Решение № 140 от 20.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Пловдив, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Божидарка Т. Попова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600339 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подс. Т. Р. и по въззивна жалба и допълнение към нея на защитника му адв. Д. А. срещу присъдата № 45/11.07.2022 г. по н.о.х.д. № 956/22 г. по описа на ОС-Пловдив, с която е признат за виновен в извършване на две престъпления по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ НК и на основание чл. 58а, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 НК му е определена обща кумулативна санкция, състояща се от лишаване от свобода за срок от шест години и глоба в размер на 20 000 лева. На осн.чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС е определен „строг“ първоначален режим на изтърпяване на основното наказание. Присъдата съдържа произнасяне и за веществените доказателства и разноските.

Жалбите са своевременно предявени. Защитата възразява по отношение срока на определеното общо наказание лишаване от свобода. Набляга на едно от смекчаващите обстоятелства (влошеното здравословно състояние на подсъдимия), като настоява да бъде отчетено със завишен потенциал. По отношение на противоположната категория индивидуализиращи обстоятелства обосновава становище, че били отчетени факти, които нямат отегчаваща способност. Предлага въззивната инстанция да коригира санкционния избор на първата инстанция, като по реда на чл. 55 НК определи наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца.

При пренията защитата не добави нещо ново към съображенията в жалбата. Адв.

А. отбеляза, че понастоящем Р. е много притеснен за своето здраве, защото една от планираните операции била отложена, а впоследствие получил откази от няколко болнични заведения, които не се наемали да отстранят посредством операция нарушенията в опорно-двигателния му апарат. И призова въззивната инстанция да 1 смекчи наказанието му, тъй като заради въпросните нарушения пребиваването в затворническа обстановка би причинило на доверителя му нецелесъобразни битови затруднения и влошаване качеството на живота му.

Подсъдимият потвърди при пренията аргументираната от неговия защитник претенция за намаляване на наказанието.

Прокурорът от АП-Пловдив изрази мнение, че присъдата е правилна и законосъобразна и предложи да бъде потвърдена.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че въззивната жалба е частично основателна.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на диференцираната процедура по Глава 27-ма НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

Въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, изброени в мотивите на присъдата, и на експертизите, окръжният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т. Н. Р. е роден на 30.01.1962г. в гр.* и понастоящем живее в същия град. Той е българин, български гражданин. Не е семеен. Има средно образование. В работоспособната си възраст е бил трудово ангажиран, а понастоящем е пенсионер по болест. Осъждан е многократно.

На 02.02.2022 г. в * РУ на МВР гр. * бил получен сигнал, според който подс. Р. бил разпространител на наркотични вещества. С цел проверка на информацията бил сформиран екип, който установил неговия адрес – ул.“*“ № 25, ет.5, ап.15.

На същата дата свидетелят Д. К. Н., който редовно закупувал от подсъдимия високорискови наркотични вещества, осъществил с него обичайната комуникация през програма за изпращане на кратки съобщения. Дилър и клиент се уговорили за покупкопродажба на амфетамин – свидетелят щял да даде 70 лева, с 50 лв. от които щял да заплати наркотика, а останалите 20 лева Р. щял да приспадне от сумата, която първият му дължал преди това.

Когато св. Н. пристигнал, Р. го поканил в кухнята на апартамента си, извадил бяла бучка амфетамин, отрязал с нож една част от нея, премерил я на електронна везна и заявил, че е в количество над 5 гр. После я поставил в прозрачно полиетиленово пликче и му я продал за сумата от 50 лв. След това двамата извикали такси на тел. *, качили се в колата и се отправили в посока към УМБАЛ „*“ в гр. *. Подсъдимият поискал таксито да спре в двора на фирма „*“ гр.* на ул. „*“ № 37, за да ползва кафемашината. Шофьорът спрял на указаното място.

