази причина, тъй като била лишена от ползването на автомобила, ищцата моли на основание чл.31, ал.2 ЗС да бъде осъден ответникът да й заплаща обезщетение за лишаването от ползване в размер на 600,00лв. месечно, считано от получаването на исковата молба.
В първото съдебно заседание след допускане на делбата И.М.Г. е предявил молба с искания по сметки. В молбата се заявява, че се поддържа искането, направено още с отговора на исковата молба, а именно, че за обслужването и поддържането на лекия автомобил са извършени разходи за съществени и необходими ремонти: смяна на запалителна бобина – 44,56лв.; смяна на двигателно масло – 56,25лв.; смяна на маслен филтър 18,54, съгласно фактура …. и на обща стойност 143,22лв. с ДДС; закупуване на фар – 231,00лв. с ДДС; смяна на салон на автомобила – 4500,00лв.; зимни автомобилни гуми – 212,88лв.; част за автомобила по фактура … – 81,53лв., акумулатор – 215,00лв.; смяна на верига и обтегач – 1480,00лв.; ремонт на ходова част – 1370,00лв.; задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 09.12.2019г.-08.12.2020г. – 222,38лв.; задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 09.12.2020г.-08.12.2021г. – 228,02лв.; застраховка „Каско“ за периода 09.12.2020г. – 08.12.2021г. – 920,55лв.; годишен технически преглед – 40,00лв.; продуктова такса по чл.14, ал.2, т.2 от ЗУО – 290,00лв.; Обща стойност – 9934,58лв. С подадената в първото по делото заседание по втората фаза на делбата молба се претендират следните извършени разходи за съсобствения автомобил на страните: ремонт на автомобила по застраховка „Каско“ – 432,84лв.; обслужване на двигателя – смяна на масло, маслен и въздушен филтър по протокол от 06.11.2021г. – 261,67лв.; ремонт на щипки за броня – 74,70лв.; смяна на водна помпа – 241,10лв.; смяна на всмукателни колектори и други (гарнитури и уплътнения) – 45,39лв.; смяна на антифриз и филтър – 43,85лв.; подмяна консумативи – 46,99лв.; обслужване на скоростна кутия, смяна на масло автоматик и филтри – 752,69лв.; смяна ксенонова крушка – 253,99лв.; смяна на 2 броя носачи – 478,00лв.; обслужване на спирачна система – 39,28лв.; смяна на масло и филтър 10.03.2023г. – 130,75лв.; обслужване на двигателя – смяна на масло, маслен и въздушен филтър по протокол от 25.05.2022г. – 275,74лв.; обслужване на двигателя – смяна на масло, маслен и въздушен филтър по протокол от 11.08.2022г.
– 320,88лв.; смяна на накладки и сензори – 217,10лв.; обслужване на двигателя – смяна на масло, маслен и въздушен филтър по протокол от 03.06.2021г. – 187,60лв.; смяна на капак на цилиндрова глава и принадлежности – 817,00лв.; капаро за смяна на скоростна кутия – 1499,78лв.; смяна на горивно-нагнетателна помпа 2881,44лв., общо 9000,79лв. Освен това И.М.Г. заплатил данък за МПС, както следва: 2021г. – 210,47лв.; 2022г. – 209,63лв.; 2023г. – 198,41лв., или общо 618,51лв. И.М.Г. заплащал и премии по застраховки „Гражданска отговорност“ и „Автокаско“, както следва: на 08.06.2021г. – 230,14лв.; на 08.12.2022г. – 265,08лв.; на 08.12.2022г. – 68,13лв.; на 01.12.2021г. – 227,21лв.; на 01.12.2021г. – 79,12лв.; на 02.06.2022г. – 132,21лв.; на 02.06.2022г. – 454,40лв.; на 05.05.2023г. – 530,13лв.; на 04.03.2022г. – 227,21лв.; на 04.03.2022г. – 66,11лв.; на 25.08.2021г. – 230,12лв.; на 10.03.2023г. – 55,13лв.; на 25.08.2021г. – 53,74лв.; на 05.05.2023г. – 110,26лв., или общо 2728,99лв.
И.М.Г. твърди, че е заплатил суми за ремонт и поддръжка на автомобила, описани в отговора на исковата молба на стойност 8233,63лв. и суми за ремонт и поддръжка на автомобила, описани в молбата във втора фаза на делбата на стойност 9000,79лв., като общата стойност на извършените разходи за автомобила била в размер на 20581,92лв.
Моли съда да осъди Р.Д.Г. да му заплати половината от всички разноски, които е направил за лек автомобил, марка и модел „.. .....” с рег. №....., а именно сумата от 10290,96лв., както и разноски за производството.
Моли на основание чл.349, ал.4 във връзка с чл.344 ГПК автомобилът да бъде възложен на И.М.Г..
В срока за писмен отговор Р.Д.Г. изразява становище, че претенциите са неоснователни.
