Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 34 от 18.01.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно търговско дело 417/2023
Вид
Определение № 34
Подписан
18.01.2024
В сила
18.01.2024
Състав
Даниела Дончева, Красимир Маринов, Капка Павлова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. София, 18.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно търговско дело № 20231001000417 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частни жалби, както следва:

1) Частна жалба вх. на СГС № 34104/02.06.2022 г., подадена от „МБК Дивелъпмънт“ ЕООД, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 62-64, с ЕИК:202197185 чрез адвокат С. Ц. от САК срещу разпореждане № 2674/16.05.2022 г., постановено по търг. дело № 1863/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „МБК Дивелъпмънт“ ЕООД е осъдено да заплати на всеки един от „Интерпред Еврологистик“ ЕООД с ЕИК:201841054 и „Интерпред-БГ“ АД с ЕИК:202202383 по 1 200 лв. – разноски по делото.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което моли апелативния съд да го отмени.

Твърди, че с исковата молба била оспорена валидността на взетите съгласно протокол от 25.08.2021 г. решения на едноличния собственик на капитала на „Интерпред Еврологистик“ ЕООД, с които било променено седалището и адреса на управление на дружеството (като занапред същият ставал гр. София, ж.к. „Драгалевци“, бул. „Черни връх“ № 226А. ет.4, ап.19 ), съответно бил променен и учредителния му акт съобразно тази промяна, които обстоятелства били вписани в търговския регистър по партидата на дружеството с вписване № 20210907102511, като ищецът претендирал да се прогласят за нищожни така взетите решения като липсващи/невзети, евентуално да се отменят поради нарушение на императивна правна норма и противоречие с устава, както и да се постанови заличаване на процесното вписване № 20210907102511 от търговския регистър по партидата на „Интерпред Еврологистик“ ЕООД.

1

Посочва, че с обжалваното разпореждане съдът приел исковете за недопустими поради липса на правен интерес за ищеца. Мотивите на съда се изразявали в това, че вписаното в търговския регистър по партидата на „Интерпред Еврологистик“ ЕООД не представлявало вписано в регистъра решение на общото събрание на акционерите на „Интерпред-БГ“ АД, а било решение на акционерното дружество, взето чрез законния му представител Р. Ч., в хипотезата на чл. 65, ал. 3 ТЗ. Това решение на представителя не означавало, че същият изпълнявал решение на общото събрание на акционерите, което да се провъзгласи за нищожно. По отношение на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ също се обосновавал липса на правен интерес, тъй като не били налице конкретни субективни права на ищеца, които да били засегнати от вписването на промяната на седалището и адреса на управление на „Интерпред Еврологистик“ ЕООД.

Жалбоподателят не споделя тези изводи на съда като ги счита за неправилни и незаконосъобразни.

Излага съображения, че съдът не взел предвид твърдението на ищеца, че оспорвал и решенията на едноличния собственик на капитала на „Интерпред Еврологистик“ ЕООД от 25.08.2021 г. като приети в противоречие с императивните правни норми на закона и устава на дружеството, както и било направено твърдение и за неистинност на подписа, положен върху протокола от представляващия Р. Ч..

С взетото решение на едноличния собственик на капитала по реда на чл. 65, ал. 3 ТЗ били нарушени редица императивни норми, установени в уставите на съответните дружества: чл.10 от устава на „Интерпред Еврологистик“ ЕООД; чл. 36, ал. 2, чл. 38 и чл. 43 от устава на „Интерпред-БГ“ АД.

Навежда доводи, липсващи/невзети. обосноваващи нищожност на атакуваните решения като

Алтернативно, излага съображения, че дори да се приемело, че волеизявлението на представителя на „Интерпред-БГ“ АД относно взетите решения за „Интерпред Еврологистик“ ЕООД можело да игнорира необходимостта от валидно решение на общото събрание на акционерите на основание чл. 65, ал. 3 ТЗ, то решението отново не било валидно взето и правопораждащо, тъй като компетентен да вземе такова решение съобразно чл. 244. ал. 1 ТЗ бил съветът на директорите, при установената форма на управление на АД, а видно от представеното вписване такова решение не било налично.