Там полицейски служители от споменатото РУП, които били проследили таксито, задържали подсъдимия и св. Н.. Полицаят св. Б. С. провел беседа със св. Н., който признал, че носи амфетамин, който току що бил закупил от Р. в неговия дом.

Последвал обиск на свидетеля, при който пликчето с наркотика било иззето от левия джоб на черното му яке.

Посредством експертиза било установено, че откритото у св. Н. високорисково наркотично вещество е с нето тегло 7,86 гр. и съдържание на активен компонент амфетамин 7,1 тегловни %. Спрямо държателя му било проведено бързо производство № 67/2022 г. по описа на *, съставляващо пр.преписка № 1283/2022 г. по описа на РППловдив, за деяние по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. По-нататък делото било внесено с обвинителен акт в съда. С протоколно определение № 1090/11.02.2022 г. по н.о.х.д. № 806/2022 г. на РС-Пловдив било одобрено споразумение по реда на Глава 29-та НПК, с 2 което на св. Н. било определено за престъплението наказание 8 месеца лишаване от свобода.

Веднага след обиска, в условията на неотложност, било предприето обискиране и на подс. Р., при което били иззети следните вещи: от заден ляв джоб на дънките му сгънато бяло листче, съдържащо бучки бяло прахообразно вещество, както и черна сламка със следи по вътрешната част от бяло прахообразно вещество; от предния ляв горен джоб на якето му била иззета маска за лице, в която се намирала суха кафява тревиста маса.

По делото била назначена и изготвена химическа експертиза, която дала заключение, че иззетото бяло вещество във формата на бучки представлявало амфетамин с нето тегло 0,180 гр. и съдържание на активен компонент (амфетамин) от 9,1 тегловни %; по черната пластмасова тръбичка били открити микрочастици от вещество, съдържащо амфетамин, а сухата зелено-кафява растителна маса представлявала хомогенна смес от марихуана и тютюн с нето тегло 0,247 гр. и съдържание на активен компонент (тетрахидроканабинол /ТХК/) 5,2 тегловни процента.

След това било извършено претърсване на дома на Р. на ул. “*“. В стая, обособена като спално помещение, били намерени фаянсова плочка, бяло-сива на цвят, с поставено върху нея бяло прахообразно топче и бяло прахообразно вещество. Върху спалнята били намерени 2 бр. полиетиленови прозрачни пликове, съдържащи бели бучки с неправилна форма, 1 бр. полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса, и бяла бучка с неправилна форма, поставена в лист. Били иззети като веществените доказателства тези предмети, а също пластика, жълто-червена на цвят, с надпис „CLUBSMART“, по която личали следи от бяло прахообразно вещество, и черен кожен калъф, в който се намирала електронна везна.

Впоследствие изброените предмети също били експертирани, при което било установено, че по фаянсовата плочка, по повърхността на електронната везна и на ПВЦ-картата има следи /микрочастици/ от вещество, съдържащо амфетамин; по повърхността на електронната везна има следи и от марихуана; едната от белите бучки в плика се оказала амфетамин с тегло 0,268 гр. и съдържание на активен компонент (амфетамин) от 11 тегловни %, втората – амфетамин с тегло 3,203 гр. и съдържание на активен компонент амфетамин 6,7 тегловни %, а третата – амфетамин с тегло 1,296 гр. и съдържание на активен компонент амфетамин 8,3 тегловни %. Установено било, че тревистата маса и бялата бучка с неправилна форма, поставена в лист, също са наркотични вещества – бучката представлява амфетамин с нето тегло 0,620 гр. и съдържание на активен компонент (амфетамин) от 10,9 тегловни %, а тревистата маса – марихуана с нето тегло 1,201 гр. и съдържание на активен компонент (тетрахидроканабинол /ТХК/) от 9,7 тегловни %.

Авторът на химическата експертиза е обобщил, че общото нето тегло на намерените във владение на подсъдимия вещества, съдържащи амфетамин ((±)-1фенилпропан-2-амин), възлиза на 5,567 гр.

