Решение № 143 от 09.12.2022, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Разлог, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря К. Б. С., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Румяна З. Запрянова, Адм. наказателно дело № 20211240200242 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от „Ю.“АД, ЕИК*, с адрес в г.Б., о.Б., у.„П.“№94, представлявано от ИД М.В.Х., срещу НП №478263-F478841 от 25.09.2019 г., издадено от н-ка на отдел „ОД“-С. в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание, на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция от 500.00 лв., за нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Твърди се в жалбата, че оспореното НП е издадено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Налице е неяснота относно правната квалификация на соченото в процесното НП нарушение, като се ограничава правото на санкционираното лице на защита. Законният представител на дружеството-жалбоподател сочи, че АУАН не е предявен по надлежния ред и не е подписан от лице, оправомощено да представлява дружеството. Нарушителят претендира, че в случая е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Навеждат се твърдения, че процесното НП е изготвено извън посочения в закона срок.

В съдебно заседание търговското дружество, чрез своя упълномощен представител адв. П., поддържа жалбата.

Административно-наказващият орган: Н-к О.„ОД“-С. в ЦУ на НАП, чрез надлежно упълномощения процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаването на оспореното НП, като материално законосъобразно и издадено при липса на процесуални нарушения. Не прави доказателствени искания.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.03.2019 г. в 11 часа свидетелите М.А. и М.В. – инспектори по приходите при ЦУ на НАП-С., извършили проверка на търговски обект - гараж, находящ се в г.Б., м.„Ш.”, представляващ ведомствена бензиностанция за зареждане на машини за собствени нужди, стопанисван от „Ю."АД. При проверка на фискалното устройство, находящо се в обекта, свидетелите А. и В. установили, че съкратен отчет на фискалната памет за въведеното в 1 експлоатация в обекта фискално устройство за м.02.2019 г. не е отпечатан в законоустановения срок. Съкратен отчет за м.02.2019 г. бил отпечатан на 12.03.2019 г., т.е. 5 дни след изтичането на 7-дневния срок. Проверяващите служители на административнонаказващия орган съставили констативен протокол №0391639 от 12.03.2019 г.

На 25.03.2019 г., свидетелят М.А., в присъствието на свидетеля М.В., е съставил акт за установяване на адм. нарушение №F478841 от 25.03.2019 г. затова, че при направена проверка на 12.03.2019 г. на търговски обект – гараж, находящ се в г.Б., м.„Ш.”, стопанисвано от "Ю."АД, представлявано от М.В.Х. – гл.ИД, е установено, че данъчно задълженото лице не е отпечатало съкратен на фискалната памет за м.02.2019 г., нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ, за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. След съставяне на акта, той е бил предявен и връчен на търговеца, чрез неговия упълномощен представител П.Г.П..

При съставянето на акта и в законовия срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, законният представител на нарушителя не е направил възражения.

Въз основа на акт за установяване на адм. нарушение №F478841 от 25.03.2019 г., при идентично с АУАН описание на фактическата обстановка на нарушението, след преценка на констатациите на актосъставителя и при липса на възражения от страна на нарушителя, Нкът на О-„ОД“-С. в ЦУ на НАП, е издал атакуваното НП №478263-F478841 от 25.09.2019 г., с което за нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба H-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на Ф., на „Ю.“АД е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ от 500.00 лв.

НП е връчено на А.В. – счетоводител на дружеството-жалбоподател и упълномощено лице на 16.04.2021 г. Жалбата срещу процесното НП е депозирана пред административнонаказващия орган на 23.04.2021 г., изпратена по куриер на 22.04.2021 г.

При обжалването на НП пред РС-Рг са събрани гласни доказателства – разпит на лицата извършили проверката и присъствали на нея, включително служителя на дружествотожалбоподател, актосъставителя и свидетеля при съставянето и връчването на АУАН.

Показанията на всички свидетели са безпротиворечиви относно датата и мястото на извършването на проверка от служителите на административно-наказващия орган, изискването на финансови документи от нарушителя и проверка на фискалното устройство в търговския обект. Свидетелят М.А. (актосъставител и водещ проверката) посочва, че е констатирал две нарушения при проверката на фискалното устройство на дружеството, като за едното от нарушенията е съставен и АУАН, а именно, че дружеството-жалбоподател не е отпечатало месечния отчет на фискалната памет. Свидетелката В. сочи, присъствала в деня на проверката в обекта, стопанисван от „Ю.“АД, както и при съставянето и връчването на АУАН.

Като доказателства по делото са приети АУАН №F478841 от 25.03.2019 г. (оригинал – л.43), Протокол за извършена проверка №0391639/12.03.2019 г. (оригинал – л.44), копия на приложените към протокола от проверката отчет на фискалната памет за м.01.2019 г. (л.22), и за м.02.2019 г. (л.23), ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. (л.26-28), пълномощно от 22.03.2019 г.

