Решение № 632 от 04.08.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. ***, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. М.а като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20253630100594 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл.

22 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК – за нищожност на договор за потребителски кредит, поради липса на ГПР (невключване в ГПР на определени разходи и липса на посочване кои разходи влизат в състава на ГПР), а при условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 33 и чл. 143 от ЗЗП – за нищожност на клауза от договора за потребителски кредит, поради противоречие със закона, неговото заобикаляне и противоречие с добрите нрави.

Делото е образувано по искова молба, подадена от В. Г. М. с ЕГН ********** от гр.

***, срещу „***” АД, гр. ***, пл. „Оборище“ № 13Б, с ЕИК 202557159, представлявано от С.Н.Т. – управител. С исковата молба се твърди, че ищеца сключил договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 668832 от 05.03.2024 г. с ответника. Твърди, че и договора бил нищожен. Ищецът твърди, че с чл. 19 от процесния договор било предвидено той да представи едно от две възможни обезпечения в 3-дневен срок от сключване на договора. Съгласно чл. 29 от договора при неизпълнение на това нейно задължение тя дължала неустойка в размер на 0,9 % от стойността на главницата за всеки ден, през който не е представено такова обезпечение. Тази неустойка била включена в погасителния план и възлизала на 5516,40 лв. за целия срок на договора. Твърди се, че процесната клауза е нищожна, тъй като била неравноправна и с нея се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Освен това ищецът твърди, че задължението за заплащането на тази неустойка следвало да се включи при изчисляване на ГПР, но това не било сторено. Ако неустойката била включена при изчисляване на ГПР, то той би надвишил многократно ограничението в ЗПК. Предвид това, счита, че целия договор за кредит е нищожен. Моли 1 съда да се прогласи спрямо ответника недействителността на договор за потребителски кредит № 668832 от 05.03.2024 г., а ако съдът не уважи този иск при условията евентуалност да прогласи нищожността на клаузата за заплащане на неустойка за непредставено обезпечение. Ищцата претендира и сторените в производството разноски.

В съдебно заседание ищецът или неговият процесуален представител не се явяват.

Поискали са разглеждане на делото в тяхно отсъствие и са изложили аргументи, с които поддържат изложеното в исковата молба. Моли съда да присъди и сторените по делото разноски. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

С отговора си ответника „***” АД оспорва иска по същество. Счита, че клаузата, която предвижда заплащане на неустойка, ако длъжникът не представи обезпечение по договора, е действителна и не противоречи на императивни норми от закона, нито е неравноправна. Изложени са възражения, че няма нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК – неустойката за непредставяне на обезпечение не следва да се включва при изчисляване на ГПР, тъй като към датата на сключване на договора не е било ясно дали тази клауза ще се наложи да бъде приложена – това се налагало, само ако кредитополучателят не представел обезпечение в тридневен срок след сключване на договора. Твърди, че в случая е налице индивидуално договаряне, тъй като потребителят е имал общо шестдесет и един договора с подобни клаузи. Моли съда да отхвърли исковете и да им присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител. Депозирана е молба с, която са поискали разглеждане на делото в тяхно отсъствие, като излага становище по съществото на спора. Направено е възражение и относно претендираното възнаграждение по чл. 38а от ЗА

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 05.03.2024 г. В. Г. М. и „***“ АД сключили договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 668832.

С договора страните уговорили, че „***“ АД предоставя на В. Г. М. сумата от 2000 лв. в заем. Видно от съдържанието на цитирания договор, страните договорили, че предоставената като кредит сума ще бъде върната на кредитора в срок от 24 месеца, ведно с възнаградителна годишна лихва в размер на 36,00 %. Общо дължимата сума по кредита, представляваща сбор от главница и договорна лихва, възлизала в размер на 2785,54 лв.

Годишният процент на разходите бил изчислен в договора на 30,60 %.

Видно от чл.19 от представения договор за кредит, в него е предвидено в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 (три) дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД в полза на кредитора или да предостави банкова гаранция на кредитора, като е посочено, че двата вида обезпечение следва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и следва да се одобрят от 2 кредитора. В чл. 29 от договора е уговорено, в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 19, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума. Когато обезпечение не се предостави, неустойката се плащала заедно с вноските по кредита. От представения по делото погасителен план, е видно, че размера на месечната фиксирана вноска е 229,85 лв., като неустойката е в включена в тази сума. Общата дължима сума по кредита с главница и лихва е в размер на 2758,54 лв., а дължимата сума по кредита, когато не е осигурена гаранция/ поръчител е в размер на 5516,40 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Ищецът твърди, че сключения с ответника договор за потребителски кредит № 668832 от 05.03.2024 г. е нищожен, поради неправилно посочване на ГПР (невключване в ГПР на определени разходи).