Поради микрохарактера на наркотичните вещества по повърхностите на гореописаните обекти, не е могло да бъдат подложени на тегловен анализ и да бъде определена концентрацията /в тегловни %/ на съответния активен компонент.

Стойността на държаните високорискови наркотични вещества е определена на 175,70 лв., а стойността на разпространените на св.Н. – на 235,80 лв.

Изложените фактически констатации, които са залегнали и в обвинителния акт, са базирани все на годни доказателствени източници, както и на експертизите, правилно окачествени като компетентно и добросъвестно изготвени. О кръжният съд е 3 извършил доказателствен анализ, съобразен с правилата на обективната логика – информацията от всеки от гласните доказателствени източници е проверявана за достоверност при съпоставка със съдържанието на другите от същия вид, както и с писмените доказателства, и с експертните изводи. Не се наблюдава преиначаване или превратно тълкуване на тяхното съдържание, нито позоваване на информация, която не е събрана по надлежния ред.

Съдът от първата инстанция се е занимал с досъдебните твърдения на подсъдимия, че не е разпространявал никому, вкл. на св. Н., наркотични вещества и е бил прав да ги счете за недостоверни. Те са в противоречие с показанията на св. Н., който е категоричен, че е купил намереното при обиска му наркотично вещество от подсъдимия. С основание е дадена вяра на свидетеля – наказателната му отговорност за държане на това вещество (която е и реализирана) не е в зависимост от личността на разпространителя, а и твърденията му се подкрепят от казаното от интимната приятелка на Р. св. М. Х., че и тя, и Н. били редовни потребители на осигурявани от подсъдимия наркотици. Единните показания на двамата свидетели, преценени в аспекта на разнообразието на държаните от Р. наркотици (марихуана и бучки амфетамин, всяка от които с различно съдържание на активно в-во) и на намерената ел. везна с остатъци от амфетамин по повърхността, опровергават и другото твърдение на подсъдимия – че държал за лична употреба намерените в негово владение наркотични вещества.

В последна сметка г-н Р. се е отказал от коментираната теза, като е изложил изявлението по чл. 371, т. 2 НПК.

В жалбата и при пренията страните не са заявили възражения за необоснованост на изводите на решаващата инстанция, които да бъдат подложени на нарочен коментар от въззивната инстанция.

**

ПАС се съгласява с извода на окръжния съд, че описаната фактология очертава съставите на две престъпления с квалификация по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл.

29, ал. 1, б. „а“ НК. Без да има съответното разрешение, подсъдимият е и държал, и разпространил (на св. Н.) споменатите по-горе наркотични вещества.

Правното окачествяване на престъпленията като опасни рецидиви по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК е правилно. Те са извършени преди изтичането на 5-годишен срок от изтърпяването на наложено за тежко умишлено престъпление наказание лишаване от свобода за срок по-дълъг от 1 години, а именно 3 години (по н.о.х.д. № 160/19г. на ПОС).

Деянията са изпълнени с пряк умисъл, както правилно се е мотивирал първият с ъ д . Деецът е имал представа за вида, количествата и липсата на разрешение за държане и разпространение на инкриминираните наркотични вещества, респ. пряко е целял да продаде част от тях.

Предложението на прокурора за квалифициране на двете посегателства като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК разглежда казуса единствено от материалноправна гледна точка. В аспекта на забраната за влошаване положението на обжалващия подсъдим въпрос за преквалифициране въобще не може да се постави – в подобен случай деецът трябва да се накаже съобразно съвкупността на включените в продължаваното престъпление деяния и на причинения от тях общ престъпен резултат. Без всякакво съмнение при подобен задължителен според изискването на чл. 26, ал. 2 НК подход степента на обществена опасност на единното престъпление би се оценила като по-висока в сравнение със степента на обществена опасност на деянията-части. Тези разсъждения вземат предвид невъзможността да се 4 приложи нормата на чл. 24 НК (тъй като липса съответен протест).