Решение № 2359 от 28.06.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 15850/2022
- Вид
- Решение № 2359
- Подписан
- 28.06.2023
- В сила
- 28.06.2023
- Състав
- Кристиана Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 221, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 2359 гр. В., 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20223110115850 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени от „П. П.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.“П.“ **** срещу Х. Н. Т., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“В. “№ 34 обективно кумулативно съединени искове с правно осн . чл. 221, ал.2 КТ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 650лв., претендирана като обезщетение, в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие при дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 455/02.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 30.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението; 27,26лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 02.07.2022г. до 29.11.2022г.вкл.
В исковата си молба ищецът сочи, че между страните е възникнало трудово правоотношение по силата на ТД № 608/05.02.2021г., прекратено със заповед 455/02.07.2022г. на работодателя, на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради дисциплинарно уволнение. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и за прекратяване на ТПО била изпратена с куриер на „Спиди“ АД, на домашния адрес на ответницата, като същата отказала да получи пратката. Твърди се, че с достигане на изявлението до адресата чрез изпратеното писмо, същото е породило действие, респ. дисциплинарното уволнение е влязло в сила. Считано от деня на прекратяване на трудовото правоотношение в полза на работодателя е възникнало право да търси обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие при дисциплинарно уволнение. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Х. Н. Т..
Първото по делото заседание е проведено на 07.06.2023г., като редовно призованият ответник не се е явил, не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
1
Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 221, ал.2 КТ, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване, че ответникът е бил дисциплинарно уволнен и съществуващото между страните трудово правоотношение е прекратено, на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е оспорил тези твърдения.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната основателност на претенцията, както по основание, така и по размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Реализираните такива в настоящото производство са 104лева за платена държавна такса и 600лева за платено адв. възнаграждение. В заключение следва да се присъдят разноски в размер на 704лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Н. Т., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“В. “№ 34 ДА ЗАПЛАТИ на „П. П.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.“П.“ **** , сумите, както следва: 650лв., претендирана като обезщетение, в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие при дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 455/02.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 30.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението;
27,26лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 02.07.2022г. до 29.11.2022г.вкл., на основание осн. чл. 221, ал.2 КТ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Х. Н. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ н а „П. П.“ ЕООД, ЕИК ****сумата от 704лева, представляваща сторени в производството съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
2