(л.24) и пълномощно от 22.05.2020 г. (л. 25).

Останалите писмени доказателства са ирелевантни за делото, поради което съдът не ги обсъжда.

Със заповед № ЗЦУ – ОПР-17 от17.05.2018 г. ИД на НАП са определени длъжностните лица, компетентни да съставят актове за установяване на адм. нарушения и да издават НП за нарушения на данъчното законодателство.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на писмените доказателства, приети по делото и свидетелските показания, събрани в откритото съдебно заседание на 13.07.2021 г.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Производството по делото е допустимо с оглед обстоятелството, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна.

2

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното НП е издадено от материално и териториално компетентен административнонаказващ орган. Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗДДС, НП се издават от ИД на НАП или оправомощени от него лица. С приетата като писмено доказателство заповед №ЗЦУ – ОПР-17 от17.05.2018 г. на ИД на НАП – т.1.1., са оправомощени н-ците на о.„ОД“ в ЦУ на НАП и техните заместници (оспорения санкционен акт е издаден от зам. директор на ТД на НП) да издават НП за нарушения по чл.185 от ЗДДС. Актът за установяване на адм. нарушение, също е съставен от надлежно оправомощено лице, на когото са възложени тези функции с горецитираната заповед – т.2.1 от същата.

В хода на административно-наказателната процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете за съставянето на акта за установяване на адм. нарушение и издаване на НП. Актът е съставен в давностния тримесечен срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН, считано от деня на откриване на нарушението. НП е издадено след изтичане на тридневния срок за възражения от съставянето на акт и след изтичането на едномесечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН, но доколкото последният е инструктивен, нарушаването му не съставлява съществено процесуално нарушение. Неоснователен е доводът на жалбоподателя и за неспазването на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като НП и издадено преди изтичането шестмесечния срок по цитираната разпоредба.

В административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения по съставянето и връчването на АУАН и НП. Актът е връчен на упълномощен представител на санкционираното юридическо лице. Обжалваното НП също е връчено на изрично упълномощено лице - служител на дружеството-нарушител.

Актът за установяване на адм. нарушение и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити, регламентирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Фактическото описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно, а съответна на него е и правната квалификация на деянието.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като АУАН и НП не съдържат дата и място на извършване на нарушението. Както в акта за установяване на адм. нарушение, така и в санкционния акт са посочени и датата на извършване на проверката, при която е констатирано нарушението (12.03.2019 г.) и датата на нарушението – 12.03.2019 г. Мястото на извършване на проверката и мястото на извършване на нарушението съвпадат и те са посочени и от актосъставителя и от издателя на обжалваното НП – търговския обект, стопанисван от санкционираното юридическо лице, представляващ гараж – бензиностанция за собствени нужди на дружеството, находяща се в г.Б., м.„Ш.“.

В хода на съдебното производство се установи и осъществяването на нарушението, за което е съставен оспорения санкционен адм. акт, като доводите на защитата в обратна насока съдът намира за неоснователни. Материално-правната норма, за нарушението на която нарушителят е привлечен към административно-наказателна отговорност, е тази на чл.41, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно цитираната разпоредба лицето по чл.3, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година. От събраните по делото доказателства (показанията на свидетелите А. и В., данните от приложените към протокола от проверката отчет на фискалната памет за м.02.2019 г. (л.22), и за м.02.2019 г. (л.23),) безспорно се установяват релевантните факти, обуславящи съставомерността на деянието, а именно, че не е отпечатан съкратен отчет на фискалната памет за м.02.2019 г. в стопанисвания от дружеството търговски обект, като отчетът е бил разпечатан с 5 дни закъснение. Неизпълнението на това задължение, доколкото осъществява състав на адм. нарушение по чл.41, ал.1 от Наредбата, е основание за ангажиране имуществената отговорност на дружеството предвид санкционната разпоредба на чл.185, 3 ал.2, във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, съгласно която, извън случаите по ал.1, на лице което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300.00 до 1`000.00 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и ЕТ, в размер от 3`000.00 до 10`000.00 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Наредба Н-18/13.12.2006 г. е нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС. От изложеното по-горе следва, че в конкретния случай правилно е определен субекта на отговорността, а нарушението е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано от наказващия орган, като коректно е приложена и санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, тъй като в случая нарушението не е довело до неотразяване на приходи.

Правилно и в съответствие с разпоредбите на чл.27 от ЗАНН и чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, административно-наказващият е определил вида и размера на административното наказание. На нарушителя е наложена имуществена санкция в минималния законоустановен размер от 500.00 лв., с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.

Административно-наказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. .83, ал. .1 ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.