Оспорва факта, че са извършени разноски за поддръжка на автомобила, че тези разноски са били необходими, както и техния размер. Твърди, че направените разноски са за обикновеното ползване на автомобила и следва да останат в тежест на съсобственика, който го ползва. Сумата от 1482,00лв., претендирана като капаро за скоростна кутия, била платена по време на брака между страните. Освен това целият ремонт на скоростната кутия бил платен от Р.Д.Г.. Твърди, че представените документи, удостоверяващи извършени разходи, са издадени за други автомобили, ремонтирани от И.М.Г., който се занимавал с авторемонтна дейност.
Размерът на претендираните разходи бил завишен. Р.Д.Г. оспорва представените документи, тъй като не били годни да установят действителни разходи, не били представени разходо-оправдателни документи, които да удостоверяват плащане.
Възразява срещу искането да бъде възложен съсобствения лек автомобил на И.М.Г., като моли същият да бъде изнесен на публична продан, заедно с другите съсобствени вещи. Възразява срещу искането да бъде издадено съдебно удостоверение или да бъде назначена съдебно-автотехническа експертиза. Оспорва всички представени от И.М.Г. писмени документи, като моли съда да задължи същия да представи оригиналите на документите.
Моли съда да отхвърли претенция по сметки на И.М.Г. и да й присъди направените по делото разноски.
С оглед принципа за получаване на дял в натура и за определяне на пазарната оценка на процесните съсобствени вещи, съдът назначи и изслуша две съдебно-оценителни експертизи.
Видно от заключението на вещото лице А.П.-П., неоспорено от страните и прието от съда като добросъвестно и компетентно изготвено, процесният недвижим имот е неподеляем и не са налице възможности за разделянето му, съобразно определените дялове на съделителите. Средната пазарна оценка на имота възлиза на 4140,00лв.
Видно от заключението на вещото лице В.В., неоспорено от страните и прието от съда като добросъвестно и компетентно изготвено, процесният лек автомобил към датата на подаване на исковата молба – 17.02.2021г. е 21007,00лв., като стойността на дяловете на съделителите са по 10503,50лв. всеки. Стойността на климатичната система възлиза на 2390,00лв., като стойността на дяловете на съделителите са по 1195,00лв. всеки.
С оглед изложените факти за повреди на автомобила и последващото му ремонтиране, вещото лице извърши нова оценка на същия, като заключението му е, че след ремонта на автомобила, същият е на стойност 20994,60лв.
ПО ОТНОШЕНИЕ
НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА
Видно от заключението на вещото лице А.П.-П., процесният недвижим имот е неподеляем.
Същото се отнася и до процесните лек автомобил и климатична система. Макар да е направено искане за възлагане на лекия автомобил от страна на ответника, не са изложени никакви съображения, обуславящи правото на възлагане. Освен това искането се квалифицира с чл.349 ГПК, който касае възлагане на неподеляемо жилище и не може по аналогия да се приложи по искане за възлагане на неподеляема движима вещ.
С оглед на обстоятелството, че допуснатите до делба недвижим имот, лек автомобил и климатична система са разнородни вещи с различни оценки, съдът намира, че не са налице предпоставките за възлагане на която и да е вещ в дял на единия от съделителите. Делбата следва да бъде извършена като вещите бъдат изнесени на публична продан.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ИСКАНИЯТА ПО СМЕТКИ
Предявен е иск от Р.Д.Г. срещу И.М.Г. с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, за заплащане на обезщетение за лишаването на ищцата от ползване на собствената й ½ идеална част от съсобствения лек автомобил, за сумата от по 600,00лв. на месец за периода от получаване на исковата молба от ответника до влизане в сила на решението за извършване на делбата в сила.
Няма спор по делото, че съсобственият на страните лек автомобил се ползва от ответника И.М.Г..
Това обстоятелство е обявено и с постановеното по делото решение по допускане на делбата. Няма спор и относно факта, че с исковата си молба ищцата е отправила покана за заплащането на обезщетение за лишаването й от ползване на автомобила към ответника. Исковата молба е получена от ответника на 25.02.2021г.
Допълнително се събраха гласни доказателства относно факта, че ищцата не ползва автомобила след развода между страните. Този факт се потвърждава от показанията на свидетеля ..., които съдът кредитира с доверие, тъй като отразяват непосредствените впечатления на свидетеля и не са налице данни за евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото.
Съдът е назначил съдебно-оценителната експертиза, заключението на която бе прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице, автомобил от класа на процесния може да бъде ползван дългосрочно при месечен наем от 1200,00лв., което означава, че половината от месечния му наем е в размер на 600,00лв.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от Закона за собствеността “Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.” Съгласно
Тълкувателно решение №7/02.11.2012г. по тълк.дело №7/2012г., ОСГК на ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31, ал.2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл.81, ал.2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. За съсобственика, до когото е отправено писменото искане, не възниква задължение за заплащане на обезщетение, само в случай, че предложи на искащия обезщетение възможност да ползва общата вещ заедно с него, или да му предостави такава част от нея за ползване, каквато отговаря на правата му. И за да се препятства възможността разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС да се превърне в инструмент за противоправно обогатяване от страна на съсобственик, който не желае реално да ползва общата вещ, но се ползва от правото си да търси и получи обезщетение по този ред, е прието, че правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.
Разпечатката съдържа 44 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af08b800-acf3-4856-a0ef-cfa89414631b