Също така, прави оплаквания, че в обжалваното разпореждане не било засегнато и анализирано твърдението на ищеца, че положеният в протокола подпис от името на лицето Р. Ч. не бил на това лице, което било видно с просто око, което водело до извод, че вписаната промяна по партидата на дружеството била станала въз основа на неистински документи. Неглижирането и оставянето без разглеждане на това твърдение на ищеца, подведено под общия извод на съда за липса на правен интерес от обжалване, водело до установяване на една порочна практика за вписване на решения, които не само не изхождали от компетентния за това орган, без провеждане на заложена в устава процедура, а 2 и били спорни по отношение на автентичността на положения под тях подпис. Цялата процедура по промяна на спорните вписани обстоятелства била привидна и опорочена, но това обстоятелство не било разгледано и анализирано от решаващия съдебен състав.

По отношение на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ прави оплаквания, че отново съдът неправилно, формално и необосновано приел, че за ищеца липсвал правен интерес, тъй като не били налице конкретни субективни права на ищеца, които да били засегнати от вписването. Излага съображения, че правен интерес за ищеца от предявяването на този иск бил налице. В разглеждания случай, ако по делото бъдело установено, че промяната на вписани обстоятелства в ЕООД не били променени, то чрез претендираното съдебно решение щяла да бъде преодоляна създадената с атакуваното вписване привидност пред трети лица на променените обстоятелства. А в случай, че инициираната по този начин промяна на учредителния акт на ЕООД не бъдела отменена, то можело да се стигне и до други, опорочени решения, във връзка с дейността на ЕООД, които щели да доведат до засягане на правата на ищеца. Навежда и доводи за действителния правен интерес, свързани с изключително влошени от повече от 2 години взаимоотношения между акционерите в „Интерпред-БГ“ АД, както и между „МБК Дивелъпмънт“ ЕООД и управителя на „Интерпред Еврологистик“ ЕООД.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК „Интерпред Еврологистик“ ЕООД и „Интерпред-БГ“ АД чрез адвокат Ц. П. от САК са подали отговор, с който оспорват частната жалба като неоснователна. Претендират присъждане на разноски.

2) Частна жалба вх. на СГС № 12360/09.02.2023 г., подадена от „МБК Дивелъпмънт“ ЕООД, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 62-64, с ЕИК:202197185 чрез управителя на дружеството М. Б. П. срещу определение № 3772/25.11.2022 г., постановено по търг. дело № 1863/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на „МБК Дивелъпмънт“ ЕООД за изменение на постановеното по делото разпореждане № 2674/16.05.2022 г. в частта му за разноските.

Жалбоподателят счита определението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което моли апелативния съд да го отмени и уважи молбата му по чл. 248 ГПК.

Излага съображения, че неправилно съдът приел, че не били налице предпоставки за намаляване на присъдените разноски в полза на ответника с аргумента, че била налице фактическа и правна сложност по делото и че делото касаело защита по повече от един иск, поради което присъденото адвокатско възнаграждение от 1 200 лв. не било прекомерно.

Такъв аргумент не бил изтъкван от ответника по делото, а от друга страна съдът не съобразил обстоятелството, че по делото нямало реално осъществена процесуална защита – налице бил изготвен отговор на исковата молба, но не и процесуална защита, изразяваща се в явяване в открити съдебни заседания. В тази хипотеза съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 9 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, съгласно която в този случай възнаграждението било в размер на 3/4 от дължимото възнаграждение по чл. 7 от наредбата.

3

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК „Интерпред Еврологистик“ ЕООД и „Интерпред-БГ“ АД чрез адвокат Ц. П. от САК са подали отговор, с който оспорват частната жалба като неоснователна. Претендират присъждане на разноски.

Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалваните съдебни актове, без да е ограничен от наведените в частните жалби оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС ), намира всяка една от тях за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, разглеждайки жалбите по същество, намира следното:

Производство пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „МБК Дивелъпмънт“ ЕООД срещу „Интерпред Еврологистик“ ЕООД и „Интерпред-БГ“ АД, в която се твърди, че ищцовото дружество било акционер в „Интерпред-БГ“ АД – едноличен собственик на капитала на „Интерпред Еврологистик“ ЕООД.

На 02.09.2021 г. ищецът узнал, че по партидата на „Интерпред Еврологистик“ ЕООД били заявени за вписване и вписани промени на седалището и адресът на управление (занапред същите ставали гр. София, ж.к. „Драгалевци“, бул. „Черни връх“ № 226А. ет.4, ап.19 ), както и нов актуализиран устав, отразяващ тези промени – вписване № 20210907102511.

Решенията в този смисъл били взети от едноличния собственик на капитала на „Интерпред Еврологистик“ ЕООД съгласно протокол от 25.08.2021 г.

На тази дата обаче общо събрание на акционерите на „Интерпред-БГ“ АД не било провеждано, респ. не били вземани решения за промяна на седалището и устава на „Интерпред Еврологистик“ ЕООД. Така взетите решения от общото събрание на „Интерпред-БГ“ АД – едноличен собственик на капитала на „Интерпред Еврологистик“ ЕООД били взети в противоречие с разпоредбите на устава му и императивните норми на закона и като такива същите подлежат на отмяна, съответно промените, отразени с вписване № 20210907102511 в търговския регистър подлежали на заличаване.

Към заявлението за въпросното вписване бил приложен протокол от 25.08.2021 г. за проведено общо събрание на акционерите на „Интерпред-БГ“ АД, което дружество в качеството си на едноличен собственик на капитала на „Интерпред Еврологистик“ ЕООД било взело решение за промяна на седалището и адреса на управление и учредителния акт.

Протоколът бил подписан от името на представител на акционерното дружество – Р. К. Ч..

Ищецът счита, че доколкото на посочената дата 25.08.2021 г. не било провеждано общо събрание на акционерите на „Интерпред-БГ“ АД, респ. не били вземани решения за промяна на седалището и устава на „Интерпред Еврологистик“ ЕООД, то тези решения били нищожни като несъстояли се, невзети такива.

В условията на евентуалност твърди, че решенията на едноличния собственик на капитала на „Интерпред Еврологистик“ ЕООД от 25.08.2021 г. били приети в противоречие на императивните правни норми на закона, както и на устава на ответника – нарушения на 4 чл. 10 от устава на „Интерпред Еврологистик“ ЕООД; чл. 36, ал. 2, чл. 38 и чл. 43 от устава на „Интерпред-БГ“ АД. В тази връзка посочва, че ищцовото дружеството като акционер в „Интерпред-БГ“ АД никога не било получавало покана за свикване на въпросното общо събрание, съответно и не присъствало на същото, а ненадлежно връчената покана на съдружник за провеждане на ОС на ООД била достатъчна, за да се направи извод, че решенията, приети от ОС на ООД били в противоречие с императивна правна норма (решение № 84/05.06.2014 г. по търг. дело № 1220/2013 г. на ВКС ), като тези разбирания се прилагали по аналогия и при акционерното дружество. След като ищцовото дружество не участвало в общото събрание, очевидно решенията му не били взети със 100 % от всички акции от капитала, а и видно от представения протокол, решение на едноличния собственик на капитала на ЕООД не било в предвидената от устава форма и съдържание. По този начин, в нарушение на закона и устава, била осуетена възможността на ищеца, като акционер, посредством упражняване правото му на глас в работата на общото събрание да участва в реализирането на правомощията по формиране на волята на акционерното дружество – едноличен собственик на капитала на „Интерпред Еврологистик“ ЕООД, съгласно чл. 6 от учредителния акт на последното дружество.