Съдът счита на първо място, че вземанията по процесния договор за кредит се основават на договор, сключен с потребител, тъй като длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, във вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите. По тази причина по отношение на процесния договор е приложим действащият Закон за потребителския кредит, разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП, уреждащи неравноправните клаузи, както и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да направи и служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи или такива противоречащи на закона или добрите нрави. В кръга на извършената проверка съдът установи наличието на клаузи, които противоречат на ЗПК и/или са неравноправни по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗПП.

Възраженията на ищеца касаят клаузата за заплащане на неустойка за непредставено обезпечение като се твърди, че клаузата противоречи на ЗПК, тъй като процесното задължение е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР), а кредиторът не е сторил това, тъй като, ако го беше направил, стойността на ГПР щеше да надвиши максималната стойност, позволена по закон.

Съдът намира, че клаузата, с която е уговорена тази неустойка противоречи на закона и едновременно с това представлява неравноправна клауза. От една страна тази неустойка няма за цел да изпълни функциите на неустойката по дефиниция. В действителност неустойката по един договор се уговаря за неизпълнение на дадено договорно задължение.

Нейната основна цел е да обезпечи вредите, които са настъпили в резултат на неизпълнението и/или да накаже неизправния длъжник за неизпълнението (според вида на неустойката – наказателна или обезщетителна). В случая неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението да се представи обезпечение. Условията, при които 3 обезпечението е възможно обаче, са твърде лимитирани, което ги прави почти невъзможни за изпълнение. Условията за поръчителя са прекалено високи, а изискването за гаранция е безсмислено, ако длъжникът разполагаше с тази сума, за да я предостави като гаранция, нямаше да се налага да търси заем от кредитора. Тази неустойка не е предвидена като неустойка на неизпълнение на основното задължение по договора – да се върне заетата сума.

Според настоящия съдебен състав чрез въвеждането на тази неустойка по заобиколен начин се стига до неправомерно увеличаване на възнаградителната лихва, която се дължи на заемодателя. В действителност се стига до увеличаване на възнаградителната лихва при отпускане на необезпечен заем. Така се заобикалят забраните за размера на ГПР. От друга страна, по този начин изцяло се освобождава кредиторът от риска и същият се прехвърля изцяло и само върху длъжника, с което се нарушава равновесието между правата и задълженията на страните. По този начин според настоящият съдебен състав се стига до заобикаляне на разпоредбите на чл. 19 от ЗПК, уреждаща размера на ГПР, част от който е и договорната лихва – целта е да се увеличи договорната лихва при необезпечени заеми и да се избегне ограничението за размера на ГПР и на договорната лихва. Ако кредиторът наистина е считал, че не може да отпусне необезпечен заем, то тогава договорът за кредит е следвало да се сключи само след представяне на обезпечение. Т.е. законосъобразната санкция за непредставяне на обезпечение би трябвало да е отказ от сключване на договора, а не увеличаване на тежестта за длъжника.

Тук трябва да се има предвид и обстоятелството, че законодателят в чл. 33 от ЗПК е предвидил, че при забава длъжникът дължи само лихва за забава в размер на законната лихва и нищо друго. Няма как да се оправдае тезата, че законодателят ще забрани неустойка при неизпълнение на основното задължение по договора, но ще разреши такава за неизпълнение на друго задължение по този договор.

С оглед най-новата практика на съда на ЕС, съдът следва да провери и дали на практика кредиторът няма за цел да заобиколи задълженията си по Директива 2008/48, като предвиди, още при сключването на договора за кредит, неизпълнението от страна на потребителя на задължението за плащане, за да търси икономическа облага от изискуемостта на лихвите и на разходите за неизпълнение. (виж решение C-409/23 на СЕС).

За тази цел съдът трябва да разгледа всички обстоятелства около сключването на съответния договор и други релевантни елементи, като например дали лихвите и разходите за неизпълнение са установени в закона или са договорени, сроковете, в които тези лихви и разходи стават изискуеми, както и размера на посочените лихви и разходи. Ако съдът установи, че начислените лихви, разходи или неустойки имат за цел да прикрият незаконосъобразни печалби за кредитора, тези суми следва да се включат при изчисляване на ГПР.

Точно такъв е и настоящият случай. Предвид това съдът счита, че кредиторът е следвало да включи процесната неустойка при изчисляване на годишния процент на разходите. Това обаче не е сторено. По тези причини съдът счита, че клаузата на чл. 29 от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 668832 от 05.03.2024 г., 4 сключен от В. Г. М. и „***“ АД, цели заобикаляне на разпоредбите на чл. 33 от ЗПК, уреждаща последиците при забава, както и на чл. 19 от ЗПК. Воден от горните съображения и на основание чл. 22, във вр. с чл. 19 от ЗПК процесния договор е нищожен.

С оглед уважаване на главния иск, съдът не следва да се произнася по предявеният в условията на евентуалност иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 29 от процесния договор.

За разноските:

Страните, чрез процесуалните си представители, са направили изрично искане съдът да им присъди направените по делото разноски.