Определение № 4058 от 03.09.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4058 гр. Варна, 03.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно частно гражданско дело № 20253100501821 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 121, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 46998/28.05.2025 г., подадена от Д. В. Ш., срещу определение № 5243/22.04.2025 г., постановено по ГД № 2628/2025 г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за местна неподсъдност на делото.

В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на определението. Жалбоподателят излага доводи в подкрепа на тезата, че делото следва да бъде гледано от РС – Своге, където е постоянният адрес на ответника. В условията на евентуалност посочва, че делото е подсъдно на СРС. Поддържа, че подсъдността на исковете по чл. 45 ЗЗД е регламентирана в чл. 115, ал. 1 ГПК, според който местно компетентен е съдът по местоизвършване на деянието. Намира, че деянието е извършено на територията на гр. София и делото е подсъдно на СРС. Моли за отмяна на определението.

Постъпил е отговор от ответната страна, с който се оспорва частната жалба. Моли за потвърждаване на определението.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Подадената жалба е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

Производството по ГД № 2628/2025 г. по описа на ВРС е образувано по искова молба с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявена от М. И. П., като ищец, срещу Д. В. Ш., като ответник, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на разгласени позорящи обстоятелства чрез жалба с вх. № 94 – Д – 39/13.02.2024 г. до министъра на правосъдието, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Исковата молба е подадена на 04.03.2025 1 г.

В срок е постъпило възражение по чл. 119, ал. 4 ГПК за местна неподсъдност на делото. Ответникът е изложил доводи в подкрепа на тезата, че делото следва да бъде гледано от РС – Своге на основание чл. 105 ГПК, тъй като е с постоянен адрес в **********.

ВРС е постановил определение № 5243/22.04.2025 г., с което е оставил без уважение възражението на ответника за местна неподсъдност на делото.

Срещу определението е подадена частна жалба, по повод на която е образувано настоящото производство. Аргументите, изложени в нея, за неправилност на определението и несъобразяване с разпоредбата на чл. 105 ГПК, в условията на евентуалност и с тази по чл. 115, ал. 1 ГПК, са неоснователни.

В чл. 105 ГПК е регламентирана общата местна подсъдност, където е посочено, че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника. От тълкуването на разпоредбата се установява, че за определянето на местно компетентен съд е релевантен моментът на подаването на исковата молба.

В чл. 115, ал. 1 ГПК е предвидена възможност, по избор на ищеца, за предявяване на иск за вреди от непозволено увреждане пред съда, в района на който е извършено деянието. Разпоредбата не задължава ищеца да предяви иска си пред съда, в района на който е извършено деянието.

Подсъдността в настоящия случай е по избор на ищеца, като той разполага с възможност да предяви иска си както по постоянен адрес на ответника, така и по местоизвършване на деянието.

Ищецът е осъществил правото си на избор, като е предявил иска си пред ВРС по постоянния адрес на ответника на основание чл. 105 ГПК.

От наличните по делото справка в НБД „Население“ и удостоверение за промени на постоянен адрес с изх. № АУ032828ВН/04.04.2025 г. на Община Варна е видно, че към датата на подаване на исковата молба – 04.03.2025 г., ответникът е с регистриран постоянен адрес в гр. Варна, ул. „Под игото“ № 56, като той е променен впоследствие – на 24.03.2025 г. Респективно промяната на постоянния адрес на ответника е настъпила след подаване на исковата молба.

В чл. 120 ГПК изрично е регламентирано, че настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото.

Съответно промяната на постоянния адрес на ответника, извършена след предявяването на иска, не влияе на местната подсъдност на спора, тъй като същата е стабилизирана към датата на предявяване на иска. С оглед това, че към датата на предявяването на иска ответникът е бил с регистриран постоянен адрес в град Варна, местно компетентен да се произнесе по него е ВРС.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции относно приложението на правилата за местна подсъдност, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5243/22.04.2025 г., постановено по ГД № 2628/2025 г. по описа на ВРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3